Решение № 76 от 05.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Царево, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20262180100168 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. П. Л. срещу „И. А. М.“ **, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 722,46 евро, като получена по признат за недействителен Договор за паричен заем №****от ****., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В хода на производството, след приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищцата е направила частичен отказ от иска за разликата над 689,60 евро до първоначално предявения размер от 722,46 евро, поради което с влязлото в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на *****г., производството в тази част е прекратено. Предмет на настоящото производство е искът за сумата от 689,60 евро.

Ищцата излага, че между нея и ответника е бил сключен Договор за паричен заем №***от ****. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение - Решение №***/****. по гр. д.

№***/***. по описа на ****, е прието за установено в отношенията между страните, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

Сочи се, че по договора ищцата заплатила в полза на ответника сума в общ размер на 3913,00лв., от които главница -2500лв. и 1413,00лв. - лихви, такси, обезпечения и възнаграждения. С оглед недействителността на договора счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита, поради което сумата, заплатена над нея се явява недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Претендира и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Представя писмени доказателства и прави искане по чл. 190 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът поддържа, че ищецът превратно упражнява процесуалните 1 си права, като след проведено установително производство (по гр.д. №***/***. по описа на ****) ищецът не е постигнал търсения резултат и неправомерно ангажира съда с ново производство. Ответникът не оспорва, че между страните е бил сключен договор за паричен заем №****като с Решение №***/****. по гр.д. №***/****. по описа на **** е обявен за недействителен. Сочи, че до подаване на настоящата искова молба ищецът не е отправял покана за възстановяване на основание чл. 23 ЗПК на заплатените над главницата суми в размер на 177,57лв. или 90,79 евро. Оспорва да е пасивно материалноправно легитимиран за сумите, платени по договора за гаранция, като поддържа, че същите са заплатени на гаранта „Ф. Б.“ ***по самостоятелно правоотношение, сключено по избор на ищеца, и не са постъпили в неговия патримониум. Поддържа, че уговореното в чл.3 от договора за гаранция заплащане на възнаграждението чрез „И. А. М.“ ***е предвидено за удобство на потребителя и същото е заплатено в полза на гаранта „Ф. Б.“ ***. Моли се да бъде отхвърлен предявения иск за сумата над 90,79 евро. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е извършила процесните плащания в полза на ответника по процесния договор, техния размер, както и че същите са получени от ответника без правно основание поради недействителността на договора. При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на получените суми, респективно – че претендираните суми, изцяло или частично, не са постъпили в неговия патримониум, а са получени от трето лице.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем №****/*****.; че с влязло в сила Решение № ****/****., постановено по гр.д. №***/***. по описа на ****, договорът е прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК; както и че ответникът признава дължимостта на сумата 90,79 евро. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Представен е Договор за паричен заем №***от ****., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 2500,00лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40%, годишен процент на разходите – 48,85%, и общ размер на плащанията по договора – 2677,57лв., платими на 13 погасителни вноски. Представен е и Договор за предоставяне на гаранция №***от ****., сключен между ищцата и „Ф. Б.“ ***, по силата на който дружеството е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за заем срещу възнаграждение в размер на 1171,17лв., платимо разсрочено съобразно погасителния план на договора за заем. Според чл. 3, ал. 3 „И. А. М.“ ***е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението и всички други задължения по договора за гаранция. От приетото по делото Решение №***/****г., постановено по гр. д. №***/****. по описа на ****, се установява, че е признато за установено в отношенията между страните, че Договорът за паричен заем № ***от ****. е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, като решението е влязло в законна сила.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата е извършила общо седем плащания във връзка с процесния договор, като общият размер на заплатените суми възлиза на 3848,74лв. От тях по договора за паричен заем са отчетени 2677,57лв., включващи 2500,00лв. главница и 177,57лв. договорна лихва, а по договора за гаранция/поръчителство – 1171,17лв., отчетени в полза на „Ф. Б.“ ****. Вещото лице е посочило, че представените от 2 ответника справки съдържат данни за разпределение/отчитане на част от платените суми към трето лице - „Ф. Б.“ ***в размер на 1171,17лв., но е посочило, че не са му предоставени платежни документи, счетоводни регистри или други първични счетоводни документи, въз основа на които да може да проследи действителното движение на паричните средства и да установи дали процесната сума реално е преведена на посоченото дружество. Поради това заключението относно движението на средствата се основава единствено на представените от ответника вътрешни счетоводни справки.

При така установените факти съдът намира предявения иск за основателен.

Между страните не е спорно, че процесният договор за паричен заем е прогласен за недействителен с влязло в сила съдебно решение. Последиците от тази недействителност се уреждат от специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи по него. Следователно всички суми, заплатени над предоставената главница, подлежат на възстановяване на потребителя.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцата е заплатила над чистата стойност на кредита общо сумата от 1348,74лв., включваща 177,57лв. договорна лихва и 1171,17лв. във връзка с договора за предоставяне на гаранция.

Дължимостта на сумата от 177,57лв., равностойна на 90,79 евро, е изрично призната от ответника, поради което спорът между страните се съсредоточава върху сумата, заплатена по договора за гаранция, и по-конкретно дали същата е останала в патримониума на ответното дружество, или е предадена на гаранта „Ф. Б.“ ***.

Възражението на ответника, че не е пасивно материалноправно легитимиран по отношение на тази част от претенцията, не може да бъде споделено. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И. А. М.“ ***е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението и на останалите задължения по договора за гаранция. Следователно ответното дружество е било овластено да приема плащанията по договора за гаранция от името на гаранта. Уговореното овластяване само по себе си не установява в чий патримониум сумите са останали окончателно, но обуславя задължението на ответника, който твърди последващото им предаване на гаранта, да докаже това обстоятелство. Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, след установяване от ищцата на извършените плащания и приемането им от ответника, именно последният следваше да докаже възражението си, че сумата по договора за гаранция не е останала в неговия патримониум, а е била действително преведена, прихваната или по друг начин предоставена на „Ф. Б.“ ***. За изясняване на това обстоятелство с Определение №***/****. съдът задължи ответника на основание чл. 190 ГПК да представи всички счетоводни справки и извлечения относно извършените плащания и разпределението на постъпилите суми към трети лица. В откритото съдебно заседание на ****. на ответника бе предоставена последна възможност да представи всички документи относно разпределението и евентуалното превеждане на сумите, като изрично му бяха указани последиците по чл. 161 ГПК при непредставянето им или при неоказване на необходимото съдействие на вещото лице. Въпреки дадените указания ответникът не представи първични счетоводни документи, банкови извлечения, платежни нареждания или счетоводни регистри, от които да се проследи фактическото движение на сумата от 1171,17 лв. към „Ф. Б.“ ***. Представените на вещото лице вътрешни справки съдържат единствено данни за разпределение и отчитане на тази сума по перото за гаранция, но не удостоверяват реалното й превеждане в полза на третото лице. Вещото лице изрично е посочило, че поради липсата на платежни документи и самостоятелни счетоводни регистри не може да проследи фактическо банково превеждане на сумата, поради което изводите му в тази част са ограничени до съдържанието на предоставените от самия ответник справки.

При тези данни съдът цени процесуалното поведение на ответника съобразно чл. 161 3

ГПК и приема, че същият не е доказал възражението си, че сумата, получена чрез него по договора за гаранция, е постъпила в патримониума на „Ф. Б.“ ****. Самото вътрешно отнасяне на плащането към определено договорно перо не е достатъчно, за да установи, че ответникът се е освободил от фактически получената имуществена облага чрез последващото й предаване на третото лице.

Ето защо, ответникът дължи връщане както на заплатената договорна лихва в размер на 177,57лв., така и на сумата от 1171,17лв., заплатена във връзка с договора за гаранция, или общо на сумата от 1348,74 лв., равностойна на 689,60 евро. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в останалия след частичния отказ размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски. Същата е представила списък по чл. 80 ГПК, с който претендира разноски за държавна такса в размер на 28,90 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро.

От представените по делото доказателства се установява, че претендираните разноски са действително извършени. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като спорът е обусловен от последиците на вече прогласена недействителност на договора за потребителски кредит, а основният спорен въпрос е свързан с разпределението на доказателствената тежест относно получаването на процесните суми. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е допусната служебно от съда с оглед изясняване на релевантните факти и не обуславя сама по себе си повишена фактическа или правна сложност на спора. При тези обстоятелства съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размер на 154 евро. Ето защо, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 182,90 евро, от които 28,90 евро държавна такса и 154 евро адвокатско възнаграждение.