Решение № 416 от 14.12.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Смолян, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440100308 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното

Предмет на делото е предявения иск от ищцата Р. Г. С., ЕГН:

**********, да бъде признато за установено по отношение на нея и „***“ АД.

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че сключения между тях договор за потребителски паричен кредит „Експресо“ №*** е недействителен (нищожен) на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД /противоречи на закона/ във вр. чл. 22 ЗПК във вр. чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

9, 10, 11, 12 от ЗПК; чл. 26, ал. 1. предл. 3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/ и че дължи само чистата стойност на полученото по договора за кредит.

Твърди се, че между ищцата и „***“, ЕИК***, сега „***“ АД, ЕИК **** на 12.12.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит „Експресо“ №***. Размерът на кредита е 5000,00 лв.

По своята правнорелевантна същност процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Договора е недействителен/ нищожен по следните съображения:

1/ Процесният договор е недействителен/ нищожен на основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

1

9, 10, 11, 12 от ЗПК по следните съображения:

Чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит и в качеството си на императивни разпоредби обуславят недействителност на договора при всяко отклонение от тях на основание чл. 22 от ЗПК.

Налице е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Шрифтът на договора и елементите към него не е еднакъв по вид, размер и формат. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК: „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора“. Изискването относно шрифта безспорно касае както самия договор, така и всички негови елементи.

Част от договора за потребителски кредит са както сертификатите за застраховка (чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК), така и Общите условия на договора, които съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК са неразделна негова част. Ищцата не разполага с екземпляр от общите условия в противоречие с изискването на чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

Сертификатът за уговорената застраховка е част от договора по арг. на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК, но такъв изобщо не е предоставен на ищцата в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК и чл. 382, ал. 6 от КЗ. Няма никаква информация за уговорената застраховка, нито какъв е общият й размер.

Индикация за съществуването й е само единствено заявлението за сключването й и общите условия на застрахователния договор. Респективно кредитополучателя е в пълна дезинформация какво и за какво точно е платил и има ли сключена застраховка, тъй като застрахователна полица няма. За сметка на това всички документи, свързани със застраховането са освен с различен вид и формат, но и с различен шрифт, който и без техническа експертиза е видно, че е много по-малък от 12, което е самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Този недостатък е още по-недопустим с оглед факта, че размерът на застрахователна премия не е посочен никъде.

С оглед изискването за яснота и разбираемост на договора за потребителски кредит, законът поставя изискването относно размера на 2 шрифта за всички елементи на договора и това изискване е нарушено във възпроизвеждането на съдържанието на всички документи, свързани със застраховката, а посочване размера на застрахователната премия изобщо липсва. Като се има предвид, че предоставянето предварително на цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор е задължение на кредитора (чл. 382, ал. 5), то предоставянето в този вид на всички документи, свързани със застраховането е равносилно на липса на предоставяне.

Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В процесния договор е посочен лихвен процент в размер на 9,35 %, но само като абсолютна стойност. Посочването обаче само като абсолютна стойност на лихвения процент не изпълнява императивното изискване на горепосочената разпоредба. За да бъде изпълнено то, следва да бъдат посочени и условията за прилагането му, каквото посочване в процесния договор липсва, поради което не става ясно дали начисляването на посочения лихвен процент се извършва върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница съобразно поетапното й намаляване. Оттук следва и пълна неяснота относно формирането на възнаградителната лихва. Липсва яснота и как този фиксиран лихвен процент се съотнася към годишния процент на разходите по договора. Действително при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми, но това е приложимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. а не към чл. 11. ал. 1, т. 9 от ЗПК.

В т. 12, част I от договора е посочено, че общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е 6619,60 лв., както и сума за предварителния период по чл. 4, ал. 4 от част II от договора. Респективно общият размер на сумата, която потребителят следва да върне на практика, не е посочен като абсолютна стойност. Кредиторът е създал пълна неяснота и дезинформираност относно крайната дължима сума по договора. Нещо повече, в клаузата, която трябва да предостави ясна, недвусмислена и точна информация по отношение на основна уговорка в договора, а именно досежно общия размер на дължимата сума, вместо да посочи нейния размер извършва препращане към чл. 4, ал. 4 от част II от 3 договора, което при всички случаи противоречи на изискването за яснота и разбираемост, визирано както в чл. 10, ал. 1, така и в чл. 11 от ЗПК, което императивно изискване обезпечава предоставянето на информирано и конкретно съгласие от потребителя с условията по договора. Именно начина на формулиране на съдържанието на тази основна клауза в договора чрез препращане към друг параграф от същия, за да може потребителя да разбере какво дължи обуславя липсата на индивидуално уговаряне на въпросната клауза.

В чл. 4, ал. 2 от част II от договора е посочено, че лихвеният процент може да бъде променян единствено по взаимно съгласие между банката и кредитополучателя, освен в случая по чл. 8, ал. 5 от част II, за което страните са се съгласили при сключване на настоящия договор. Тази клауза е неравноправна, поради което е и нищожна, тъй като създава неравновесие между правата и задълженията на потребителя - кредитополучател и кредитора във вреда на по-слабата страна в правоотношението по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото предвижда завишаване на лихвата въпреки изрично посочения на първа страница от договора фиксиран лихвен процент при спиране на преводите на работна заплата от работодателя по сметката на кредитополучателя, като санкцията за това действие на работодателя е завишаване на дължимата сума по кредитното правоотношение, което е във вреда на потребителя. Банката си е гарантирала правото „при липса на достатъчно средства по разплащателната сметка да събира дължимите погасителни вноски...служебно от всяка друга сметка на кредитополучателя при банката“ (чл. 8, ал. 7 от договора).

Дължимата възнаградителна лихва не е посочена като обща парична стойност нито в договора, нито в погасителния план, а освен това въпреки изричното посочване, че лихвения процент е фиксиран, очевидно не е действително приложения такъв и не е ясна както неговата парична стойност, така и неговият процентов израз. Поради гореизложеното клаузата, с която е уговорен лихвения процент е нищожна, а нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор освен с оглед разпоредбата на чл. 22 във вр. чл.

11. ал. 1, т. 9 от ЗПК, но и поради факта, че лихвеният процент е задължителен реквизит на договора за потребителски кредит, тоест договора не би могъл да бъде сключен и без тази недействителна негова част и тя не може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона.

Следователно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е неприложим.

Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Горепосочената разпоредба поставя изискване, че в договора за кредит 4 трябва да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита.

Кредиторът се е задоволил да посочи само абсолютната стойност на ГПР, което обаче не удовлетворява императивното изискване на ЗПК. За да бъде изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо да се посочи и как е формиран ГПР и какво точно се включва в него, кои точно компоненти са включени в него. В процесния договор липсва ясно разписана методика на формирането му.

Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.11 и 12 от ЗПК.

Въпреки наличието на погасителен план. липсва посочване на разбивка на целия размер на заема, респективно и посочване отделно на размера на лихвата, таксите и разноските, както и на застрахователната премия като общ размер.

Предвид противоречието на процесният договор за потребителски кредит с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ат. 1, т. 9, 10, 11, 12 от ЗПК, същият е нищожен по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 22 от ЗПК: Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Всяко едно от посочените по-горе основания е самостоятелно основание за недействителност на целия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по следните съображения:

Нарушен е принципът на справедливост и с договора се накърняват добрите нрави, предвид подробно изложените в т. 1 от исковата молба съображения, като се има предвид и завишеният размер на сумата, която следва да се върне с оглед размера на отпуснатия кредит. До накърняване на добрите нрави води и уговорката за наказателни надбавки, уговорени в т.9 на първа страница от договора. Същата противоречи на изискването за разбираемост и яснота на съдържанието на договора, тъй като за потребителя е невъзможно да разбере неблагоприятните последици в техния обем от начина на представяне на информацията в клаузата на процесния договор.

Още повече с оглед факта, че се касае за договор за потребителски кредит, при който едната страна е по- слаба икономически, поради което се и ползва от засилената защита на ЗПК и ЗЗП. Договорът е бланков, както е видно от съдържанието му, което изключва възможността потребителят да повлияе върху съдържанието му.

В съдебно заседание за ищцата, редовно призована, не се явява процесуален представител. Исковете се поддържат в писмено становище.

5

За ответната страна юриск. Б. поддържа становище за отхвърляне на исковете.

С отговора на ответната страна се прави възражение, че са изпълнени всички законови изисквания по отношение на приемането на Общите условия, обективирани като част II от Договора за кредит.

Общите условия, също така трябва да отговарят на нормативните изисквания, предписани в чл. 143 ЗЗП и чл. 20, ал. 1 ЗПК - клаузите не трябва да бъдат установени 1) във вреда на потребителя, т.е. да не ограничават неговите права по ЗПК и ЗЗП, 2) да не противоречат на изискването за добросъвестност и 3) да не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Относно твърденията за недействителност на договора за застраховка.

Разпечатката съдържа 46 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb203336-a803-46d6-b10d-a90e797150ba