Решение № 370 от 20.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Русе, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520103443 по описа за 2023 година

А. П. П. заявява, че на 25.11.2022г. сключил с „Кредисимо“ АД Договор за потребителски кредит №2678057, по силата на който дружеството му предоставило в заем 3000 лева със срок на погасяване 24 месеца, при лихвен процент – 39.60% и ГПР – 47.64%.

На същата дата, предвид клаузата на чл.4 от контракта, подписал и допълнителен договор – Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който се задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 2682.39 лева, разсрочено съобразно погасителните вноски, дължими на кредитора.

Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемни ресурс.

Излага следните съображения относно нищожността на клаузата, обективирана в чл.4 о т Договор за потребителски кредит №2678057 и нищожността на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство:

Счита, че възнаграждението на поръчителя на практика съставлява трансформирана неустойка, която не съответства на критериите заложени в т.3 на Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС. Поддържа, че посредством уговорката, кредиторът заобикаля материално правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал.3 ЗПК.

Преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл.92 ЗЗД неустойката съставлявала предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението. Предвид разпоредбата на чл.33 ЗПК прави извод, че размерът на законната лихва е максималното обезщетение за неизпълнение на паричните задължения по кредитно правоотношение.

В случая „възнаграждението на поръчителя“ съставлявало 80% от получената заемна сума и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнение. Приема, че 1 заемодателят не е търсил обезпечение на вземането си, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на неизпълнение на задължението за погасяването на главница, а за неизпълнено условие за отпускане на кредит.

Поддържа, че договорът създава препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, с цел кредиторът да начисли допълнително скрито оскъпяване под формата на „възнаграждение на гаранта“. Възнаграждението на поръчителя съставлявало скрита лихва, поради което кредиторът нарушил изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не разписал в съдържанието на контракта действително приложените в правоотношението договорни лихви. Недобросъвестно и в ущърб на потребителя финансовата институция поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.

Заявява, че заемната сума е 3000 лева, а сумата, която следва да възстанови на кредитора за срок от 24 месеца е 7295.79 лева.

Отделно от това сочи, че кредиторът посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР, но не приложил ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита. Неразбираемо било за потребителя как ГЛП се отнася към ГПР.

Навежда доводи за нищожност на клаузата касаеща възнаграждението на поръчителя.

След справка в ТР, ищецът установил, че едноличен собственик на капитала на поръчителя („Ай Тръст“ ЕООД) е заемодателя – „Кредисимо“ АД.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което:

Да прогласи нищожността на чл.4 от Договор за потребителски кредит №2678057/25.11.2022г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД като противоречащи на добрите нрави и на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП;

Да признае за установено, че не дължи сумата 2682.39 лева – допълнително оскъпяване за предоставянето на надлежно обезпечение, дължима във връзка с Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ и чл.4 от Договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Заявява, че основния предмет на дейност е „гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране“. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, представлява договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, поради което дължимата сума следва да бъде квалифицирана като „възнаграждение“, а не като „скрита лихва“ или „трансформирана неустойка“. Пояснява, че възнаграждението е разсрочено, тъй като при предсрочно погасяване, същото не е дължимо в пълен размер. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредит.

Поддържа, че възнаграждението не следва да бъде включено в ГПР, защото не 2 отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В тази връзка заявява, че кредиторът не е страна по договора за поръчителство.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Претендира разноски по делото.

В отговора на исковата молба, ответникът „Кредисимо“ ЕАД излага подробни съображения относно неоснователността на предявените искове.

Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на процесния договор за потребителски кредит, както и параметрите на контракта. Счита, че същият има необходимото съдържание съгласно изискванията на ЗПК.

Възразява срещу твърдението, че оспорваната клауза е нищожна на посочените основания. Поддържа, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Оспорва тезата на ищеца, че възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР. В тази връзка сочи, че кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и не е страна по него.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователно.

Претендира разноски по делото.

На 08.08.2023г. „Кредисимо“ ЕАД предявява насрещен иск за заплащане сумата 311.71 лева – сбор от месечни погасителни вноски за главница, дължими за периода 10.05.2023г. – 10.07.2023г., а в условията на евентуалност, в случай, че бъде установено нищожност на договора за потребителски кредит, претендира сумата 2858.82 лева – чистата стойност на кредита (главница).

В срока по чл.131 ГПК, ответникът по насрещните искове е депозирал отговор, в който оспорва претенциите.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на Договор за потребителски кредит №2678057/25.11.2022г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД предоставило на А. П. П. в заем 3000 лева със срок на погасяване 24 месеца, при лихвен процент – 39.60% и ГПР – 47.64%.

Клаузата на чл.4 от контракта предвижда кредитополучателят да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо ЮЛ в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като отношенията между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението. В ал.2 изрично е посочено, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно Договорът не поражда действие между Кредисимо и кредитополучателя.

В погасителния план към договора са предвидени 24 месечни вноски, всяка от които 3 включваща главница и лихва.

Не се спори, че на същата дата, между А. П. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния, възникнали от Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението им. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в общ размер 2682.39 лева, платимо на 24 месечни вноски, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план.

Безспорно е, че ищецът е усвоил изцяло заемната сума.

С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и обективно. Вещото лице е изчислило ГПР по процесния договор с оскъпяването предвидено в чл.4, във връзка с договор за предоставяне на поръчителство и поддържа, че в този случай ГПР възлиза на 149.72%. Направените от кредитополучателя плащания в общ размер 809.46 лева са били разпределени за погасяване на следните задължения: 361.92 лева – главница; 447.54 лева – договорна лихва. Експертът приема, че ако всички плащания са разпределени за погасяване на главницата, то остатъкът от нея е на стойност 2585.82 лева. Установен е, че възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 72.36 лева, не би надхвърлило размерът на пет пъти законната лихва, ако бъде прибавено към ГПР.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с претенции за: прогласяване нищожността клауза от договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство и отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 2682.39 лева – обезпечение, дължимо във връзка с Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ и чл.4 от Договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД.

Предявен е насрещен иск за заплащане падежирали вноски, а в случай, че е прогласена нищожността на договора за кредит се претендира чистата стойност на кредита.

По иска за прогласяване нищожността на чл.4 от Договор за потребителски кредит №2678057/25.11.2022г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД:

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно 4 чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

Клаузата на чл.4, ал.1 от Договора възлага в тежест на заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице. При внимателен прочит на клаузата и съпоставянето й с естеството на сключения договор, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява задължително условие за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор на потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури исканата банкова гаранция, предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Поставяйки изначало изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която кредитополучателят би могъл да си позволи – да предостави обезпечение чрез поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД дружество. Това дружество – втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е свързано с кредитора лице, тъй като едноличен собственик на капитала на поръчителя („Ай Тръст“ ЕООД) е кредитора („Кредисимо“ ЕАД).