Определение № 2753 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2753 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002100069 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 21905/05.10.2023г., подадена от „Р. Транс“ ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Ц. от АК София, срещу решение № 1060/01.08.2023г. по в. гр. д. № 3607/2022г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 265500/23.08.2021г. по гр.д. № 2154/2013г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, е уважен предявеният от Н. С.

Б. (починала след постановяване на въззивното решение и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследниците си С. Б. Б. и З. Б. Б.), В. Л. Д., М. О. Р. и Р. О. П. срещу касатора положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване за установено спрямо „Р. Транс“ ООД, че ищците са собственици на 536.00 кв.метра, обозначени с цифри 4-5-14-15-4 съгласно комбинираната скица на стр. 6 от повторната СТЕ, неразделна част от първоинстанционното решение, от празно дворно място, находящо се в [населено място], район „П.“, м. „Враждебско“, с площ от 3094 кв.м., с № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, при съседи по този план имоти с планоснимачни номера 101775, 101776, 101882, 101821, 101820, 101819, 109000, който попада в кв.16 по ЧЗРКП на м.“Л.-зона Г“, одобрен с решение №23 по протокол №18/13.11.2000г. и ИПЗР за кв.16 и е означен по цифри 1-31-2-34-5-6-7-8-33-9-10-16-11-1 със зелен контур на комбинираната скица към тройната съдебнотехническа експертиза, която е неразделна част от първоинстанционното решение.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. връщане на делото за ново разглеждане от 1 въззивния съд или отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителният иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд е постановил недопустимо решение като постановено по нередовна исковата молба, чиито нередовности ищците не са отстранили в срок, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд, поради което производството по делото е следвало да бъде прекратено.

Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е отхвърлил доказателственото искане във въззивната жалба за събиране на доказателства дали процесният имот е бил включен в ТКЗС. Излага, че още с отговора на исковата молба е оспорена законосъобразността на земеделската реституция, поради което исканите във връзка с това възражение доказателства, са допустими и е следвало да бъдат събрани. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като не е обсъдил самостоятелно заключенията на експертизите, приети по делото, а се е ограничил с възпроизвеждане на тяхното съдържание и на отговорите на вещите лица на въпросите на страните в откритите съдебни заседания. Твърди, че неправилно е преценена доказателствената стойност на представените от ответното дружество нотариални актове, включително с оглед на направеното в отговора на исковата молба възражение за давност.

Поддържа, че въззивното решение е постановено и в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като по делото не е доказано да са били налице условия за земеделска реституция в реални граници.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Как трябва да се процедира от въззивния съд, когато пред него се констатира нередовност на исковата молба, която е била констатирана от първоинстанционния съд, исковата молба е била оставена без движение, били са дадени указания на ищеца, които не са изпълнени в срок?

Поддържа, че в случая разясненията, дадени с т. 4 на ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.

№1/2000г. на ОСГТК на ВКС не следва да намерят приложение, тъй като в това тълкувателно решение е разрешен въпросът как следва да процедира въззивният съд, когато за първи път пред него е констатирана нередовност на исковата молба, докато в случая нередовностите на исковата молба са били констатирани още в производството пред първоинстанционния съд и поради неотстраняването им производството е следвало да бъде прекратено.

2.Представлява ли нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес многократното даване на указания от страна на съда на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и допустимо ли е да се дават повторно указания от страна на въззивния съд и да се дава отново възможност на ищеца да отстранява нередовности на исковата молба, които са били констатирани от първоинстанционния съд, но ищецът не е отстранил в срок?

3.Дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички възражения на страните и техните 2 доказателствени искания, както и дали съдът е задължен да даде равни възможности на страните да участват в процеса и да защитят своите права?

Поддържа, че не са били обсъдени възраженията във връзка с противоречията между писмените доказателства и заключението на СТЕ и неправилно е било отхвърлено доказателственото искане във въззивната жалба за събиране на доказателства дали процесният имот е бил включен в ТКЗС. Твърди, че още в отговора на исковата молба са релевирани възражения за липсата на активна легитимация на ищците, поради което счита, че и възражението, че имотът не е бил включван в ТКЗС е релевирано своевременно.

4.Следва ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?

5.Задължен ли е съдът да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства, включително на заключенията на СТЕ, поотделно и в тяхната съвкупност?

Поддържа, че въззивният съд само е възпроизвел съдържанието на заключенията на вещите лица и отговорите им в открито съдебно заседание, но не е обсъдил тези заключения самостоятелно, не е направил анализ на тези заключения и несъответствията им с документа за собственост от 1919г. Твърди също така, че неправилно е преценена и доказателствената стойност на представените от него нотариални актове, вкл. с оглед направеното от него в отговора на исковата молба, както и от страна на третото лице-помагач Столична община възражение за давност.

6. Задължен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация - С. Б. Б., З. Б. Б., В.

Л. Д., М. О. Р. и Р. О. П., чрез процесуалния си представител адвокат Г. С., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Пред първата инстанция е предявен положителен установителен иск за собственост на реални части от имот с планоснимачен № 101777, кад.лист №298, по помощния план, изработен за [населено място], район „П.“, м. „Враждебско“ на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно исковата молба и уточнителните молби. Във въззивната инстанция, в проведеното на 15.06.2023г. съдебно заседание, е прието уточнение на иска съобразно дадената на ищците възможност за отстраняване на констатирана от въззивния съд нередовност. Въззивният съд е съобразил, че съгласно уточнението претенцията към „Р.

Транс“ Е., легитимиращо се като собственик с нотариален акт № 97, том II, дело № 252, рег.

3

№ 7194 от 04.11.2010г. за имот, за който е отреден УПИ [№] от кв. 16 по ИПРЗ на кв. П., одобрено със заповед № РД-09-50-584 от 20.04.2011г. на главния архитект на София, е за 536.00 кв.метра, които са обозначени с цифри 4-5-14-15-4 в комбинираната скица от повторната СТЕ и удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ на район П. № 94-00-954/07.03.2008г. Посочено е, че когато спорният имот съставлява реална част от поземлен имот или урегулиран поземлен имот е допустимо индивидуализацията на тази реална част да се извърши чрез приложена към исковата молба комбинирана скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, както и чрез приложена скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия и да се определят границите на спорния имот по действащия план, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора. Взето е предвид, че пред въззивната инстанция ищците са уточнили каква част от имота претендират от всеки от ответниците. Прието е, че правният интерес от воденето на установителен иск от ищците по отношение на всеки от ответниците е обоснован с подадените възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. в административното производство за изменение на кадастралната основа като са съобразени възраженията на Р. М. Д. за прехвърляне на собствеността от него и съпругата му на „Р. транс“ Е. и искът е насочен срещу юридическото лице. За неоснователно е прието оплакването, че имотът не е индивидуализиран по отношение на влязлата в сила кадастрална карта, тъй като делото се води именно след като във връзка с искане на ищците от 09.12.2008г. до район П. за допълване на кадастралната основа с възстановения от ОСЗ имот, са подадени възражения от Р. М. Д., И. Д. И. и Н. Д. И. и кметът на район П. е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК производството по искането до решаване на спора за материално право от съда.

Така изложените от въззивния съд съображения изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС. Както е прието в решение №166/22.10.2019г. по гр.д.№3798/2018г. на I г.о. на ВКС, когато спорът касае реална част от имот и съдът даде указания за надлежна индивидуализация на недвижимия имот, но ищецът има затруднения да изпълни указанията, съдът е длъжен и служебно да допусне изслушване на СТЕ, която да изготви скица, на която точно да изобрази претендираната реална част, след като проследи какви регулационни планове са били приети и действащи за местността, в която се намира имотът; как е бил заснет този имот по всеки един от следващите регулационни планове и предвиждали ли са тези планове придаване или отнемане от този имот по регулация; кой е бил последният действащ дворищно-регулационен план на населеното място (последният действащ подробен устройствен план на града) и какво представлява имотът, описан в представения по делото нотариален акт по този план; кой е бил последният приложен дворищно-регулационен план (по-конкретно, ако последният действащ дворищнорегулационен план е предвиждал придаване по регулация на част от имота- приложен ли е този план в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ или неговото отчуждително действие е прекратено съгласно § 8 ПР на ЗУТ) и какво представлява имотът по представения по делото нотариален акт по този последен приложен план. Т.е. съдът следва да установи и проследи промените в имота по всички съществували планове (кадастрални и 4 регулационни) и едва след това да даде указания на ищеца като остави исковата молба без движение и да даде срок на ищците да поправят нередовностите на тази искова молба, като индивидуализират процесния имот съобразно актуалния му регулационен статут. Именно с тази съдебна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е предоставил на ищците възможност да индивидуализират каква част от възстановения имот се владее или оспорва от всеки от ответниците според молбата им от 21.05.2019г., в която е прието, че имотът е надлежно индивидуализиран. Съобразено е, че в случая едва след изслушването на СТЕ статутът на имота е изяснен, спорните части са нанесени на скица и ищците са индивидуализирали имота според тези данни с молбата от 21.05.2019г. в производството пред първоинстанционния съд, но допълнителни указания от първоинстанционния съд са били дадени единствено за графично отразяване на спорната реална част върху скицата по изготвената СТЕ. Именно с цел осигуряване защитата на ответниците по иска въззивният съд е дал допълнителни указания в посочения по-горе смисъл. Дадените от въззивния съд указания касаят различен индивидуализиращ белег на петитума на предявения иск, поради което тезата на касатора, че дадените от въззивния съд указания са идентични с дадените от първоинстанционния съд не може да бъде споделена. Първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване на всички нередовности на исковата молба, което е наложило такива да бъдат дадени от въззивния съд. Извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия съответстват на указанията по приложението на процесуалния закон дадени в т. 4 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т. 5 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивната инстанция разполага с правомощието да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, ако такива не са били дадени от първоинстанционния съд, поради което не е налице поддържаното от касатора противоречие в практиката при разрешаването на поставените въпроси касаещи допустимостта на въззивното решение (въпрос 1 и 2 от изложението). Както вече беше отбелязано, първоинстанционният съд не е давал указания за уточняване каква част от имота от кой ответник се претендира. Тези указания са дадени за първи път от въззивния съд и в този смисъл развитието на процеса пред двете инстанции не съответства на наведените в касационната жалба и изложението доводи.