Решение № 6727 от 13.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6727 гр. София, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №

20221110144044 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД срещу Г. П. Ш., Д. П. Ш. и Р. Е. Ш., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност следните суми: сумата от 3931,90 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.09.2019 г. , за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.

244, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № *****, ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 624,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 15.10.2021 г.; сумата от 30,84 лева, представляваща цена н а услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 7,24 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62702/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Сумите се разделят, както следва:

За Г. П. Ш. – 1/6 част, а именно: сумата от 655,32 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 104,05 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 15.10.2021 г.; 5,14 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,21 лева мораторна лихва, 1 начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г.;

Д. П. Ш. – 1/6 част, а именно: сумата от 655,32 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 104,04 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 15.10.2021 г.; 5,14 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 1,21 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г.;

Р. Е. Ш. – 4/6 части, а именно: сумата от 2621,27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 416,18 лева мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 15.10.2021 г.; 20,56 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.09.2019 г., ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,83 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание. Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност и развиват подробни съображения в тази насока.

Оспорват наличието на облигационни отношения. В тази връзка ответницата Г. П. Ш. сочи, че се е отказала от наследството на П. Димитров Ш., починал на 22.09.2018 г. Оспорват претенциите за дялово разпределение, като излага, че същите не се дължат на ищеца, а евентуално на фирмата за дялово разпределение. Оспорват и претенциите за мораторна лихва, като сочат, че липсват доказателства за изпадането в забава. Правят изрично искане да не се допускат СТЕ и ССчЕ, като сочат, че не оспорват обстоятелствата за доказване на които са направени исканията от страна на ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

2

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в случая не се установяват.

От приетия Договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 28.06.1990г. се установява че П. Димитров Ш. и съпругата му Р. Е. Ш. са придобили собствеността върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 230, вх. А, ет. 3. От приетите писма от 31.10.2023г. и 19.04.2013г. на Столична община, район „Връбница“ се установява, че договорът се отнася за имот с актуален административен адрес гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 244, вх. А, ет. 3, ап. 7. От приетото удостоверение за наследници на П. Димитров Ш. се установява, че същият е починал на 22.09.2018г. и е оставил за наследници Р. Е. Ш. /съпруга/, Иво П. Ш. /син/, Д. П. Ш. /син/ и Г. П. Ш. /дъщеря/. От приетата справка от особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН се установява, че на основание решение по гр.д. № 63548/2018г. по описа на СРС, 37-ми състав, под № 1435/2018г. е вписан отказ от страна на Иво П. Ш. от наследството на П.

Димитров Ш.. От представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение от 27.12.2019г., издадено от СРС, 83-ти състав пък се установява, че ответницата Г. П. Ш. също е вписала отказ от наследството на П. Димитров Ш., като същият е вписан в специалната книга на съда под № 2112/30.12.2019г. Така извършените откази от наследството имат действие от неговото откриване, поради което няма период от време, през който отказалите 3 се да са притежавали качеството наследници. Ето защо Иво П. Ш. и Г. П. Ш. не са наследници на П. Димитров Ш. и не са придобили на това основание идеални части от правото на собственост върху процесния имот. При това положение и при липса на доказателства за придобиване на право на собственост върху имота на друго основание, както и липса на доказателства за отправени насрещни волеизявления за сключване на договор за доставка на топлинна енергия съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, се налага изводът, че ответницата Г. П. Ш. не е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество и предявените срещу нея искове са изцяло неоснователни.

Съобразно гореизложеното и според правилото на чл. 53 ЗН, собственици на процесния топлоснабден имот са ответниците Р. Е. Ш. с 3/4 ид.ч. от правото на собственост и Д. П. Ш. с 1/4 ид.ч. от правото на собственост. Съобразно диспозитивното начало в процеса, обаче, предявените искове срещу тези ответници следва да бъдат разгледани в рамките на посочените от ищеца квоти от 4/6 ид.ч. за Р. Е. Ш. и 1/6 ид.ч. за Д. П. Ш..

Относно доставката на топлинна енергия в имота, страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се подкрепя по недвусмислен начин и от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От него е видно още, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период, липсва и плащане на процесните суми.

Следователно претенцията на ищеца за цена на топлинна енергия в общ размер на 3931,90 лева се явява доказана по основание и размер.

На следващо място през процесния период услугата дялово разпределение е била извършвана от „МХ Елвеко“ ООД, съгласно сключения договор от 04.09.2002г. с клауза за автоматично подновяване и при липса на доказателства за неговото прекратяване. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от приетото експертно заключение по ССчЕ, през процесния период са отчетени изравнителни сметки три изравнителни сметки, изготвени от „МХ Елвеко“ ООД с общ резултат – сума за възстановяване от 48,61 лева, следователно услугата е предоставена, а нейната стойност за периода от м.10.2018г. до м.09.2019г. е 30,84 лева, какъвто е и общият размер на исковите претенции.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на 4 фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора, тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 28 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb157e1c-c82c-4c6d-a75a-3503a27446d8