Определение № 308 от 06.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. София, 06.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20211110151935 по описа за 2021 година

На 4.1.2022г., СРС е постановил определение № 106/4.1.2022г., по искането на С.Г. и ... за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта.

На 30.12.2021г. молба с идентично съдържание е подадена и от Р.П.. Нейното възражение също е в срок. Към изложените мотиви,следва да се добави и че представените доказателства не обосновават извод, че вземането не е дължимо, тъй като не може да се установи основанието за преводите, а единственият, в който е посочено, че се плаща задължение по кредит, е вписано, че се погасява потребителски кредит.

Съдът намира, че е за Р.П. не са налице предпоставките, посочени в чл.420,ал.2,.т.2 ГПК.

Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 1, т. 20 ЗКНИП, „потребител” е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Видно от договора за кредит, същият е сключен между дружеството – кредитополучател, с цел „бизнес револвираща линия – плюс“, като с анекс № 3, Р.П. встъпва в кредита, като солидарен длъжник, при поетото задължение на първоначалния длъжник да погаси просрочени задължения по три други кредита, отново с бизнес цел.

Следователно, нито юридическото лице, нито физическото лице има качеството „потребител“, поради което и разпоредбата на чл.420,ал.2,т.2 ГПК е неприложима.

По същата причина, неприложима е и разпоредбата на чл.420,ал.2,т.3 ГПК.

Относно твърдението на С.Г. и ..., че Р.П. е извършвала плащания, несъобразени от заявителя – на този етап, предвид на обстоятелството, че вземането по извлечението е в по – нисък размер от вземането на заявителя към анекс 6, то това искане не може да доведе до спиране на изпълнението на заповедта. Това искане, заедно с възражението против солидарността на тримата длъжници са относими към исковото производство.

Не е представено надлежно обезпечение, поради което искането по чл.420 ГПК 1 следва да се остави без уважение.

Ето защо, СРС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.П. за спиране, на основание чл.420,ал.2, т.2 и 3 ГПК, на допуснатото незабавно изпълнение на заповед № 11484 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по гр.д.№ 51935/2021г от СРС, 125 – ти състав.

Определението може да се обжалва от частна жалба, пред СГС.

Р.П., в 1- седмичен срок от съобщението, с

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2