Определение № 210 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. София, 23.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И. А. като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002901603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. К., чрез процесуален пълномощник, против решение № 68/07.03.2025 г. по в. т. д. № 613/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 433/13.08.2024 г., постановено по гр. д. № 2732/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък. С последното са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК от Д.

Х. К. против БАНКА ДСК АД (правоприемник на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД) за недължимост на сумата 11 403,84 лв., представляваща: 5 331,90 лв. - главница, 4 719,83 лв. - лихва, неолихвяема сума - 1 352,11 лв., 420 лв. разноски по изп. дело, 157 лв. - допълнителни разноски, такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС в размер на 1 103,58 лв., както и други дължими суми в размер на 100 лв., като ищецът е осъден да заплати и сторените от ответната страна разноски за исковото производство.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правят се оплаквания за липса на изложени мотиви от страна на въззивния съд по спорните въпроси – относно отсъствието на уведомление по чл. 99 ЗЗД за извършената цесия и смяната на 1 кредитора и относно изтеклия 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД, доколкото Д. К. е бил поръчител. Поддържа се, че липсата на уведомление по чл. 99 ЗЗД прави изпълнителното производство незаконосъобразно, т. к. цесионерът е нямал качеството на кредитор, поради факта, че прехвърлянето на вземането не произвежда действие за длъжника, след като не му е било съобщено от предишния кредитор. В тази връзка се оспорва изводът на въззивния съд, че със съобщение на ЧСИ за конституирането на нов взискател е извършено надлежно уведомление за настъпилото частно правоприемство, като формиран в противоречие с решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3094/2017 г. на ВКС, ІV г. о. Излага се, че ако съдът бе приложил правилно материалния и процесуалния закон, би достигнал до извод за погасяване на вземането по давност, тъй като от датата на извършване на цесията до датата на образуване на изп. дело № 20207680401533, поради липсата на уведомяване от кредитора по изпълнителния лист от 09.04.2012 г., явяващ се банката - ответник, е изтекла погасителната давност по чл. 110 вр. чл. 119 ЗЗД. Нередовността на молбата за образуване на изпълнително дело на посоченото основание, както и на всяко друго предприето действие от взискателя, няма годно сезиращо действие и не може да прекъсне давността. Като друг недостатък на въззивното решение се сочи и несъобразяване на обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден в нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за което също се излагат подробни съображения, а последицата от горното отново е, че изпълнителният процес е незаконосъобразен и липсват валидно предприети изпълнителни действия, които да прекъсват давността. По подробно развити съображения в посочения смисъл се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът за установяване, че процесното вземане е погасено по давност, да бъде уважен, с присъждане на разноските.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване искането за селектиране на касационната жалба се прави на следните основания: 1/. Поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт; 2/ По въпроса за липса на мотиви и за задължението на въззивния съд да изложи собствени такива и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба; 3/. По въпроса - има ли действие изпълнителният запор (или кое да е изпълнително действие) спрямо неуведомения за цесията длъжник; 4/. По въпроса за противоречие в мотивите на въззивното решение и 2 крайния извод на съда, което се констатира в самото съдържание на въззивното решение; 5/. По въпросите: Тече ли погасителна давност (спира ли се, прекъсва ли се такава) при незаконосъобразно протекъл изпълнителен процес; Изпълнителен процес (изп. действия), образуван и протекъл от взискател, който никога не е съобщил станалата цесия на длъжник, който също не е уведомен за станалата цесия законосъобразно, годен ли е да спре/прекъсне давността или по време на такъв процес погасителната давност не тече; Какви са материалноправните и процесуалноправните последици при неспазване нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По така поставените въпроси се поддържа наличието на допълнителните селективни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 (сочи се практика на ВКС) и т. 3 ГПК, навежда се и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор ответника по касация, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата, с изложени подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт.

За да постанови обжалвания резултат, след описване на установените по делото факти относно: - издадения на 09.04.2012 г. в полза на БАНКА ДСК АД срещу солидарните длъжници И. Д. Г.а и Д. Х. К. изпълнителен лист за задължения по договор за кредит за текущо потребление от 16.03.2009 г.; - образуваното от банката изп. д. № 106/2013 г. на ЧСИ Румяна Манджурова, рег. № 868 на КЧСИ с район ОС - Стара Загора с искане от взискателя за пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, определяне на изпълнителен способ и уточняване на размера на дълга; получената лично от длъжника Д. Х. К. покана за доброволно изпълнение на 12.04.2013 г., с която е наложен запор; - конституирането на нов взискател по 3 изпълнителното дело по молба с вх. № 2929/23.06.2014 г. на „ОТП Факторинг“ ЕАД, въз основа на договор за цесия от 11.02.2013 г. и пълномощно от „Банка ДСК“ АД в полза на „ОТП Факторинг“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия; - уведомяването на ищеца за конституирането на новия взискател със съобщение от 26.06.2014 г., получено лично от него на 02.07.2014 г.; - извършените по искане на новия взискател изпълнителни действия - наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „Кремък“ ЕООД със запорно съобщение с изх. № 5422/27.08.2014 г., наложена на 22.01.2015 г. възбрана върху недвижими имоти, наложен със заявление с вх. № 20161017154147 от 17.10.2016 г. запор върху дружествения дял на ищеца във фирма ЛЕСФИШ ООД, наложен на 12.09.2017 г. запор върху трудовото възнаграждение на Д. Х. К. в СОТ ЕООД; прекратяването на 26.08.2020 г. на изпълнително дело № 106/2013 г. поради перемирането му; - образуването по молба на „ОТП Факторинг“ ЕАД от 14.12.2020 г. на ново изпълнително производство по изп. дело № 1533/2020 г. на ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768 на КЧСИ с район ОС – Сливен, въз основа на същия изпълнителен лист от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 294/2012 г. на Районен съд – Нова Загора, с искане от взискателя за извършване на съответните действия по принудително изпълнение, подборно изброени в молбата; - Връчване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 19428/19.12.2020 г. на ищеца Д. Х. К. чрез неговата майка и уведомяване за предприетите принудителни действия; - налагането на 12.01.2021 г. на запор на трудовото възнаграждение на Д. Х. К. и на негови бА.и сметки на 29.01. и на 02.02.2021 г., налагане на запор на 29.01.2021 г. върху дружествения дял на ищеца във фирма ЛЕСФИШ ООД, налагането на 21.01.2021 г. на възбрана върху 1/2 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда, с предназначение - Жилище, апартамент, площ - 86.370 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, ***, бл. 15, ет. 3, ап. 33 и Прилежащ обект - изба № 52, собственост на Д. Х. К.; съставът на въззивния съд е направил следните правни изводи:

В настоящия случай правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо ищеца – длъжник е установено с влязла в сила заповед за изпълнение № 292/09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 294/2012 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, поради което е приложима общата петгодишна давност по отношение на всички вземания по процесната заповед за изпълнение. Към момента на образуване на изп. дело № 106/2023 г. по описа на ЧСИ Румяна 4

Манджурова са приложими постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания, че за изпълнителни дела, образувани преди приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. Следователно давност по горепосоченото изпълнително дело до 26.06.2015 г. не е текла.

Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това, дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В същото тълкувателно решение се разяснява, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността.

В настоящия случай от данните по горепосоченото изпълнително дело е видно, че след 26.06.2015 г. са извършвани редица изпълнителни действия, които са прекъсвали давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД: със заявление с вх. № 20161017154147 от 17.10.2016 г. е наложен запор върху дружествения дял на ищеца във фирма ЛЕСФИШ ООД; с молба с вх. № 10543/09.08.2017 г. е поискано налагането на запор на трудовото възнаграждение на Д. Х. К. в СОТ ЕООД, като запорът е наложен на 12.09.2017 г. Действително след тази дата в период повече от две години не са поискани, нито са предприети по възлагане на взискателя валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока на погасителната давност, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.09.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Независимо от това прекъснатата давност след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. не се засяга от прекратяването на 5 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като настъпилата перемпция е без правно значение за института на погасителната давност. След прекратяване на изпълнително дело № 106/2013 г. въз основа на същия изпълнителен лист ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД е подало молба с вх. № 12566/14.12.2020 г. и е било образувано ново изпълнително дело под № 1533/2020 г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768 на КЧСИ с район Окръжен съд – Сливен. По него е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Х. К. в СОТ ЕООД на 12.01.2021 г., със запорно съобщение от 19.01.2021 г. до „Райфайзен Банк“ АД е наложен запор върху бА.ите сметки на ищеца, със запорно съобщение от 19.01.2021 г. до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху бА.ите сметки на ищеца. На 29.01.2021 г. е наложен запор върху дружествения му дял в ЛЕСФИШ ООД, а на 21.01.2021 г. - възбрана върху 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, предназначение - жилище, апартамент, площ по документи - 86.370 кв. м., находящ се в гр.