Решение № 445 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502549 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя - И. Н. Х.-С. против решение № 185/22.05.2025 г. по гр.д. № 1890/2024 г. на КрлРС, с което е осъден НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК ***** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от с. *****, сумата от 824.00 лв. като дадена без основание, от която: на 04.01.2022 г. – сумата от 206 лв.; на 31.01.2022 г. – сумата от 190 лв.; на 14.02.2022 г. сумата от 16 лв. и на 28.03.2022 г. сумата от 412 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане и е осъден да заплати на ищцата 50 лв. деловодни разноски, а на пълномощника й адв. К. К. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300.00 лв., определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Съдът бил допуснал процесуално нарушение като не е предоставил допълнителен срок за становище, в случай че ищецът представи нови доказателства, които са представени на 12.2.2025 г. Счита се, че тези доказателства – банкови извлечения, е следвало да бъдат представени с исковата молба и същите са били несвоевременно представени, но въпреки всичко съдът ги е приел. Неправилно съдът не е приел 1 представения от въззиваемия договор за кредит с мотиви, че е настъпила преклузия.

Направено е доказателствено искане, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, да бъде допусната съдебна счетоводна експертиза, при която вещото лице, след извършване на проверка по делото и в счетоводството на въззивника, да отговори какви суми са усвоявани за плащане от Е. М. Б. по договор за кредит № 20211021085057005/21.10.2021 г. Иска се да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли осъдителния иск. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата Е. М. Б. с ЕГН **********, с който се оспорва същата като неоснователна, иска се потвърждаване решението на РС като правилно и законосъобразно. Счита се, че в унисон с практиката на ВКС, когато се твърди неоснователно обогатяване, получено без основание, за ищеца е достатъчно само да твърди, че е дал нещо и да отрича, че има основание за това и доказателствената тежест е на ответната страна да установи основанието на което е получена сумата. Счита се, че ответникът не е доказал основанието, на което е получил сумата, а представеният по делото договор не е подписан между страните, поради което счита, че правилно РС не го е приел на това основание. Иска се да се остави без уважение доказателственото искане, да се потвърди решението на РС и да се присъдят разноски по чл. 38 ЗА.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно чл.

269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД.

В ИМ се твърди, че през 2022г е превела на ответника общо сумата 824 лв. при първоначална липса на основание и евентуално, ако се установи, че сумата е преведена по договор за потребителски кредит, то твърди, че договърът е недействителен на осн.чл.22 ЗПК, т.е. иска се връщенето на сумата от 824 лв. като недължимо платен апо недействителен договор.

С отговора на ИМ Нет кредит ООд оспорва иска като счита ИМ за нередовна и моли съдът да задължи ищцата да представи платежните нареждания за твърдените банкови преводи. След предсавянето им от ищцата с молбата за изменение на иска /л.43 ГПК/, ответникът възразява, че процесната сума е платена на основание договор за потребителски кредит от растояние №202110210850570005 от 21.10.2021г., сключен между Е. М. Б. и Нет кредит ООД , който е представен с молбата /л.51 от дРС/.

От него се установява, че Нет кредит ООД е отпуснал на Е.Б. паричен заем в размер на 1100 лв.срещу който кредитополучателят е следвало да заплати възнаградителна лихва за периода в размер на 256 лв. при фиксиран лихвен процент от 40,51%, ГПР – 48,94% при обща сума на плащанията 1356 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

По отношение на направените оплаквания и доводи, ПОС намира следното:

От приетата от ПОС ССЕ, изпълнена от ВЛ М. М. – заключение от 13.02.2026 г.,неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че на 2

04.01.2022 г. Б. е превела на Нет кредит ООД сумата 206лв.,на 31.01.2022 г. - сумата 190лв., на 14.02.2022 г. - сумата 16лв., на 28.03.2022 г. - сумата 412лв., съгласно сключения между тях договор за кредит №202110210850570005/21.10.2021 г., т.е. общо сумата 824 лв. От това следва, че сумата от 824 лв. е преведена на основание договор за кредит, поради което искът по чл.55 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати исковата сума като получена при изначална липса на основание е неоснователен.

Пред РС ищцата е оспорила договора за кредит, представен от ответника със становище, че не следва да се приема, тъй като е представен след срока за отговор на ИМ и не бил подписан. Доводите са неоснователни, тъй като договорът за кредит е представен в срока за отговор на направеното от ищцата изменение на иска, с който е представила извлечение от банковата си сметка в БДСК /л.44 от д.РС/, а по отношение на втория довод – договорът за кредит №202110210850570005 от 21.10.2021 г. не е подписан, тъй като е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Във връзка с направеното оспорване съдът е следвало да открие производство по оспорването и да даде възможност на представилата го страна да ангажира доказателства. Като не е приел предствения договор като доказателство, съдът е допуснал процесуално нарушение. Горното е констатирано от ПОС по реда на чл.66,ал.3 ГПК и с определение е допусната ССЕ.

По отношение на евентуалният иск за връщането на сумата по недействителен договор:

От заключенето на ВЛ се установява, че въззиваемата е получила заем от 1100лв. срещу възнаградителна лихва от 256 лв. Главницата е била усвоена от Е.Б. на 21.10.2021 г..

Във връзка с сключения договор Б. е извършила плащания общо в размер на 1324 лв., които включват единствено главница и лихви – т.е. ВЛ М.М. установява, че със процесната сума от 824 лв. са погасени единствено главница и лихви по кредита; не са отразени други плащания за обезпечения, неустойки или др. Неустойки и други разходи не са включени в погасителния план, не са събирани суми от заемателката в тази връзка, от което следва извода, че общата сума на плащанията съответства на действителните – налице е вярна информация относно общите разходи по кредита, а ГЛП и ГПР не надвишават 50%, при което ГПР в договора е коректен – спазен е чл.11,т.10 ЗПК, поради което договорът за кредит е действителен. Отделните недействителни клаузи за неустойки не водят до недействителност на целия договор, тъй като не са налице основанията на чл.22 ЗПК.

Не до същите изводи е достигнал и районния съд, поради което решението му, с което е уважен иска на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД – за връщане на даденото при изначална липса на основание е неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото, на осн.чл.78,ал.8 от ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивника направените по делото пред КРС и ПОС разноски в размер на 266,17 евро, от които 51,13 евро – за юрисконсулко възнаграждене по делото пред РС и 215,04 евро – разноски пред ПОС за ДТ, ССЕ и юриск.възнаграждение, съгласно приложния списък на 3 разноките по чл.80 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 185/22.05.2025 г. по гр.д. № 1890/2024 г. на КрлРС – изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Е. М. Б. с ЕГН ********** от с.

***** против НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя - И. Н. Х.-С. за осъждането на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** сумата 824 лв.-претендирана като дадена без основание сума, от която: на 04.01.2022 г. – сумата от 206 лв.; на 31.01.2022 г. – сумата от 190 лв.; на 14.02.2022 г. сумата от 16 лв. и на 28.03.2022 г. сумата от 412 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. М. Б. с ЕГН ********** от с. ***** да заплати на НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.**** сумата от 266,17 евро – разноски по делото пред РС-Карлово и ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4