Решение № 416 от 13.07.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. С., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20221800100473 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Сдружение „М.“ срещу „Б.Г.М.“ ЕООД.

Ищецът твърди, че е регистриран по ЗЮЛНЦ и, в качеството си на организация за колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП, е вписан в регистъра на Министерството на културата под № 11/13.01.1994г. и пререгистриран със заповед на Министъра на културата съгласно Удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011г. и Удостоверение № У-62/05.09.2014г. Поддържа, че на основание чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП, притежава качеството „особен ищец“ и като такъв може да предявява искове по повод права, които са му поверени за управление, без да е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 от ЗАПСП.

Също така ищецът твърди, че ответникът „Б.Г.М.“ ЕООД е търговско дружество, което стопанисва дневен бар (ресторант) „Б.Г.“, намиращ в к.к. Б. и в което публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения (текстове) от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени авторски права за този вид използване. Поддържа, че на 23.02.2022г. около 17:00ч. в стопанисвания и управляван от ответното дружество дневен бар (ресторант) „Б.Г.“ е звучала музика, която е част от радиопрограма с търговско наименование Vanilla Radio за озвучаване на същия, като са изпълнени публично следните песни:

1.

Cold Heart remix с изпълнител Elton John and Dua Lipa и автори:

• Композитор и автор на текста Elton John (Елтън Джон), член на английското дружество PRS;

• Композитор и автор на текста Nicholas George Littlemore (Никълъс Джордж 1

Литълмор), член на австралийското дружество за управление на права APRA;

• Композитор и автор на текста Samuel David Littlemore (Самюъл Дейвид Литълмор), член на австралийското дружество за управление на права APRA;

• Композитор и автор на текста Peter Bruce Mayes (Питър Брус Мейс), член на австралийското дружество за управление на права APRA;

• Композитор и автор на текста Andrew John Meecham (Андрю Джон Мичъм), член на английското дружество за управление на права PRS;

• Композитор и автор на текста Dean Meredith /Дийн Мередит/, член на английското дружество за управление на права PRS;

• Композитор и автор на текста Bernard J Р Taupin /Бернар Джей Пи Топин/, член на американското дружество ASCAP за управление на права.

2.

Ordinary Lives /Ординъри лайвс/ с изпълнител Lee Fields /Лий Филдс/ и автори:

• Композитор и автор на текста Gabriel Alexander Roth /Гейбриъл Алексанъдр Рот/ член на американското дружество за управление на права BMI.

3.

Invisible /Инвизибъл/ remix с изпълнители Flevans Feat. Laura Vane /Флевънс c участието на Лора Вейн/ и автори:

• Композитор и автор на текста Nigel James Trafford Evans /Найджъл Джеймт Трафърд Еванс/, член на английското дружество за управление на права PRS;

• Композитор и автор на текста Laura Jane Vane /Лора Джейн Вейн/ член на английското дружество за управление на права PRS;

4.

Pro’s and Con’s /Kraak & Smaak Remix/ c изпълнители Ishi & Kraak & Smaak feat. Nia Brock /Иши, Краак енд Смаак с участието на Ниа Брок/ и автори:

• Композитор и автор на текста John Anthony Mudd /Джон Антъни Мад/, член на американското дружество за управление на права ASCAR 5. Longitude /Лонгтюд/ с изпълнител Tape Five /Тейп Файв / и автори:

• Композитор и автор на текста Strathausen Martin /Мартин Щратхаузен/, член на немското дружество за управление на права GEMA.

Ищецът заявява, че така посочените автори и композитори са членове на цитираните организации за колективно управление на авторски права, които Сдружение „М.“ представлява на територията на Република България на основание чл. 94с от ЗАПСП, и отстъпва правата им за използване на техните произведения. Подчертава, че музиката и текстът на горепосочените песни са закриляни обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, поради което за използването им е необходимо разрешение от авторите им, а при неправомерно използване се дължи обезщетение.

Сочи, че ответното дружество не е сключило писмени договори и не заплаща възнаграждение за използваните права съгласно чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, каквото, съгласно чл. 19 от ЗАПСП се дължи както за всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното произведение от същия вид. Поддържа, че уведомително писмо в този смисъл е било връчено на ответното дружество „Б.Г.М." ЕООД на 18.03.2022г. Подчертава, че, след като ответникът няма отстъпени права да използва гореописаните произведения за озвучаване на своя обект, е нарушил нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ЗАПСП, и е причинил вреди на носителите на правата, тъй 2 като в резултат от действията му те са лишени от възнагражденията за своя творчески труд.

Моли съда да осъди „Б.Г.М.“ ЕООД да заплати на Сдружение „М.“ обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи поради нарушаване на правата на авторите - членове на дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от ищеца, върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, в общ размер на сумата 5000 лв., формирана от обезщетение от по 1000 лв. (по 500 лв. за текста и 500 лв. за музиката) за използването на всяка от посочените по- горе пет песни, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира също така, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, ответникът да бъде осъден да разгласи за своя сметка диспозитива на настоящото съдебно решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Сочи банкова сметка за превеждане на обезщетението. Претендира разноски.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е регистриран като организация за колективно управление на авторски права, както и че между него и посочените чуждестранни организации за колективно управление на авторски права (ASCAP, BMI, GEMA, APRA и PRS) има сключени договори за взаимно представителство на правата на техните членове, които са действали към процесната дата (23.02.2022г.), а също и че посочените от ищеца лица като носители на авторски права, са действителните носители на авторските права за музиката и текста на посочените музикални произведения. Оспорва твърденията на ищеца, че на релевираната дата в стопанисван от ответното дружество обект публично са използвани тези музикални произведения и свързани с тях литературни произведения (текстове). Счита, че ищецът не е конкретизирал мястото на извършване на процесното деяние – в дневен бар „Б.Г.“, в ресторант „Б.Г.“ или в посочения в края на исковата молба бар- клуб „Fargo“. Не бил уточнил също, от кого е възприето претендираното озвучаване в този обект. Не ставало ясно, по какъв начин са идентифицирани процесните музикални произведения и техните изпълнители. Твърди, че дневният бар в комплекс „Б.Г.“ не ползва музикално озвучаване, а, дори действително на 23.02.2022г. около 17.00ч. там да е звучала музика, тя не е била възпроизвеждана чрез действия на персонала на бара, който се стопанисва от дружеството – ответник. Оспорва доказателствената стойност на представения от ответника касов бон. Изтъква, че по повод сочените нарушения на авторски права не била осъществена проверка от компетентния контролен орган (Министерството на културата), нито били предприети административни мерки за евентуалното им преустановяване. Счита исковете за недоказани по основание и моли съда да ги отхвърли. При условията на евентуалност, оспорва същите и по размер. Позовава се на задължителна съдебна практика, съгласно която, за да се претендира обезщетение за пропуснати ползи, трябва да е налице сигурност за тяхното настъпване. Изразява становище, че в случая претендираните обезщетения са несъизмерими с действително дължимите лицензионни възнаграждения, а нормата на чл. 95а от ЗАПСП е неприложима. Претендира разноски.

3

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А., която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи. Счита за напълно ирелевантно, кой фактически пуска музика, когато се озвучава място с публичен достъп. Изразява становище, че отговорността е на лицето, стопанисващо обекта към момента. Намира процесните претенции за основателни. По отношение на техния размер се позовава на заключението по допуснатата експертиза, съгласно което е невъзможно да се изчисли стойността на музиката (респ. на размера на вредата) при еднократно нарушение, особено когато става дума за услуга с комплексен характер, каквато е туристическата услуга. Намира, че именно поради това Законът за авторското право е предвидил минимуми, които се отклоняват от общата концепция на ЗЗД. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и представя доказателства за извършването им, като изрично подчертава, че адвокатският хонорар следва да бъде присъден без ДДС.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В определения от съда срок е постъпила писмена защита от страна на ищеца, с която обосновава активната си легитимация и изразява отношение към претентираното нарушение от страна на ответника. Счита за безспорно установени времето и мястото на използване на процесните музикални произведения, както и тяхната идентификация. Акцентира върху това, че ответникът не е доказал да притежава отстъпени авторски права за публично изпълнение на процесните произведения. Подчертава, че музиката е звучала в обект, който фактически се стопанисва от ответника, видно от представения касов бон. Намира, че отговорността по чл. 94 и сл. от ЗАСП има обективен характер, поради което вината на ответника е ирелевантна. Алтернативно поддържа, че последната се презюмира, като ответникът не е оборил тази презумпция. Развива съображения относно размера на дължимото обезщетение, начина на неговото определяне и присъщите му функции.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. М., която оспорва исковете и поддържа изложените в отговора възражения. Моли съда да остави без уважение предявените искове. Счита за доказано, че в процесното заведение не са възпроизвеждани музикални произведения без уредени авторски права, тъй като то въобще не е било озвучавано. Оспорва исковете и по размер. Счита, че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване, на което не може да се придава предупредителна функция.

Изразява становище, че претендираната сума е значително по- голяма от това, което ответникът би следвало да заплати, дори ако заведението е работило целогодишно. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

С определението по чл. 140 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът е регистриран като организация за колективно управление на авторски права, както и че между него и чуждестранните организации за колективно управление на авторски права ASCAP, BMI, GEMA, APRA и PRS има сключени договори за взаимно представителство на правата на техните членове, които са действали към процесната дата (23.02.2022г.), а също и че посочените от ищеца лица като носители на авторски права, са действителните автори (носители на авторските права) на музиката и текста на посочените музикални 4 произведения към същата дата и към датата на предявяване на иска. Освен това, в първото открито съдебно заседание по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че така посочените пет чуждестранни организации за колективно управление на авторски права управляват правата върху процесните пет музикални произведения. Поради това ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за нарушено авторско право на посочените в исковата молба автори, за чиито произведения твърди, че били използвани неправомерно. В подкрепа на този извод са и документите на л. 14 – 16 от делото.