Решение № 295 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900202 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. И. Б., чрез адв.Т. Г. от САК, срещу решение № 728 от 20.06.2024г. по възз.гр.д.№ 2414/2023г. на САС в частите, с които след частична отмяна и потвърждаване на решение № 44/19.04.2023г. по т.д.№ 203/2021г. на ОС - Благоевград, като краен резултат е отхвърлен предявеният от Е. И. Б. против ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, гр.София, пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от травматични увреждания при ПТП, настъпило на 13.02.2021г., за размера 30 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021г. Обжалваното решение е постановено с участието на М. Д. Т. и „Пирин Голф и Кънтри Клуб“ ЕАД, като трети лицапомагачи на ответника.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорвайки извода за принос за 1 вредите, ищцата релевира оплаквания, че възражението изобщо не е следвало да се обсъжда, тъй като е бланкетно, евентуално, че не са обсъдени въведените от нея доводи, че ПТП е настъпило на частен път, който не е отворен за обществено ползване, поради което по него е законосъобразно придвижването с голф – количка. Поддържа, че е било част от ежедневната й работа като служител в комплекса придвижването посредством голф-количка и това е установена практика за всички собственици, гости, клиенти и служители на комплекса. Изтъква, че в решението не е посочено в какво се изразяват нейните неправилни действия, съответно какво е следвало да бъде дължимото от нея поведение. Същевременно е релевирано оплакване, че при определяне на степента на съпричиняване не е извършена съпоставка между тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалата. Според ищцата решението в обжалваната част е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чл.5, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за пътищата и чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата. Искането е за отмяна и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.

С постановеното по делото определение № 1789/10.06.2025г. решението в обжалваната от ищцата част е допуснато до обжалване на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

Дали определеното от решаващия състав 40% съпричиняване е извършено въз основа на степента на съпричиняване при съпоставяне между тежестта на нарушението на делинквента спрямо тежестта на нарушението на пострадалата?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора/ и по-конкретно към фактическия състав на съпричиняването/, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?

С писмен отговор, ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, гр.София, чрез юрисконсулт И. Ц., оспорва основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв. Т. Г. поддържа касационната жалба, а останалите страни не се явяват и не се представляват.

Претендира се присъждане в полза на адв.Т.Г. на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА за предоставената на ищцата безплатна правна помощ.

2

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, приема следното:

По въпросите, обусловили допускането на обжалване:

По процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г., І т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д.

№ 3734/2013г., І т.о., решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г., II т.о., и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Съдебната практика приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми/ решение № 140 от 8.03.2021г. по т. д. № 2601/2019г., I т.о./Въззивната инстанция е длъжна, като инстанция разрешаваща по същество материалноправния спор, да разгледа и обсъди 3 изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията в отговора на въззивната жалба. В пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, следва да подложи на самостоятелна преценка релевантните доказателства и да обсъди защитните тези и доводи на страните. Тези изводи следва да намерят писмено отражение в мотивите към въззивното решение, съгласно чл.

236, ал. 2 ГПК, което би осигурило възможност за страните да се запознаят с изводите на съда, а за горната инстанция – да провери правилността на решението/ решение № 446 от 4.07.2024г. по гр. д. № 4916/2022г., I г.о. /.

По процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, е формирана служебно известна, вкл. и посочената от касатора съдебна практика, приемаща, чe при определяне на степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието; Съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпросите, по които е допуснато обжалването.

По същество и на въведените касационни основания:

Първоинстанционното производство е образувано на 14.12.2021г. по предявения от Е. Б. против ЗАД „Далл Богг:Живот и здраве“, гр.София, иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от претърпени травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на път в затворен голф комплекс на 13.02.2021г. в резултат от виновното и противоправно поведение на застрахован водач по ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя на 09.03.2021г. до окончателното изплащане.

С писмен отговор ответното дружество е оспорило иска, като е възразило относно механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение на застрахования водач. Поддържало е, че ПТП е настъпило на път, който е отворен за обществено ползване по см. на чл.2, ал.1 ЗДП в подкрепа на което е изтъкнало, че е съставен протокол за ПТП. Релевирало е принос на 4 ищцата за настъпване на вредите, вкл. основан на твърдения, че е пътувала в МПС, непригодно за движение по пътищата за обществено ползване.

Първоинстанционният съд е уважил иска за размера от 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя на 09.03.2021г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. го е отхвърлил, определяйки справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000лв. и приемайки за неоснователно възражението за принос на ищцата за настъпване на вредите Сезиран с въззивни жалби и от двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение в съответните за тях неблагоприятни части, въззивният съд е приел за установена и безспорна следната фактическа обстановка: На 13.02.2021г., на вътрешен път в комплекс „Пирин голф и Кънтри Клуб“, в землището на гр.Разлог, е настъпило ПТП с участието на движещите се насрещно електромобил - голф-количка, в която е пътувала ищцата, и лек автомобил, управляван от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Установеният механизъм на ПТП е следният: Застрахованият водач се е движил със скорост от 37.8 км/ч, която е над критичната техническа скорост за преминаване през участъка от 25.6 км/ч, предвид ниските температури и слабия снеговалеж и това, че асфалтовата настилка на пътя е била покрита със снежна покривка от ок.5 см, която не е била почистена или обработена за подобряване на сцеплението на гумите, когато, при навлизането в участък с десен завой, е допуснал странично занасяне и отклоняване наляво към мислената насрещна лента на водача на електромобила, който, движейки се със скорост от 19 км/ч, след като е възприел движението на лекия автомобил към лентата му за движение, е предприел отклоняване на електромобила в посока надясно към тротоара. При този механизъм на ПТП от техническа гледна точка водачът на електромобила не е допринесъл за настъпването на ПТП, а единствена причина за сблъсъка е избраната от застрахования водач скорост на движение от 37,8 км/ч. Въз основа на заключението на САТЕ е прието за установено, че електромобилът/голф-количката/ не е бил конструиран и предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а - за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са игрищатата за голф. В пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП ищцата е претърпяла травма, представляваща счупване на 5 двата кондила на големия пищял на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана в областта на дясна коленна става. Проведено е лечение в три етапа, което е включвало отстраняване на размачкани тъкани, наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза от винтове и шайба за фиксиране на счупването и шев на разкъсно-контузна рана на коляното; след оперативно лечение е поставена външна фиксация и ставата е обездвижена; проведеното оперативно и медиК.тозно лечение в болница е било за 11 дни, а след това е продължено с медиК.тозно лечение с антикоагуланти в домашни условия. Счупването на големия пищял е съпроводено с болка с голям интензитет в продължение на няколко дни след закрепване на фрактурата и началната консолидация на костните фрагменти, след което ищцата е продължила да изпитва болка при движение, а след 3-4 месеца - при натоварване на засегнатия крайник, като възстановяването на движенията и основната функция на крака - ходенето е настъпило за 4-6 месеца, но е вероятно ищцата да е изпитвала болка при по-продължително стоене, ходене, физическо натоварване. В първоначалния период от ок.2-3 седмици след счупването ищцата е имала нужда от чужда помощ, а след консолидиране на костните фрагменти и намаляване на болката при движение е могла да се придвижва с помощни средства и да се самообслужва. След проведеното фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза, десният долен крайник е бил обездвижен с външен фиксатор за ок.2 месеца, а след снемането му при болнични условия е поставена гипсова имобилизация с гипсова шина за още ок.30 дни. Към момента на прегледа основната функция на крака – ходенето, е възстановена, като не се налага ползване на помощни средства, но обемът на движенията на дясната колянна става все още не е възстановен напълно, като сгъването е ограничено с около 10%, а, поради продължителното обездвижване на крайника общо за около 3 месеца и продължителното щадене и ненатоварване, мускулатурата е с леко изразена атрофия.