Решение № 510 от 08.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Благоевград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100728 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№728/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на Б. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б, седалище и адрес гр.Ш

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2025г. между ищцата Б. Д. Х. и ответното дружество “Л е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №364301/28.12.2025г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на кредитна линия, при следните условия съгласно чл.1: общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия – 1500 лв./766.94 евро, представляващ максималния размер на главницата, който може да бъде усвоен по време на действие на договора за кредит; размер на първия транш по кредитната линия – 1500 лв./766.94 евро, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора; лихвен процент по кредита – 36%; ГПР – 42.58%; обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш към момента на сключване на договора за кредит – 1545 лв./789.95 евро; срок за погасяване на първия транш – 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания – 10%; обезпечения – да – поръчител или банкова гаранция.

Сочи се, че съгласно чл.17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, или 2) предостави банкова гаранция. Съгласно чл.17, ал.2 от Договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ. Навежда се, че при подаване на онлайн заявката за кредит потребителят на практика няма избор дали да избере обезпечение или не, като договор с предвидено обезпечение се генерира автоматично.

По силата на чл.27, ал.1 от Договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди се, че в погасителния план изначално е включена дължимата неустойка в размер на 525 лв. или 35% от усвоената сума.

Твърди, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №364301/28.12.2025г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока, в т.ч., че изпълнението 1 на задължението за предоставяне на обезпечение е неотменимо условие за сключване на договора, но е практически невъзможно при посочените условия; вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде включено в ГПР; в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР; че записването в договора на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП; че не е посочен лихвен процент на ден в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

С оглед на горното, се иска от съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №364301/28.12.2025г., сключен между Б.

Д. Х. в качеството на кредитополучател и „Лендиво‘“ ООД в качеството на кредитодател, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, е предявен евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.27 от Договора на основание противоречие със закона поради неравноправен характер – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.2, т.5 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП; евентуално поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че неустоечната клауза противоречи на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, като се настоява, че клаузата не е индивидуално уговорена. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради което противоречала на добрите нрави.

Твърди се, че ищцата е платила по процесния договор за кредит сума в общ размер от 1058.37 евро. Предвид недействителността на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – в случая 1500 лв. или 766.94 евро, поради което ответното дружество било получило без правно основание сумата от 291.43 евро, която подлежала на връщане.

Поради това е предявен в условията на кумулативност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Л да заплати на Б. Д. Х. сумата от 291.43 евро, представляваща платена без правно основание, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Лендиво“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит.

Изложени са подробни правни доводи за валидността на договора за кредит, като се настоява, че неустойката не следва да участва при формиране на ГПР. Изложени са правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка.

Твърди се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си да се откаже от договора.

Отделно от това, се настоява, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за неустойка, поради което е бил наясно с условията на договора.

Твърди, че надплатеното над главницата е 82.83 евро, а не сумата от 291.43 евро.

Прави възражение срещу присъждането на разноски в полза на ищеца, тъй като претендирането на разноски в множество заведени от ищеца дела с идентичен предмет, представлявало злоупотреба с право.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В първото по делото съдебно заседание ищецът е намалил предявения иск по чл.55, ал.1, 2 пр.1 от ЗЗД от размера на сумата от 291.43 евро на сумата от 82.83 евро, като за разликата до първоначално предявения размер искът е оттеглен съгласно чл.232 от ГПК.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 28.12.2025г. между „Ле като кредитор и Б. Д. Х. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №364301/28.12.2025г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ размер на кредита - 1500 лв./766.94 евро, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора; размер на първия транш по кредитната линия – 1500 лв./766.94 евро, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора; лихвен процент по кредита - 36% /т.5/; ГПР - 42.58% /т.6/; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора – 1545 лв./789.95 евро; срок за погасяване на първия транш – 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения - 10%; обезпечения - поръчител или банкова гаранция /т. 11/. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на 1 вноска с падежна дата – 27.01.2026г., като вноската включва главница – 1500 лв., договорна лихва – 45 лв., и неустойка по чл.45 от ОУ – 525 лв., общ размер на месечната вноска с неустойка – 2070 лв./1 058.37 евро.

Съгласно чл.17 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл.27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 525 лв.

Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в размер на 1500 лв. От представената от кредитора справка /неоспорена от длъжника/ се установява, че по процесния договор за кредит длъжникът е извършил погашения в общ размер от 849.77 евро, от които: 766.94 евро – за главница; 6.14 евро – за договорна лихва;

76.69 евро – за неустойка. Не се спори, че сумата за неустойка не е включена в ГПР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.

3

11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.