Решение № 429 от 22.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500204 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

С Решение № 119/12.05.2023 год., постановено по гр. дело № 20223130100589 по описа на РС-Провадия за 2022 год., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 290/30.10.2023 год., постановено по същото гражданско дело, са уважени, предявени от В. Й. Д. от гр. Варна срещу Й. А.

В. от с. Сава, общ. Дългопол, Варненска област, обективно кумулативно съединени ревандикационни искове, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата В. Й. Д. от гр. Варна е собственик по давност въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 1967 год. – 2016 год. на следните недвижими имоти, находящи се в село Сава, община Дългопол, област Варна, а именно: на дворно място с площ 990 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица; ***; *** и ***, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и на дворно място с площ 1000 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица; ***; ***; ***; *** и ***, и ответникът Й. А. В. е осъден да предаде на ищцата В. Й. Д. владението върху гореописаните два имота, като са отхвърлени предявените от Й. А. В. против В. Й. Д. насрещни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между 1 страните, че ищецът по насрещните искове Й. А. В. е собственик на гореописаните два недвижими имота по давност, въз основа на осъществявано владение в периода от 2007 год. до предявяване на насрещните искове на дата 23.08.2022 год.

Срещу основното и допълнително решения са подадени въззивни жалби от Й. А. В. – ответник по първоначалните и ищец по насрещните искове, в които са наведени оплаквания, че решенията са неправилни и незаконосъобразни, постановени са в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Безкритично са възприети за достоверни показанията на ангажираните от ищцата по първоначалните искове и настоящ въззиваем В. Д. свидетели, без да са отчетени противоречията в тях. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила доказателствата не са обсъдени във връзка едно с друго и в съвкупност, в резултат на което и изводите на първоинстанционния съд, че през 2014 год. ищцата В. Д. е живяла в жилищната сграда /къща/, построена в *** в квартал 24 по плана на с. Сава, общ. Дългопол, са неправилни, без да е съобразено, че от други, събрани по делото, доказателства е установено, че през този период къщата не е била изобщо годна за обитаване; не са съобразени и показанията на ангажиран от самата ищца свидетел, според които от 1985/1987 год. до настоящия момент къщата е ползвана за склад и не е годна за живеене.

Въззивникът навежда още, че изтичането на давностния срок по чл. 79 ЗС не е достатъчно условие за настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което е спорил и въззивникът – ответник по първоначалните искове и ищец по насрещните – като е предприел процедура по снабдяване с нот. акт за собственост по давност върху процесните два имота. Счита, че анализът на доказателствата дава основание за извод, че от 2007 год. ищцата изцяло се е дезинтересирала от имотите, а през същата 2007 година въззивникът е установил свое владение върху процесните два имота, в продължение на 15 години /2007 год. – 2022 год./ е осъществявал владение върху тях и ги е придобил по давност.

Въз основа на изложеното въззивникът счита, че основното и допълнително решения са неправилни и незаконосъобразни, като се настоява за отмяната им и за постановяване на друго, с което ревандикационните искове на ищцата да бъдат отхвърлени и да бъдат уважени предявените от него насрещни искове за собственост върху процесните два имота, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата В. Д. – ищец по първоначалните искове и ответник по насрещните – чрез процесуален представител, оспорва жалбите. Счита обжалваните решения за правилни и настоява да бъдат потвърдени.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не изразяват становище.

2

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Провадия е образувано по предявени от В. Й.

Д. от гр. Варна срещу Й. А. В. от с. Сава, община Дългопол, Варненска област обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по давност, въз основа на давностно владение с начало на владението от 1964 година, на следните имоти, находящи се в село Сава, община Дългопол, област Варна, а именно: на дворно място с площ 990 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VII – 213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица; ***; *** и ***, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и на дворно място с площ 1010 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII – 213 в квартал 24 по плана на селото, при граници: улица; ***; ***; ***; *** и ***, и за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху гореописаните два имота.

В исковата си молба, уточнена с молба от 11.07.2022 год. ищцата В. Й.

Д. от гр. Варна е навела следните твърдения:

През 1964 година бащата на ищцата закупил в с. Сава, община Дългопол дворно място с площ от около 2000 кв. м., което й подарил по повод на сватбата й с неформален договор. През 1973-1974 г започнали строеж на жилищна сграда, като баща й й помагал с труд. През 1980 г. къщата била завършена; съпругът на ищцата прекерал водопровод, изкопали шахта за отпадни води. През същата година премахнали плета, който служел за ограда и поставили мрежа с бетонови колчета, поставили врата, изработена от съпруга й от тръби, прокарали бетонови пътеки през двора и от входа до къщата. Обработвали мястото - засадили асма; лозови насаждения; овощни дървета, сеели зеленчуц и , цветя. През 1982 г съпругът й се преместил да живее в къщата, тъй като работел в с. Сава, а ищцата го посещавала през почивните дни; след като се пенсионирала, заживяла при него. До 2011 г. ползвали имота постоянно, без да го напускат. Всички знаели, че имотът е н е и н и предвид липсата на опасения за евентуални оспорвания на собствеността ищцата не предприела действия по снабдяване с нотариален акт. През 2011 год. съпругът й се разболял и се прибрали в апартамента си в гр. Варна, след възстановяването на съпруга й, продължили да посещават мястото ежеседмично, което продължило до неговата смърт през 2016г. След смъртта на съпруга й ищцата посещавала по – рядко имота – няколко пъти в годината – и го стопанисвала според възможностите си. Границите на имота са ясно и трайно обозначени с поставена от ищцата ограда от телена мрежа и не са променяни. От 1964 година ищцата е осъществявала фактическа власт върху имота, стопанисвала го е със съзнанието, че е негов изключителен собственик и е придобила собствеността върху имота по давност.

Понастоящем за имота са отредени два парцела – ***, кв. 24, с площ от 990 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда и ***, кв. 24 с площ от 1010 кв. м., по ПУП (ЗРП) на с. Сава, община Дългопол, Варненска област.

С писмо от 28.03.2022г на Община Дългопол ищцата била уведомена , че ответникът Й. А. В. (неин племенник) е предприел процедура по заверка на Молба – декларация с вх. № 9400-942 от 23.03.2022г. за снабдяване с 3 нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК и чл. 79 от ЗС за собственост върху горните два имота, с което оспорва правото й на собственост върху имотите, а това обуславя и правния й интерес от предявяване на исковете.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й. А. В., оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Твърди, че той е собственик на имотите въз основа на давност, с начало на владението от 2007 год. Навежда, че от 2007 година ищцата напълно се е дезинтересирала от имотите и ответникът ги владее повече 15 години, със знанието и без противопоставянето на ищцата, през който период ги обработва и стопанисва като свои, а сградата използа за склад, в който съхранява инвентар и инструменти за обработка на мястото, както и добита от мястото продукция.

В периода след 2007 година нито ищцата, нито нейни близки са посещавали имотите, а контакти между страните е имало по повод на други наследствени имоти, но не и относно процесните. Хората в селото, както и роднините на страните знаят, че именно ответникът владее и ползва имотите. В момента има засадено лозе от осем реда с различни сортове грозде, плодни дръвчета – две кайсии, две череши, слива, пред къщата има асма, в мястото ответникът отглежда и люцерна. Именно защото е придобил собствеността върху имотите по давност въз основа на владение от 2007 год., през месец март 2022 год. ответникът е предприел и процедура за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имотите по давност.

С отговора си на исковата молба, съобразно и наведените в отговора твърдения, ответникът е предявил против ищцата насрещни искове за собственост – за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът е собственик на процесните два имота – ***, кв. 24, с площ от 990 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда и ***, кв. 24 по ПУП (ЗРП) на с. Сава, община Дългопол, Варненска област, с площ от 1010 кв. м. – по давност, въз основа на осъществявано владение с начало на владението от 2007 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата по насрещните искове за собственост (ищца по първоначалните искове) В. Д. ги оспорва, като твърди, че не ответникът, ищец по насрещните искове, а тя е собственик на имотите. Освен изложените в исковата молба твърдения, в отговора си по насрещните искове В. Д. навежда още, че до 2016 год. ответникът, който живее в близост до имотите, не ги е владял, т. е., не ги е ползвал по начин, от който да се заключи, че е осъществявал владение върху тях, а е влизал в имотите инцидентно и винаги след изразено от нея съгласие, като е изтъквал причините, поради които посещава имотите. Ищцата В. Д. не изключва в периода след 2016 година ответникът Й. В. да е навлизал в собствените й имоти, без да я информира, но единствено с цел да съхранява свои лични вещи, а не и да ги стопанисва, респ., да ги владее като собствени, което владение да е противопоставено на ищцата. Твърди, че за претенциите на ответника върху имотите е узнала едва когато е получила съобщение от общината за предприетата от него процедура по снабдяване с нот. акт за собственост върху тях по обстоятелствена проверка.

По тези съображения счита, че насрещните искове са неоснователни.

4

Настоява исковете й да бъдат уважени, а предявените от Й. В. против нея насрещни искове за собственост върху процесните два имота – отхвърлени.

В съдебно заседание всяка страна поддържа исковете си и оспорва исковете на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От молба-декларация от Й. А . В., с вх. № 9400-942/23.03.2022 год. по описа на община Дългопол, писмо с изх. № 9400- 942/5/14.04.2022 г. от община Дългопол до ищцата В. Д. и два броя скици от 24.02.2022 год., изд. от Община Дългопол, е видно, че ответникът Й. А . В. е започнал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давност н а два имота – на дворно място с площ 990 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот VII-213 в кв. 24 по ПУП (ЗРП) на с. Сава, общ. Дългопол, ведно с построената в горния УПИ жилищна сграда и на дворно място с площ 1010 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в кв . 24 по плана на селото. Видно от скиците, в регистъра към ЗРП на селото, одобрен със заповед на кмета на общината от 18.07.1990 год., за собственик на имотите е вписан Й. Щерев Й.ов, за когото не е спорно, че е баща на ищцата и дядо по майчина линия на ответника.