Протокол № 237 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 237 гр. П., 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500153 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Я. Б., редовно призован се явява лично.

Ответниците Р. Д. П., И. Д. П., Н. Г. Т., Т. М. С. чрез законен представител Н. Г. Т., редовно призовани, се явява лично и с адв. Х., редовно упълномощен.

Ответник В. С., нередовно призована, не се явява.

Жалбоподателят Я. Б.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Х.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В тази насока трябва да се отбележи, че действително в списъка на лицата, призовани по настоящото дело са както ответника В. С., така и ответниците Н.

Т., лично и като законен представител на Т. С.. С оглед предмета на въззивен контрол, определен с подадената въззивна жалба, следва да се приеме, че последните трима ответника не е необходимо да се призоват в настоящото производство, с оглед на което следва да се приеме, че няма процесуална пречка за даване ход на делото.

С оглед на изложеното и на основание чл.142 от ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1576/13.12.2024г., постановено по гр.д.№****/2023г. по описа на РС- П. са отхвърлени предявените от Я. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Н.П. №19, чрез адв.П.Г. от АК- П., със съдебен адрес: гр.П., ул.„И. В.“ №2, против Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„С.Т.“, блок 307А, ет.7, ап.25 и И. Д. П., с адрес: гр.П., ул.„Г.Б.“ №96, ет.7, ап.25, искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците, като възложители на строителството на изпълнителя на строежа “Сити стройинвест” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Д.“ № 9, представлявано от управителите, да преустановят строителните дейности в УПИ III-58 в кв.166 по плана на гр. П.

/идентификaтор ********, по КККР на гр.П./, за да не бъдат премахнати два прозореца, стрехата и рекордоман за външно ел.захранване на жилищния етаж на ищеца и да се съхрани целостта на жилищната сграда, като неоснователни.

Отхвърлени са предявените от Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„С.Т.“, блок 307А, ет.7, ап.25 и И. Д. П., с адрес: гр.П., ул.„Г.Б.“ №96, ет.7, ап.25, против Я. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Н.П. №19, Н. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Н.П. №19, ет.1, Т. М. С., ЕГН **********. с постоянен адрес гр.П., ул. „Н.П. № 19, ет.1, действащ лично и със съгласието на гореспоменатата Н. Г. Т. и В. М. С., ЕГН **********, от гр.Р., ул.„Н.“ №80, ет.1, ап.1, искове с правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат всички прозорци, стрехата и поставения рекордоман за външно електрозахранване, разположени на/над северната калканна стена на сградата с идентификатор *******, построена в поземлен имот с идентификатор ********* по КККР, с административен адрес: гр.П., ул.„Н.П. №19.

Осъден е Я. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„Н.П.К.“ №19, да заплати на Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„С.Т.“ блок 307А, ет.7, ап.25 и И. Д. П., с адрес: гр.П., ул.„Г.Б.“ №96, ет.7, ап.25, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 1150лв. сторени по делото разноски.

Осъдени са Я. Б., Н. Г. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Н.П. №19, ет.1, Т. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., 2 ул.“Н.П. №19, ет.1, действащ лично и със съгласието на гореспоменатата Н. Г.

Т. и В. М. С., ЕГН **********, от гр.Р., ул.„Н.“ №80, ет.1, ап.1, да заплатят на Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.„С.Т.“, блок 307А, ет.7, ап.25 и И.

Д. П., с адрес: гр.П., ул.„Г.Б.“ №96, ет.7, ап.25, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 200лв., сторени по делото разноски по насрещните искове.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Я. Н. Б., на основание чл.238, ал.1 от АПК.

Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е формулирано въз основа на мотиви, които противоречат на факти доказани с документи предоставени на състава по делото, игнориране на факти, които не са в посока на истината и подмяна на факти описани от Вещото лице в експертизата и допълнението.

Сочи се, че като мотив за Решение №1576/13.12.2024г. на PC, постановено по гр.д.№****/2023г. е посочено от съдията- Искането УТ4699/11.11.2022г., като то не е подписано от титуляра.

Твърди се, че се разминават подписите на Р. и И. П.и в УТ4699/11.11.2022г. и в Пълномощно дадено на строителната фирма.

Използването на фалшиви подписи под имената на титулярите е противозаконно и се носи наказателна отговорност от съставителя и ползвателя, а документа е с невярно съдържание. Използването на такъв документ с невярно съдържание е престъпление, от състава на чл.308, ал.2 и 310 ал.1 от НК.

Твърди се, че следващ мотив на съдът е Заповед № 17/20.01.2023г. на Кмета на Община П.. В тази насока се визира, че заповедта е издадена въз основа на документи с невярно съдържание- УТ-4699/11.11.2022г. и още- след като на 11.11.2022г. се изменя разполагането на нова сграда предполагащо „на калкан“ /с участие на Главен архитект, юрисконсулт и Кмет, /на 30.11.2022г., служителка от Дирекция „Архитектура“, ст.502, етаж 5 принтира и предоставя план- приложен към жалбата /за застрояване на имот до неговия с отстояние от 3 метра.

Сочи се, че предоставянето на документ, 19 дни след като е взето решение за изменение на плана за застрояване, без да бъдат информирани засегнатите лица е преднамерена измама.

3

Визира се, че няма отговор на жалбата подадена в срок в Административен отдел, с вх.№44-3548 /01.12 .2022г., в нарушение на Закон за предложения, сигналите, жалбите и молбите- чл.43 /! чл/ и чл.44/1. В жалбата е заявено, да се спази отстоянието, в съответствие с 82 /1/ от Наредба №7/22.12.2023г. и чл.31/1/ от ЗУТ.

Твърди се, че мотивът- Заповед №17/20.01.2023г. на Кмета на Община П. е неприемлив, като потвърждава налагането на измамата като средство за налагане на непопулярни, погрешни и незаконосъобразни решения от властимащите.

Сочи се, че преднамерено е подминат от PC важен факт по гр.д.

№****/2023г. констатиран и описан в заключение на вещото лице /3 стр.4 абзац/-,,....до три етажа“. Построяване на новите сгради, според строителен план, на 3 етажа е потвърдено и на 4 стр. от заключение на вещото лице, етажите са вече пет, а съдията е все още на първи етаж.

Приема се, че това е измама осъществена и с пряко участие на Строителен надзор.

Твърди се, че замяната на три етажа с построяване на пет етажа обяснява еднозначно причината за появата на пукнатини в сградата, констатирани и описани от вещото лице в допълнителното заключение. Този факт се подминава от съдията и не се описва в обжалваното решение.

Визира се, че в съответствие с препоръката на вещото лице за наблюдение, на 09.11.2024г. е измерен с шублер фугата, като същата е била 78мм.На следващо измерване на 11.11.2024г. с шублер, фугата е била 9 мм. Над нея шпакловката и блажната боя, с която е обработена стената са били нагънати. С повече напуквания са и стените между тоалетна и стълбище на втори и трети етажи. На 20.12.2024г. дължината на пукнатината е 84см., на 01.01.2025г.- 85см.

Твърди се, че измененията в пукнатините е признак, че не е еднократен акт, а процес, който е във видимата част от сградата. За констатиране на измененията в пукнатините е поискано нова експертиза, което има и по-силна доказателна сила, но без обяснения, съдът е отказал.

Сочи се, че няма възможност да се огледат останалите 9,15м., но няма да е по- различно, а по северната /спорна/ стена минават водната и 4 отводнителната инсталации. Измененията причинени от теглото на пететажната сграда ще разруши и двете инсталации и водата ще ерозира стената и основите на двете сгради. За възможни изменения в конструкцията на сградата предупреждава в експертизата и вещото лице. Този съществен факт не е отбелязан от съдията в обжалваното решение.

Не се приема мотива, с който първоинстанционният съд в решението си доказва законосъобразност на процесуалната заповед с мнението на вещото лице.

Визира се, че осъзнато се пропускат много съществените факти записани на 5 страница на Заключение в 3 и 4 абзац- „Върху външната ограждаща стена на калкана е предвиден направа на отвор за прозорец на първи надземен етаж.“ и „С това изменение северната стена на жилищната сграда с ИД ******* е променена във фасадна“.

Твърди се, че вторият цитат опровергава твърдението на съдията- „Че стената е калканна се установява и от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,,.Отворът за прозорец е видим от съдията в предоставените строителни планове на съдебния състав. И дори този доказано един прозорец е достатъчен да обоснове приложимост и валидност на чл.82 /1/ от Наредба №7 /22.12.2023г. и чл.31/1/ от ЗУТ за спорната стена и сграда.

Сочи се от жалбоподателят, че не се отказва от твърдението си за законност на прозорците в тоалетната и банята.

Твърди се, че ако се разгледа страницата на Google maps за П. се вижда, че всички стари сгради са построени на северните граници на парцелите, на всички стрехите са във въздуха на съседните имоти, а има и прозорци. Това строителство е разрешавано и наблюдавано от съответните органи на Община П..

Твърди се, че неприемлив е извода направен в обжалваното решение в следната насока: „т.е. няма как ищецът да ангажира отговорността на ответниците за неудобствата, които той търпи или би търпял заради необходимостта да бъдат отстранени прозорците, стрехата и рекордомана, тъй като няма право да черпи благоприятни последици за себе си от собствените си неправомерни действия“. Неблагоприятните последици са споделени от свидетелите по делото- П. и С. Б.. в Протокол от заседание на състава по делото.

5

Визира се, че с решението първоинстанционният съд, същият погазва чл.109 от ЗС и Конституцията- чл.17. Няма и един мотив- истина, с който се обосновава обжалваното решение.

Искането е да се разгледа настоящата жалбата, на основание чл.239, т.1 АПК, като съдът се произнесе по основният въпрос- законосъобразност на строителството на „калкан“.

С въззивната жалба, за доказване на твърденията за измененията в посочените напуквания се иска да се произнесе инженер специалистконструктор по сгради, който след като се запознае с проекта и на место, да направи съпоставка, какви промени са настъпили и да отговори на въпроса:

„Засегнати ли са по някакъв начин водната и канализационна инсталации на цялата сграда.“.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Р. Д. П. и И. Д. П., чрез процесуалния им представител - адв.З. М. е постъпил писмен отговор.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна, като се приема, че тя е касае решението в неговата отхвърлителна част, съдържаща се в първия абзац на първоинстанционния диспозитив, за която ищецът има правен интерес да оспори.

Приема се, че решението в тази му част е правилно, обосновано и законосъобразно, като не са налице релевираните от жалбоподателя основания за отмяна.

Сочи се, че правилно съдът е преценил, че и Заповед № 17/20.01.2023г. на Кмета на Община П. и Разрешение за строеж №89/19.04.2023г. на Главния архитект на Община П. не са нищожни административни актове, тъй като и двата акта са издадени от компетентен орган в предписаната от закона форма и н рамките на законовите му правомощия, както и при спазване на предвидената в ЗУТ процедура.

Визира се, че изводите на районния съдия, касаещи законосъобразността на споменатата заповед, също са правилни. Безспорно е установено по делото, в т.ч. от представените писмени доказателства и от надлежно приетото заключение на съдебно- техническа експертиза /СТЕ/, че с влезлия в сила действащ застроителен план от 2007г., одобрен с Решение №10/21.01.2007г. на 6