Решение № 203 от 09.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Шумен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С.а като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20263630200326 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0869-004006/29.12.2025год. на Началник сектор в ОДМВР Шумен , сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен , с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП на жалбоподателя Г. С. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 1000/хиляда/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като не било установено с точност къде е установено нарушението, както и че има разминавания между нарушената правна норма и нейното смислово съдържание, като за датата на съдебно заседание, редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.М. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който изразява становище за неоснователност на жалбата, като, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 250869-004006/29.12.2025год. на Началник сектор в ОДМВР Шумен , сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен , на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за това, че” управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 хиляда до 1.2 на хиляда включително“, като е посочено, че по този начин виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателя Г. С. В. на 11.12.2025г. в 23.20 часа в Шумен на ул.“Самара“ №12 в посока ул.“Генерал Драгомиров“ е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.

№Н0253ВН , като след извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM 0763, е установено, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта, измерено в издишания въздух 1.03 промила с проба номер 6331 в 23.30 часа на 11.12.2025г., като пробата е показана и видяна от водача В., издаден е талон за изследване номер 0147436, но жалбоподателя не е дал кръв за изследване в указания му срок.

Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на АУАН серия GA№4688965/11.12.2025г., съставен от свид.А. А. в присъствието на свид.В. В., като жалбоподателя е подписал акта без възражения, като писмени такива не е депозирал и в законоустановения срок.

Актосъставителят А. и свид.В. заявиха в съдебно заседание, че са били нощна смяна и са изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението в района на кв.“Боян Българанов“ в Шумен, когато забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя, който се движел криволичейки по улиците и без да подава светлинни сигнали, като по тази причина го последвали и съответно го спрели за проверка на ул.“Самара“ в близост СУ“Трайко Симеонов“. Посочените свидетели също така изтъкнаха, че жалбоподателя е бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, като резултата е бил показан на водача, като също му е бил издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателя се е отказал да даде кръвна проба, както и че жалбоподателя е подписал съставения му АУАН без възражения. Освен това актосъставителя А. заяви, че по време на проверката жалбоподателя след като разбрал, че ще бъде изпробван с техническо средство му споменал, че приел лекарства, но актосъставителя му казал, че техническото средство реагира само на алкохол, а не на хапчета. От приложените по делото писмени доказателства се установява , че при измерване с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARPM 0763 е констатирана алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 1.03 промила.

При така установената фактическа обстановка съдът без никакво съмнение приема, че жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, а именно на 11.12.2025г . е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№Н0253ВН по улиците на Шумен след въздействието на алкохол, което е в пълен дисонанс с императивната разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на А. А. и В. В. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното 2 производство гласни доказателства чрез разпита на посочените по горе свидетели, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали при установяване на нарушението и пресъздават пряко възприетите от тях факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателя В., от които да извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Съдът не споделя лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя, че има разминавания между нарушената правна норма и нейното смислово съдържание , тъй като в процесната хипотеза ясно е посочено, че жалбоподателя е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП , според която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а както по горе бе отбелязано този факт по отношение на В. е установен безспорно, а именно , че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, като вече при индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е взел предвид, че установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е в диапазона между 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда и е определил размера на наказанията в предвидените абсолютни стойности, съобразно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съдът счита , че правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението, защото именно на ул.“Самара“ №12 в Шумен е спрян жалбоподателя за проверка и на това място именно е констатирано нарушението.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.36 ал.2 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено процесуално представителство от В.Д. – гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

3

Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.47 до 97.15 евро/от 130 до 190/ лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в две открити съдебни заседания съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 70 евро.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0869-004006/29.12.2025год. на Началник сектор в ОДМВР Шумен , сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен .

ОСЪЖДА Г. С. В.

ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 /седемдесет /евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4