Решение № 10860 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10860 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110123163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „ЗК Лев Инс“ АД срещу „ЗАД „ОЗКзастраховане““ АД положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 100,93 евро (197,40 лева), представляваща 1/2 част от изплатеното застрахователно обезщетение за вреди по ликвидационна преписка № 0000-1909-19-606753, причинени на 30.09.2019 г. около 09:00 ч. в БМВ Завод 6,10 в Регенсбург, зона „Нови МПС“, ред Е60, Република Германия от автокомпозиция – влекач марка „Волво“, модел „ФМ“, с peг. № ******* и прикрепено към него ремарке с peг. № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.01.2025 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3025/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че на 30.09.2019 г. около 09.00 ч. в БМВ Завод 6,10 в Регенсбург, зона „Нови МПС“, ред Е60, Република Германия, при управление на влекач марка „Волво“, модел „ФМ“, с peг. № *******, с прикрепено към него ремарке с peг. № *******, водачът А.А. реализирал ПТП и от изтичане на масло, при което настъпили имуществени вреди. Сочи, че е заплатил 1 обезщетение в размер на 394,80 лв. за увредения автомобил на 12.04.2020 г.

Твърди, че към датата на събитието за влекач марка „Волво“, модел „ФМ“, с peг. № ******* е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, полица № BG/22/119001300620, със срок на действие от 01.06.2019 г до 31.05.2020 г.

Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ремарке с peг. № ******* полица издадена от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД № 73382742, със срок на валидност от 25.02.2019 г. до 24.02.2020 г за 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение. Сочи, че двете застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна полица, тъй като комбинацията от влекач и ремарке трябва да се разглежда като една оперативна единица. Тъй като водачът А.А. е управлявал и двете превозни средства застрахователното покритие е важало и за двете превозни средства.

Посочва, че с писмо ответникът е бил поканено да заплати 1/2 от изплатената сума по ликвидационна преписка № 0000-1909-19-606753, като за същата ответното дружество се е произнесло с мотивиран отказ. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Сочи, че в случая приложимо е българското право, поради което съгласно българското законодателство вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.

Основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.

В отношенията между страните спорни се явяват въпросите в разглеждания случай кое е приложимото право и как следва да се разпредели отговорността между застрахователите при положение, че влекачът е бил застрахован при ищеца, а прикрепеното към него ремарке – при ответника.

Съгласно решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от 3 водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим І“), ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.

В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда (чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент „Рим ІІ“), а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. В т. 61 и т. 62 от решението е посочено, че на първо място трябва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент „Рим ІІ“, а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент „Рим І“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите - ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.

От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент „Рим І“ се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент „Рим ІІ“, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв - приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето (чл. 59 от Застрахователния кодекс 4 на ФРГ), поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент „Рим І“.

В случая страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради което приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент „Рим І“, като именно Кодекса за застраховането на Република България регламентира както задължението за сключване на застраховките (чл. 483 КЗ), така и обема на застрахователното покритие по тях (в т. ч. покритите рискове при застраховки „гражданска отговорност“ от притежаване и използване на ремарке - чл. 479 КЗ ).

Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент „Рим І“, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно отговорността на ответника по процесния договор за застраховка „гражданска отговорност“ поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство, поради на това основание релевираната претенция се явява неоснователна.

С оглед изложеното исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ответникът. На ответника се дължи единствено сумата в размер на 102,26 евро (200,00 лв.) за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.

Така мотивиран, Съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 срещу „ЗАД „ОЗК-застраховане““ АД, ЕИК 121265177 положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 100,93 евро (197,40 лева), представляваща 1/2 част от изплатеното застрахователно обезщетение за вреди по ликвидационна преписка № 00001909-19-606753, причинени на 30.09.2019 г. около 09:00 ч. в БМВ Завод 6,10 в Регенсбург, зона „Нови МПС“, ред Е60, Република Германия от автокомпозиция – влекач марка „Волво“, модел „ФМ“, с peг. № ******* и прикрепено към него ремарке с peг. № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.01.2025 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3025/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 на основание чл. 78, ал. 3 Г П К ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД „ОЗК-застраховане““ АД, ЕИК 121265177 сумата от 102,26 евро (200,00 лв.), представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6