Решение № 186 от 23.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600031 по описа за 2023 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ ТЕОДОРА СТАВРЕВА и с участието на ПРОКУРОРА С. К. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 31 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 26 от 09.11.2022 г. по НОХД № 336/2022 г. ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ К. А. Л. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 03.11.2021 г. до 22.11.2021 г. (при условията на продължавано чрез две деяния престъпление) в гр. ***, ж.к. „***“ (върху метален прозорец за мазе и в кухина под тераса на бл. 23; в беседка между бл. 22 и бл. 25) е държал без надлежно разрешение и с цел разпространението им високорискови наркотични вещества – общо 4,6 грама коноп на обща стойност 18,40 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за една 1 година и шест месеца при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и не му е било наложено по-лекото наказание глоба, предвидено наред с лишаването от свобода.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника адв. А. А.-Т., с искане за оневиняване и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Защитникът твърди, че практически липсват мотиви за присъдата – тъй като те са буквален препис на обвинителния акт, включително и на анализа на доказателствата в него, като липсва анализ от съда на доказателствата и е невъзможно да се провери възражението на защитника за невиновност на подсъдимия; защитникът смята, че съждения на съда, възпроизвеждащи обвинителния акт, означават липсата на валиден съдебен акт. Същевременно защитникът твърди, че обвинителният акт е неясен и объркан поради непосочването на действията или бездействията, с които подсъдимият е осъществил състава на престъплението. Защитникът намира още присъдата за необоснована поради недоказаност на обвинението по безспорен начин – тъй като това било сторено само въз основа на показанията на свидетелката К., която се намира в силно влошени отношения с подсъдимия, а той дори не е присъствал на огледа на местопроизшествие. Защитникът смята още, че наказанието е несправедливо завишено, тъй като подсъдимият е реабилитиран и стойността на престъплението е ниска.

Беше проведено въззивно съдебно следствие чрез повторен разпит на свидетели по делото (ВНОХД, л. 59-60) относно външен вид на изготвяните от подсъдимия дозирани опаковки марихуана и други значими за правилното решаване на делото обстоятелства.

След приключване на въззивното съдебно следствие, във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата е надлежно обоснована със собствен анализ от страна на първоинстанционния съд на събраните доказателства и на установената фактическа обстановка, като материалният закон е бил приложен правилно спрямо нея, а наказанието е справедливо. Защитникът, към чието становище се присъедини подсъдимият, поддържаше изложеното във въззивната жалба становище и обоснованите с него искания или за оневиняване и оправдаване на подсъдимия, или за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното относно становището на защитника за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия:

САС смята, че е недопустимо възражението на защитника, направено едва във въззивната жалба, че обвинителният акт (ОА) е неясен и объркан поради непосочване на действията или бездействията, с които подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което ограничава правото му на защита. Такова възражение срещу качеството на обвинителния акт не е правено в разпоредителното заседание от защитника или подсъдимия (НОХД, л. 99), а напротив – заявено е изрично от тях, че в хода на досъдебното производство (ДП) не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия; същевременно първоинстанционният съд служебно не е установил наличието на такива нарушения (НОХД, л. 99 гръб). Поради това възражението на защитника за неяснота на обвинителния акт, направено едва във въззивната жалба, е недопустимо съобразно чл. 248, ал. 3 от НПК. Същевременно, ако беше допустимо, това възражение би било неоснователно: В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че свидетелката П. К. е възприемала лично и непосредствено, че подсъдимият от юни 2021 г. до ноември 2021 г. разпространявал марихуана в беседка в ***, ж.к. „***“ в близост до бл.

23, като я продавал на различни лица, както и че укривал марихуаната на различни места, откъдето вземал необходимото количество непосредствено преди конкретната продажба.

Освен това свидетелката К. показала на 03.11.2021 г. на двама полицейски служители два такива тайника до бл. 23, където била намерена и иззета при оглед на местопроизшествие марихуана. Също така на 22.11.2021 г. други двама полицейски служители лично възприели подсъдимия и друг човек в тази беседка, като подсъдимият бил приведен над масичката в 2 беседката и ронел нещо; при възприемането на приближаващите полицаи подсъдимият разпилял част от веществото в тревата наоколо, а останалото количество било иззето при оглед на местопроизшествие, в протокола за който подсъдимият лично написал, че канабисът е негов. Поради това държавното обвинение е инкриминирало поведението на подсъдимия като държане на съответните дати и места без надлежно разрешение на високорисково наркотично вещество (марихуана с посочени количества, процентно съдържание на ТХК и стойност) с цел разпространението му (с позоваване на свидетелските показания на П. К., К. П., К. П., Д. Н., И. Т. и К. С.). Прегледът на тези твърдени факти и посочени доказателствени средства в ОА налага извод, че държавното обвинение ясно е заявило с какви действия подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение пред съд с ОА. Предвид изложеното, освен че е недопустимо възражението на защитника за нарушаване на процесуални права на подсъдимия чрез качеството на ОА, ако беше допустимо, това възражение би било неоснователно.

Сравнението на обстоятелствената част на ОА и мотивите за присъдата установява, че е произволно и необосновано твърдението на защитника, че мотивите са буквален препис на обвинителния акт. Както структурата на изложението, така и съдържанието и изказът на мотивите за присъдата установяват, че те не са буквален препис на обвинителния акт, а са самостоятелно от страна на ОС изложение по доказателствата, фактите и правото.

Същевременно, съдържанието на мотивите е близко до съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт – обяснимо със заетото от съда становище за доказаност на обвинителната теза, изложено от съда хронологично (съобразно инкриминираната в обвинителния акт фактическа деятелност на подсъдимия), а също и последователно и изчерпателно (съобразно наличните доказателствени средства за всяко от двете деяния).

Становището на съда за установеност на твърдените от прокуратурата факти, когато е надлежно обосновано чрез посочване на съответните доказателствени средства по вид и съдържание – каквито съображения в случая са надлежно изложени от съда, категорично не е липса на доказателствен анализ от страна на съда, а е изпълнение на възложеното от закона на съда правомощие по установяване на правно значимите факти. Поради това е необосновано твърдението на защитника, че присъдата страда от липса на мотиви.

Предвид това въззивният съд намери, че не са налице твърдените от защитника съществени нарушения на процесуални правила с отражение върху правата на подсъдимия в насока на ограничаването им, като служебно въззивният съд не намери да са налице други, непосочени от защитника такива нарушения – поради което няма основания за отмяна на присъдата по този повод и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Предвид това въззивният съд провери по-нататък обосноваността, законосъобразността и справедливостта на обжалваната присъда.

За преценка на обосноваността на присъдата, производна на съдържанието на доказателствените средства и представляваща становище на първоинстанционния съд по обосноваността на държавното обвинение, въззивният състав проучи самостоятелно доказателствените източници по делото, събрани в хода на първоинстанционно и въззивно съдебно следствие. При това беше извършен анализ на съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно и синтез на съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно, при което въззивният състав оформи самостоятелни изводи относно доказаните правнозначими факти и приложимото спрямо тях право, почти изцяло съвпадащи с тези на първоинстанционния съд.

САС намери за установени следните факти по делото във връзка с първото деяние от продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

На 03.11.2021 г. във връзка с проверка на оперативен сигнал – че подсъдимият и тогавашната му приятелка свидетелката П. К. държат и разпространяват наркотични вещества в гр. Петрич, свидетелите-полицаи от РУМВР – Петрич Г. Б. и А. С. (НОХД, л. 189 гръб-190 и л. 190 гръб-192) провели беседа със свидетелката П. К.. Не открили забранени 3 вещества нито у нея самата, нито в дома й. При беседата с нея обаче тя им казала, че знае къде извън жилището му подсъдимият Л. държи марихуаната, която продава. Придружени от свидетелката К. и насочвани от нея, полицаите Б. и С. отишли в ж.к. „***“ (наричан още кв. „Биляна“) в гр. Петрич, в близост до бл. 32, в който живее подсъдимият Л.. В междублоковото пространство в този район има беседка, в близост до която и в близост до блока на подсъдимия Л., на две посочени от свидетелката К. места до бл. 23 били открити две опаковки с марихуана, възприети пряко и непосредствено от двамата полицейски служители Г. Б. и А. С., отразени в огледния протокол и описани в него като иззети; освен двамата полицаи Б. и С., изрично вписани като присъствали на огледа в протокола за това действие, на огледа и на намирането и изземването на двете опаковки с марихуана присъствала и посочилата ги П. К. (въпреки че присъствието й не е отразено изрично в протокола за оглед, то е установено чрез нейните и на двамата полицаи показания). На първото място – върху метален прозорец за мазе в бл. 23, било открито обгорено найлоново пакетче, съдържащо марихуана с установено на място бруто тегло 1,24 грама, която реагирала като такава още на полевия наркотест (ДП, т. 1, л. 4-7 вр. 8-9 вр. л. 11). На второто място - в кухина под терасата на първи жилищен етаж на бл. 23, била намерена и друга опаковка с по-голямо количество марихуана, поставена в сгънат отрязък от списание, която претеглена на място била с бруто тегло 5,06 грама и също реагирала на полевия наркотест като такава (ДП, т. 1, л. 4-7 вр. л. 10).

При експертното дактилоскопно изследване на двете опаковки, иззети при огледа на 03.11.2021 г., по тях не са открити годни за сравнително изследване дактилоскопни следи (комплексна ФХЕ и ДктЕ - ДП, т. 1, л. 102-103).

Чрез физикохимичното изследване на съдържанието на двете иззети при огледа опаковки при същата експертиза е установено, че в обгореното найлоново пликче има марихуана с нето тегло 1,03 грама със съдържание на ТХК 3,8 %, а в сгънатия отрязък от списание има също марихуана, с нето тегло 2,83 грама и със съдържание на ТХК 8,1 %.