Определение № 483 от 09.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Шумен, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500278 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба от „Групама застраховане“ЕАД-гр.София, представлявано от С.Е.Б.-главен изпълнителен директор и Т.М.-изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Р.Ч., против определение №1326/29.05.2024г. по ч.гр.д.№2904/2023г. на ШРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №53 от 15.01.2024г. по ч.гр.д.

№2904/2023г. на ШРС. Намира същото за незаконосъобразно и по същество-за неправилно, по изложени съображения. Във връзка с получено съобщение, че заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в законоустановения едномесечен срок дружеството представило предявената в ШРС искова молба за установяване съществуване на вземането към И. и платежно нареждане за доплатена държавна такса за исково производство от 14.03.2024г.. Във връзка с изпълнение на указания на съда и подаване на поправена искова молба, на основание чл.125 от ГПК поискали съдът да администрира подадения поправен установителен иск, като неясно на кое правно основание и в кой документ в обжалваното определение, съдът счел, че следва ищецът да посочи, че е издадена заповед за изпълнение. Сочи също, че определението се явявало неправилно и незаконосъобразно, като администрирането на установителния иск било единствено в правомощията и задълженията на съда при извършване администрацията на документи. В обжалваното определение от една страна се твърдяло, че ищецът изпълнил всички указания за поправка на исковата молба, но неправилно и незаконосъобразно на непосочено правно основание му се вменявало задължение да подаде без уведомление книжа в друго производство, и съответно било прието , че заповедта следва да бъде обезсилена, а производството прекратено. Моли, атакуваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се укаже на първоинстанционния съд да предприеме необходимите действия по администриране и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова претенция срещу длъжника., алтернативно да даде указания, които страната е във възможност да изпълни с цел продължаване на производството, ведно с всички законови последици.

Частната жалба е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Групама застраховане“ЕАД-гр.София срещу А. Х. И., е образувано ч.гр.д.

1

№2904/2023г. на ШРС. С разпореждане №158/15.01.2024г. искането на заявителя е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за заплащане на сумата 13919.36лв., представляваща регресна претенция по застрахователна щета №67002100660, платена от застрахователя по застраховка „Каско“, ведно с лихва за забава върху неизплатената сума от подаване на заявлението до окончателното му изплащане, както и за сторените разноски в размер на 278.39лв. държавна такса и 100лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед постъпило от длъжника възражение по чл.424 от ГПК, с разпореждане №368/30.01.2024г. е указано на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок да предяви установителен иск срещу И. касателно вземането си по заповедта за изпълнение, като представи доказателства за довнесена държавна такса до пълния размер от 4% върху материалния интерес по делото.

Указано му е и че в срок следва да представи доказателства за завеждане на иска по делото, както и че при неизпълнение на което и да е от предходните две указания, заповедта за изпълнение на парично задължение ще бъде обезсилена.

В едномесечен срок от връчване разпореждането на съда, дружеството с молба по номера на делото е представило копие от предявената пред ШРС искова молба за установяване съществуване на вземането спрямо И.. Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д.№688/2024г. по описа на ШРС.

С разпореждане от №1013/18.03.2024г. по ч.гр.д.№2904/2023г. на ШРС, на основание чл.101, ал.1 от ГПК, е указано на заявителя в седмодневен срок да представи доказателства, че е предявен установителен иск за вземането по заповед за изпълнение №53/15.01.2023г., като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че искова молба не е подавана. В обстоятелствената част на разпореждането си съдът е посочил, че при извършена проверка е констатирано, че предявеният от заявителя иск е осъдителен, а не установителен, като никъде не бил споменато, че за вземанията има издадена заповед за изпълнение.

В дадения срок дружеството-заявител е посочило с молба по ч.гр.д.№2904/2023г. /вх.

№5307/01.04.2021г./, че в подадената от него искова молба е допусната техническа грешка и предявеният иск е установителен такъв, като към молбата е приложено и копие на коригираната искова молба. С резолюция от 08.04.2024г. е постановено изпращане на копие от молбата на исковия съд.

С молба №5938/10.04.2024г. дружеството е поискало от съдията-докладчик по ч.гр.д.

№2904/2023г. да се произнесе по спешност по подадената молба с оглед евентуално продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№687/2024г. на ШРС, като е отправено и искане до съда за извършване на справка по гр.д.№687/2024г.. Посочено е, че по последното е получило указания да внесе държавна такса, а същевременно е внесло общо 4% такса от сумата по иска за производството и представило доказателства по ч.гр.д.

№№2904/2023г.. Съдията-докладчик на 11.04.2024г. е отразил върху молбата, че е приел, че е налице редовен установителен иск и е изпратил депозираното от заявителя уточнение на исковия съд.

С определение №964/16.04.2024г. по гр.д.№687/2024г. на ШРС, на основание чл.129, ал.1 от ГПК, искова молба вх.№4362/18.03.2024г. е върната на ищцовата страна и производството по делото е прекратено. В мотивите си съдът е приел, че срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба/внасяне на следваща се държавна такса в размер на 402.37лв./ бил изтекъл на 01.04.2024г., но страната не отстранила същите.

С определение №1326/29.05.2024г. по ч.гр.д.№2904/2023г. на ШРС е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение №53/15.01.2024г. В мотивите си е съдът е приел, на първо място, че само привидно заявителят е поправил нередовното действие по 2 подаване на установителен иск, а на второ място, липсвало и исково производство по установяване на вземането по заповедта и следователно указанията на съка по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК не били изпълнени.

Настоящата инстанция намира това процедиране на първоинстанционния съд за правилно, макар и не изцяло по изложените мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК, когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

С прекратяване на исковото производство се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. Ето защо и последиците при прекратяване на производството по делото са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Предвид това и при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това разрешение не се прилага единствено при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, както и при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

В случая определението на исковия съд по чл.129, ал.3 от ГПК/ №964/16.04.2024г./не е било обжалвано от ищеца, явяващ се заявител в заповедното производство, като същото е влязло в сила още на 02.05.2024г..

Предвид изложеното и доколкото исковата молба, с която е заявена установителната претенция е върната и производството по делото прекратено/въпреки неправилността на прекратителното определение, същото не може да бъде ревизирано в настоящото производство, доколкото не е било обжалвано/, то следа да се приеме, че заявителят не е упражнил надлежно правото си да предяви иск за вземането си в срок. Налице са предпоставките на чл.415, ал.5 от ГПК и заповедта подлежи на обезсилване.

Предвид изложеното съдът намира, че депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Само за прецизност следва да се посочи, че при постъпило възражение в срок срещу заповедта, заповедният съд дължи указания единствено за предявяване на иска в срок. В случая обаче, неправилността на указанията на заповедния съд не рефлектира върху извода на настоящата инстанция, доколкото е налице прекратяване на исковото производство.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а депозираната частна жалба срещу него, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба №9176/12.06.2024г.. от „Групама застраховане“ЕАД-гр.София, представлявано от С.Е.Б.-главен изпълнителен директор и Т.М.-изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Р.Ч., против определение №1326/29.05.2024г. по ч.гр.д.№2904/2023г. на ШРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение №53 от 15.01.2024г. по ч.гр.д.№2904/2023г. на ШРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4