Решение № 396 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300503351 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, ЕИК – 129010164, чрез гл. юрк. С. С., съдебен адрес – гр.П., ул.“***, против Решение № 3727/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 9196/2022г. от Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е осъдена да заплати на В. Й. П., ЕГН – **********, гр.Р..., ул.“***, със съдебен адрес – гр.Б., ул.“***, сумата в размер на 521, 85 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 493, 7 часа извънреден труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.10.2019 г. - 10.07.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган извънредният труд до 23.06.2022 г. в размер общо на 116, 70 лв., заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството 1 по делото в размер на 400 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лв. държавна такса и 150 лв. депозит за ССЕ.

Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Й. П., чрез адв.З. Б., с която оспорва изцяло въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, Районният съд излага основни съображения, че не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР, като през процесния период е заемал длъжността „***“ в РСПБЗН към РД „ПБЗН“ Пловдив при ответната ГД ПБЗН - МВР. 1 Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 29.09.2022 г. на вещото лице по ССЕ С. К., действително през процесния период ищецът е положил общо 432 часа извънреден труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било изплатено от ответника, като отчитането на положения извънреден труд се е извършвало на тримесечие, а заплащането му – в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца 2 извънреден труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца извънреден труд. От приетото заключение на ССЕ, положените от ищеца часове извънреден труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 493, 7 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 521, 85 лева (които не са били изплатени на В. П.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 116, 70 лв. Претендираните от П. размери, съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 12.10.2022 г. изменение на обективно съединените искове, съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 23.06.2022 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове Районният съд е приел, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период.

Поддържа, че периодът, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г. През този период са действали няколко наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

- Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г.

3

Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до 02.11.2020 г.

Наредба № 8121 з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30 октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г.

Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.

Същата е отменена с решение № 6356 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 1108/2022 г., но отмяната влиза с сила от 01.07.2022 г., като има действие за напред, което не засяга пряко процесния период.

Посочва, че с последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“.

С Решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С 262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено преюдициално запитване на Районен съд - Луковит е даден отговор на отправеното запитване. Същото има пряка връзка с предмета на настоящото дело с оглед на обстоятелството, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за 4 работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В атакувания съдебен акт е посочено, че в полза на тези работници следва да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на полаганият труд. Такива мерки за защита безспорно са предвидени в ЗМВР, както е отбелязано от нас в отговора на въззивната жалба. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като категория труд в случая първа (чл. 69 от КСО), допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност и други. Тези трудови и социални права, които законодателят е въвел за тази група служители са резултат именно от специалния им статут, който се различава от общия на служители по КТ. Те имат за основна цел формирането на основни мерки за защита, които да обезпечат и преодолеят особената тежест на полагания от тях труд. Във втората част на решението е обърнато внимание на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейският съюз, като същите според съда следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска определената в законодателството на държавата членка 5 нормална продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако е основана на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Тъй като Съда на ЕС признава наличието на обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми и др., предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.Това напълно кореспондира с нормата по чл. 105, ал. 2 от Конституцията, овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и националната сигурност на гражданите и държавата. Това само по себе си е достатъчно важна и значима/допустнма ог закона цел, която е основана на разумен критерий - основни конституционни задължения на държавата в лицето на изпълнителната власт. Признатата законодателна целесъобразност, позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. нрава и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и в Закона за МВР. При предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие с така постановеното решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ. Като не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с 6 идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и обезщетена е ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната празнота в законодателството въз основа на която се търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стон. Поддържа, че съществен пропуск на съда е, че не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Също поддържа, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР.