Решение № 155 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501621 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство В. К. К. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен редовно на 27.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 09.04.2024 г.електронна поща) обжалва с въззивна жалба вх.№ 41363/10.04.2024 г., подписана с валиден КЕП от процесуалния представител, Решение № 1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата от 30 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2023 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокат Н. Д. и адвокат П. Д., и двамата с надлежно учредена представителна власт по делото.

Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 11850/09.10.2023 г. на първоинстанционния съд.

1

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивницата-ищца поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдпроизводствените правила и необосновано.

Моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноските и за двете инстанции.

Поддържа се, че определеният от СГС размер на обезщетението за действително претърпените от ищцата морални вреди е занижен, поради вложеното от съда различно от съдържащото се в чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост. Развива подробни съображения по съществото на спора във връзка с така релевираното възражение. Поддържа се, че принципът за справедливо обезщетение, законодателно закрепен в чл.52 ЗЗД, е нарушен в обжалваното решение на СГС и поради необсъждане на тежестта на лошата прогноза, а именно за невъзможността от повлияване в положителна посока, невъзможност за пълно възстановяване. Твърди, че не само преживяването на причинените от настъпилото ПТП страдания, но и самото им понасяне за дълъг период, без реална перспектива за пълното им отзвучаване, представлява неимуществена вреда, която в решението на СГС не е засегната като такава и не е отчетена. Счита, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди включва не само преживяването на самите страдания или и понасянето им от пострадалато лице, не само за изминал период на търпени болки и страдания и търпени към настоящия момент такива, но и търпените предвидими и установените по реда на ГПК бъдещи болки и страдания, като твърди, че СГС на първо място не е отчел в достатъчна степен претърпените от ищцата болки и страдания, като изминал период и като настоящ такива и на второ място изобщо не е отчел търпените бъдещи, сигурни установени вреди и нарушено психично здравословно състояние на пострадалата при определянето на посочения размер. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен към датата на устните състезания пред въззивния съд.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата странаответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД депозира отговор чрез своя процесуален представител адвокат И. Т., с който изцяло оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по 2 аргументи подробно изложени в отговора на въззивната жалба.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен редовно на 10.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 24.04.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 48426/24.04.2024 г.

Решение № 1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-18 състав, изцяло в неговата осъдителна част за сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат И.

Т. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.73 и л.74 от делото на СГС. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 16.05.2024 г., представен по делото с молба от 17.05.2024 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът – ответник твърди, че обжалваният акт е неправилен и неоснователен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира сторените разноски и пред двете инстанции.

Счита, че е налице съществено нарушение на материалния закон, тъй като не е налице съставът на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради липса на противоправност. На следващо място поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД. Поддържа се и неправилност на извода за липсата на съпричиняване. Твърди се, че присъденото обезщетение е завишено. По всяко едно от възраженията ответникът е развил във въззивната си жалба подробни съображения и е изложил подробни аргументи.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата странаищцата чрез процесуалните си представители подава отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение.

Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата

С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение №

1617/20.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 10671/2023 г. по описа на 3

Софийски градски съд, І-18 състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззиницата-ищца чрез своя процесуален представител адвокат Д. поддържа въззивната си и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъди на ищцата допълнително сума в размер на 30 000 лв. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята, като моли съда да отмени решението и изцяло да отхвърли исковата претенция, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение по подробни съображения изложени както в своята въззивна жалба, така и в отговора на въззивната жалба на ищцата. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. К. К. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД за осъждането на ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вредиболки и страдания от телесни увреждания, получени в пряка причинна връзка от ПТП на 05.07.2023 г. в гр. София, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 390 от 05.07.2023 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум към него, със свидетелските показания на Н. Й. Д.-водач на процесния автобус, със 4 свидетелските показания на сина на ищцата А. А. Т., пътувал с нея в автобуса, както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 05.07.2023 г. около 10,56 часа ищцата пътувала заедно със своя син-свидетелят Т. в автобус марка „Ман“, модел „Лион“ с рег.№ ********, управляван от свидетеля Н. Д.. Автобусът се движел по линия № 213 по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока от ул. „Оборище“ към ул. „Шипка“. Ищцата и нейния син по време на пътуването седели, тъй като автобусът бил празен, но станали подготвяйки се за слизане на спирка „Военна академия“. В района на № 141 на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, водачът на автобуса задейства рязко спирачната система, при което вследствие на инерционната сила в салона на автобуса падат четирима пътници, между които и ищцата, която полетяла по пътеката към седалките, падайки странично и с гръб върху дръжките, които са на седалките. Вещото лице Д. установява, че причина за настъпване на процесното произшествие, са субективните действия на водача на автобуса, задействал рязко спирачната му система. С показанията на самия водач, се установява, че причината за това е, че се движел със закъснение и изоставял от графика. Виждайки зелената светлина на светофара и за да я хване, настъпил автобуса, но в този момент пред него се движела учебна кола, на която светнали стоповете. За да не удари тази кола, водачът натиснал спирачките.

Между страните не е било спорно, че към 05.07.2023 г. за автобус марка „Ман“, модел „Лион“ с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/23/123000759265 с валидност от 20.03.2023 г. до 19.03.2024 г.

Със заключението на приетата по делото и неоспорена от страните комплексна СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от рязкото спиране на автобуса ищцата е получила следните травматични увреди: 1. фрактури на трето до десето ребро в ляво, като 5-то, 6-то и 8-мо ребра са по две линии с деформация на 7-мо и 8-мо ребра с проминиране на фрагменти към плевралната кухина, 2. пневмоторакс в ляво, 3. хемоторакс в ляво.

Установява се, че фрактурите на множество ребра, както е при ищцата, водят до нарушаване целостта на гръдната стена и компрометират функцията й на фиксирана структура, необходима за дихателния процес. Получените от ищца увреди са довели до трайно затруднение в движенията на тялото и снагата за 5 период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

След произшествието ищцата е настанена за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ София. Няколко дена след хоспитализацията й, настъпва негативна промяна в белодробния й статус, изразяваща се в усложняване на хемо-и пневмоторакса, което е накарало лекуващия екип да предприеме осъществяването на 09.07.2023 г. оперативна интервенция, а именно торакоцентеза-дрениране на гръдната кухина по вентилен механизъм с цел евакуиране на въздуха и коагулумите, преодоляване на колапса на белия дроб и възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка. Извършено е постоперативно лечение с влИ.е на водно-солеви разтвори, протектори на стомашната лигавица, обезболяващи, антитромботична профилактика, антибиотично лечение, дихателна гимнастика. Фрактурите на ребрата са лекувани консервативно, като с времето зарастват от само себе си за около шест седмици. Основно лечението се провежда за обезболяване с конвенционални или опиоидни аналгетици и НСПВС, прилага се локално криотерапия и допълнителен постелен режим.

Вещите лица, изготвили приетата без оспорвания от страните комплексна СМЕ установяват още, че от чисто техническа гледна точка, торакоцентезата представлява спешна, често пъти животоспасяваща интервенция, която не се характеризира с голяма трудност. Фрактурите на ребрата са зараснали в позицията, в която са се намирали след настъпване на травмата. Въпреки по-изразената дислокация на фрагментите на 7-мо и 8-мо ребра, те също са сраснали без да предизвикват особени затруднения в дихателната функция на ищцата. Проведеното при ищцата комплексно постоперативно лечение, без обективни данни за дихателна недостатъчност, е дало основание за дехоспитализация и не е наложило допълнителни интервенции. Ищцата е провела болнично лечение за 12 дни.

Разпечатката съдържа 42 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb18ee40-1657-4b40-9d10-13e9ac129b77