Решение № 295 от 06.07.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440101239 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Д. П. Ц. срещу „О.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата не дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 03.02.2011 г., издаден по гр.д. № 97/2011 г. по описа на С. районен съд: главница 7 255,88 лева - по договор за кредит за текущо потребление от 20.08.2007 г., допълнително споразумение към договора и договор за поръчителство от 01.04.2010 г., 1 126,91 лева договорна лихва за периода 27.08.2010-28.01.2011 г., 8 756,62 лева законна лихва за периода от 28.01.2011 г. до 05.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски по делото в размер на 560,89 лв. , от които 168,36 лв. за държавна такса и 392,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение , за събирането на които е образувано изп. дело № 154/2011 г. по описа на СИС при РС - С..

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

На 03.02.2011 г. по частно гражданско дело № 97/2011 година по описа на Районен съд С. в полза на „Б.” ЕАД - праводател на първия ответник, е бил 1 издаден изпълнителен лист, с който е осъдена да заплати на банката солидарно с Т. П. Ц. сумата от 8 417,79 лв., дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 20.08.2007 г.; Допълнително споразумение към договора и Договор за поръчителство от 01.04.2010 г., от които: 7 255,88 лв. главница; 1 126,91 лв. лихва за периода 27.08.2010 г. - 28.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 560,89 лв. за направените разноски по делото, от които 168,36 лв. за държавна такса за образуване на делото и 392,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На 16.03.2011 г. въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба с вх. № 430/15.03.2011 г. на кредитора „Б.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 154/2011 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд С.. На 23.03.2011 г. й е връчено съобщение с приложени към него заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и препис от Разпореждане от 02.02.2011 г., постановени по ч.гр.д. № 97/2011 г. по описа на PC-С.. На същата дата й е връчена и покана за доброволно изпълнение за заплащане на вземането по изпълнителното дело. В указания 14-дневен срок не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с изтичането му изпълнителното основание е влязло в законна сила на датата 04.04.2011 г. От тази дата е започнала да тече и погасителната давност за вземането на кредитора.

На 22.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя й за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение, и това е последното изпълнително действие по делото. В рамките на образуваното изпълнителното дело до момента не са предприемани изпълнителни действия срещу нея за събиране на вземането по изпълнителния лист, годни да прекъснат погасителната давност.

Счита, че към датата на подаване на исковата молба не дължи сумите, обективирани в изпълнителния лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 154/2011 година по описа на СИС при PC-С., тъй като същите са погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност.

Изтеклата погасителна давност представлява факт, който е настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Последното валидно изпълнително действие е 2 налагането на запор върху трудовото й възнаграждение на 22.03.2011 г.

Считано от тази дата, петгодишният погасителен давностен срок за вземанията, е изтекъл на 22.03.2016 г.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Като се има предвид посочената практика на ВКС, счита че производството по изпълнително дело № 154/2011 г. по описа на СИС при PC С. е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 22.03.2013 г. - взискателят по изпълнението не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 22.03.2011 г., когато с разпореждане на ДСИ е наложен запор върху заплатата на длъжника.

При справка по делото установила, че е постъпила молба с вх. № 1916/31.07.2012 г. от първия ответник - „О.” ЕАД, с която поискал конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател по силата на договор за цесия, с който вземането му е било прехвърлено. С резолюция от 01.08.2012 г.

ДСИ е конституирал молителя като взискател в процеса. На 11.10.2019 г. по делото е постъпила молба с вх. № 61881/11.10.2019 г. от втория ответник „Е.” ЕООД, с която поискал конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на „О.” ЕАД по силата на договор за цесия, с който вземането му е било прехвърлено. С 3 писмо с изх. № 20115440400154 от 16.10.2019 г. ДСИ е указал на молителя да представи доказателства за уведомяване на длъжника Д. Ц. и наследниците на Т. Ц. за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но отговор на това писмо не е постъпил по делото, поради което като взискател по него продължава да фигурира първия ответник - О.” ЕАД. Висящността на изпълнителното производство по делото обуславя правният й интерес от предявяването на исковете.

Ответникът „Е.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете, предявени срещу него, като процесуално недопустими поради липса на правен интерес за ищцата от воденето им и моли производството по делото срещу него да бъде прекратено, като на ищцата бъдат възложени съдебните разноски, тъй като не е ставал причина за водене на делото.

Излага съображения за недопустимост на исковете, свеждащи се до следното: не е налице процесуално правоотношение по принудително изпълнение между ищцата и този ответник, тъй като „Е.“ ЕООД не е конституиран взискател по изпълнителното дело, изпълнителното производство е прекратено както ex lege на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и поради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането.

Ответникът „О.“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете, предявени срещу него за недопустими, тъй като с договор за цесия от 16.05.2019 г. е цедирал вземането, за което е образувано изпълнителното производство на „Е.“ ЕООД.

По същество признава исковете като основателни, признава факта на настъпилата перемпция на изпълнителното производство, както и условията за настъпването й – непредприемане от негова страна на каквито и да е действия на принудително изпълнение срещу ищцата след погасяването на вземането по давност и не е образувал ново изпълнително дело. Признава и факта на настъпилата погасителна давност на вземането. Счита, че непостановяване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело от съдия- изпълнителя не се отразява на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона. Изтеклата погасителна давност не води до погасяване на вземането, а до погасяване на възможността за принудителното 4 му изпълнение. В този смисъл извънсъдебната покана или съобщение на кредитора до длъжника да плати доброволно задължението си не е повод за предявяване на иск за несъществуването на вземането. Моли да не му бъдат възлагани направените от ищцата съдебни разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

В съдебно заседание, проведено на 06.06.2023 г. ответникът „О.“ ЕАД е заменен с „Б.“ ЕАД, тъй като в резултат от извършено преобразуване на дружеството чрез вливане в „Б.“ АД, на 25.05.2023 г. същото е заличено в ТР и негов универсален правоприемник е именно „Б.“ АД.

В съдебно заседание ищцата не се явява, същата се представлява от адв.

О., която поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по съображенията изложени в писменото становище от 11.05.2023 г. и пледоарията. Моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът „Б.“ ЕАД се представлява от юр. П., която моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими поради липса на правен интерес, респ. да бъдат отхвърлени като неоснователни по съображенията, изложени в пледоарията.

Ответникът „Е.“ ЕООД не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Б.“ ЕАД е образувано ч.гр.д. № 97/2011 г. по описа на Районен съд-С. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 286/02.02.2011 г. срещу солидарните длъжници Т. П. Ц. от гр. С., ул. „***, с ЕГН ********** и Д. П.

Ц. от гр. С., ул. ***, с ЕГН ********** за сумата от 8 417,79 лв., дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 20.08.2007 г.; Допълнително споразумение към договора и Договор за поръчителство от 01.04.2010 г., от които: 7 255,88 лв. главница; 1 126,91 лв. лихва за периода 27.08.2010 – 28.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 560,89 лв. за направените разноски по делото, от които 168,36 лв. за държавна такса за 5 образуване на делото и 392,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист от 03.02.2011 г. за посочените в заповедта суми.

С молба вх. № 430/15.03.2011 г. „Б.“ ЕАД, чрез пълномощника си юр.

В., въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.02.2011 г. е поискало образуване на изпълнително дело от ДСИ при Районен съд-С. срещу длъжниците Т. и Д. Ц.и за събиране на вземането. Като изпълнителен способ в молбата е посочено запор на трудовото възнаграждение на Д. Ц. в РВК „***“. Образувано е изп.д. № 154/2011 по описа на СИС при С.РС.

Със съобщение и покана за доброволно изпълнение от 22.03.2011 г. Т.

Ц. е уведомен за образуваното изп.д. и е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Съобщението и поканата са връчени на Ц. на 23.03.2011 г.

Със съобщение и покана за доброволно изпълнение от 22.03.2011 г. Д.

Ц. е уведомена за образуваното изп.д. и е поканена в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си. Съобщението и поканата са връчени на Ц. на 23.03.2011 г.

От страна на ДСИ е предприето да бъдат изискани необходимите справки за налично недвижимо и движимо имущество и банкови сметки на длъжниците, респ. за трудови договори. За постъпилите справки и информации, взискателят е бил надлежно уведомен.

На 25.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до РВК „***“ – С., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Ц..

С молба вх. № 1916/31.07.2012 г. „О.“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело поради прехвърлянето на вземането по изпълнителния лист в негова полза от страна на „Б.“ ЕАД, извършено с договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2012 г.