Решение № 118 от 23.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Горна Оряховица, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214120100887 по описа за 2021 година

Производството е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Н. П. П., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. ИВ. от гр. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Д. от ВТАК претендира от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане” АД гр. София сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в: изкълчване на раменна става, счупване на горния край на рамена кост, мозъчно сътресение, множество травми по главата, тялото и крайниците, счупване на рамена става, болка в областта на главата, болки и невъзможни движения на ръката, загуба на съзнание, липса на спомен за случилото се, оток и хематом на челото вляво 3/5 см., разкъсно-контузна рана на калварията, приблизително 4 см., оток и хематом на лява мишница отпред и странично приблизително 15/20 см., ограничен обем на движение на лява рамена става, наложена мека имобилизация, охлузване и хематом на десен лакът с 4 см., диаметър, оток, хематом и охлузване на дясна длан 4/8 см., оток, хематом и охлузване на ляв хълбок 5/7 см., оток и хематом на ляв глутеус, слизащ стрнично дифузен по коляното, оток и хематом на лява подбедрица странично 5/15 см, загуба на съзнание по време на инцидента/, сумата от 101,23 лв. имуществени щети – подробно описани във фактура № 1

10000417/17.11.2020 г., както и лихва за забава върху главните вземания за периода от 07.01.20121 г. до окончателното им изплащане. Уврежданията били в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на 16.11.2020г., около 08:00 ч., в гр. Г.О. , причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Излага се, че механизмът на ПТП-то бил следния, а именно: на 16. 11. 2020 г., около 08:00 ч., в гр. Г.О., Г. М. Г. управлявал МПС л. а. „Шевролет“ с рег. № ВТ 9357 КР, с който блъснал намиращия се на пешеходната пътека ищец. При ПТП-то на ищеца били причинени описаните по-горе телесни увреждания и материални щети. Твърди, че е търпял болки и страдания за един продължителен период от време, повече от 30 дни. Сочи, че е предявил по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна претенция пред ответното дружество, което отказало да изплати обезщетение. Иска се от съда да осъди ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. – неимуществени, и 101,23 лв. имуществени вреди, както и законна лихва върху главниците от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД гр. София оспорва исковете по основание и размер. Признава, че собственикът на л. а. „Шевролет“ с рег. № ВТ 9357 КР е сключил с дружеството валидна застраховка гражданска отговорност с период на действие в срока на настъпване на ПТП – то. Намира, че водачът на лекия автомобил Г.Г. няма вина за причиняване на вредоносния резултат.

Аргументира се с разпоредбата на чл. 300 НПК, посочвайки, че няма влязла в сила присъда, установяваща механизма за настъпване на ПТП-то. Оспорва представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 229/16.11.2020 г., в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“, механизмът на ПТП описан в исковата молба. Счита, че вина за настъпване на ПТП-то няма само водачът на МПС-то, но и ищецът, който навлязъл внезапно на пътното платно, несъобразявайки се с отстоянието на автомобила. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се във внезапно навлизане на платното от страна на ищеца и несъобразяването му с отстоянието и скоростта на приближаващия го автомобил. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и ПТП-то, техния размер, вид и продължителност. Оспорва размера на 2 акцесорните искове за лихви, намирайки че същите следва да текат от 07.04.2021 г. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването й съдът следи служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В случая от представените по делото писмени доказателства – молба за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди до ответника, получена от последния на 07.01.2021 г., писмо изх. № 999232/07.01.2021 г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, се установява, че между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, от настъпило на 16.11.2020 г. в гр. Г. Г. ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ, препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени и неимуществени вреди, в резултат от увреждането.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

3

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 229/16.11.2020г. и представения заверен препис от протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № 636/2020 г. по описа на РУ МВР Г. Оряховица, се установява, че на същата дата в гр. Г.О., ул. ***, пред училище ***, на пешеходна пътека се е реализирало пътно-транспортно произшествие/ПТП/ между л.а. „Шевролет” с рег. № ВТ 9357 КР, управляван от водача Г. М. Г. от гр. Д.О. и ищеца, който претърпял телесни увреждания.

От изисканата от РУ на МВР гр. Г. Оряховица справка се установява, че е образувано ДП № 636/2020 г. за реализиралото се ПТП.

Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента.

/договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № BG /23 /12 0002882777, с период на покритие до 19.10.2020 година./

По делото са представени медицински документи – епикриза, образно изследване, резултат от компютърно томографско изследване , фактура № 1000000417/17.11.2020 г. издадена от „Мина – Мн“ ЕООД, амбулаторен лист издаден от д-р Б. Г. на 18.11.2020 г., медицинско свидетелство за пред съда с амб. № 0663/18.11.2020 г., рентгенография на лява раменна става, издадена на 14.12.2020 г., амб. лист издаден от д-р Т. Т. на 18.12.2020 г., договор за предоставяне на социална услуга № 16 от 02.04.2021 г. и др.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства вещото лице по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение относно механизма на ПТП - то, а именно: на 16.11.2020 г., около 08: 00 часа, лек автомобил „Шевролет круз“ с рег. № ВТ9357 КР, управляван от Г.М. Г., се движел от север към юг, по ул. *** в гр. Г. Г.. В района на местопроизшествието имало поставен пътен знак Д17 “Пешеходна пътека“ и хоризонтална маркировка – начертана пешеходна пътека тип „зебра“. Водачът на автомобила при движение със скорост 49,6 км/ч забелязва пешеходеца Н.П., който по това време пресичал платното за движение на пешеходната пътека от дясно на ляво и предприема спиране. Липсата на достатъчно разстояние по пречило на шофьора на лекия автомобил да спре преди пешеходеца. При създалата се пътна обстановка настъпил удар, който бил челен за лекия автомобил, с 4 предна челна, лява, ъглова част, предна броня, преден капак и левия калник за пешеходеца П.. След удара водачът на лекия автомобил продължил движението си в процес на спиране и се установил със задна част върху пешеходната пътека. За пешеходеца ударът е под масовия център на тялото му с предна броня на лекия автомобил. От удара тялото на пешеходеца попада на предния капак, минава косо над него и пада странично на автомобила в зоната на предния капак и левия преден калник. От приетата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в момента на навлизане на пешеходеца на крачка до стъпването върху платното за движение, когато пешеходецът от тротоара е правил крачка към платното за движение, в лентата за движение на лекия автомобил последният е отстоял от мястото на удара на разстояние 32,37 м. Това му е позволявало пешеходецът да бъде видим, а присъствие до пътя преди това, като разстоянието на видимост е било по-голямо, съответно по- голямо е било и разстоянието на което се намирал лекия автомобил преди мястото на удара.

Според вещото лице това прави още по технически възможно водачът да спре преди мястото на удара, т. е. необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил било 28,55 мм, а той се е намирал на 32,37 м. С оглед изложеното съдът намира за доказан по делото твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.

По делото следва да се установи, какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата.

Събрани са гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Г.

И. – леля на ищеца, от който се установява, че на посочените дата и място ищецът Н.П. е претърпял ПТП, след което бил закаран в спешна помощ в гр.

Г. Г.. След извършените изследвания бил прехвърлен в болницата в гр. В.

Търново. Там му била направена нова рентгенова снимка. Впоследствие бил преместен в ортопедията в гр. В. Търново, където от дежурния лекар била извършена операция под упойка. Свидетелката посочва, че племенникът й имал две спуквания на кости. Видяла, че по детето имало следи от удари по главата, по ръцете, по цялото тяло, охлузвания и натъртвания. Ищецът бил изписан на следващия ден за домашно лечение. За около месец ръката му била обездвижена, но поради болки обездвижването продължило за още един месец. По време на възстановяването пиел болкоуспокояващ. Травмата позволявала на детето да се храни с засегнатата ръка, но не можел да 5 извършва други движения. Майка му и сестра му помагали да се къпе. След случая ищецът изпитвал страх при пресичане. За да преодолее страхът си посещавал психолог при „Център Мария“ гр. Г. Г.. Свидетелката посочва, че дори сега, година след травмата, щадял ръката си и я пазел от натоварвания.

Посочва, че й разказвал, че се чувства здрав, но се страхувал да вдига тежко.

Ангажирали позната, която идвала в домът им да му помага за раздвижване на ръката.

Изискана е и е приложена документация предоставена от Сдружение „Център Мария“ гр. Г. Г., видно от която е, че ищецът е ползвал специализирана услуга – „Подкрепа на деца и техните семейства за справяне с проблемно поведение“. Видно от същата психолог в сдружението е работил с ищеца, за да стабилизира психо-емоционалното му състояние след претърпяното ПТП. В заключителния доклад по случая психологът предоставил услугата е посочил, че ищецът е значително емоционално по – стабилен, позитивно настроен и по-спокоен в движението си навън и в контактите с приятелите си. Докладът е изготвен на 02.07.2021 г.