Решение № 25 от 23.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600195 по описа за 2025 година С присъда рег. №20 от 28.04.2025 г. по НОХД №516/2025 г. Бургаският окръжен съд признал подс. П. Р. Р. за виновен в това, че на 27.11.2022 год., в гр.

Бургас, на ул. „Стефан Стамболов“ №47, чрез нанасяне на прободно-порезна рана с нож в областта на гърдите, вдясно, с прерязване на дясна вътрешна гръдна артерия и на горния и средния лоб на десен бял дроб, с нараняване на дясна диафрагма и две наранявания на черния дроб, умишлено умъртвил И. Н.

А., чиято смърт настъпила на 08.12.2022г. в град Бургас, поради което и на основание чл. 115 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначалното му обвинение по чл.116, ал.1, т.9 от НК - за това, че е извършил деянието предумишлено.

На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подс. П. Р. Р. наказание лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК приспаднал от наложеното на подс. П. Р. Р. наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 27.11.2022 г. и мярка за неотклонение домашен арест, считано от 31.08.2023 г.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати на гражданския ищец Т. Н. А. сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от 1 престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 500 000 лева.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати на Т. Н. А. като правоприемник на гражданския ищец Н. Т.ов А. сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 500 000 лева.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати на гражданския ищец А. Т. А. сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 500 000 лева.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати на гражданския ищец И. Д. Ж. сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 250 000 лева.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 23200 лева представляваща държавна такса върху общия размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

Осъдил подс. П. Р. Р. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 9620 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза и по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 1206,71 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК отнел в полза на държавата средството за извършване на престъплението -1 бр. нож с обща дължина 43 см, и дължина на острието 28 см., запечатан със стикер за ВД № Н 0643.

Постановил останалите предмети – веществени доказателства да се върнат на Т. Н. А. като наследник на техния собственик И. Н. А..

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци А. Т. А., Т. Н.

А. и И. Д. Ж. са подали отделни въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда в оправдателната й част за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.9 от НК, както и в отхвърлителните й части по гражданските искове. С трите жалби се претендира въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подс. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.9 от НК и да му наложи максимално предвиденото наказание. Претендира се присъдените обезщетения за неимуществени вреди да бъдат увеличени до пълните размери на предявените граждански искове. С жалбите се отправя алтернативно искане, като в случай на потвърждаване на първоинстанционната присъда в частта й относно постановената правна 2 квалификация на деянието по чл.115 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода да се увеличи до максималния размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода.

Към трите въззивни жалби на поверениците на частните обвинители и граждански ищци са постъпили писмени допълнения, в които се излагат обстойни и идентични съображения за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за липса на предумисъл у подс. Р. за убийството на пострадалия И. А... Мотивира се тезата за предумишлено убийство с предварителното поставяне на два ножа, съответно тип „каракулак“ и тип „мачете“, и цилиндрични предмети, наподобяващи тръби или бухалки, в багажника на лекия автомобил, с осигуряването на автомобил за придвижване и бързо оттегляне от местопроизшествие, с предварителното набелязване на мястото на нападението (в междублоковото пространство на бл.32 и бл.33 на ж. к. Братя Миладинови, където се очаква появата на пострадалия), с предварителното избиране на времето за извършване на деянието (когато бащата и братът на пострадалия са били на лов извън Бургас), с осигуряването на двама приятели, които да помогнат на подсъдимия в похитяването на пострадалия, с влошените от дълго време взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия. Излагат се аргументи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от петнадесет години лишаване от свобода, дори и в хипотеза на извършено убийство по чл.115 от НК, като се твърди, че не са отчетени в достатъчна степен както високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, така и наличните отегчаващи вината обстоятелства.

Обосновават се занижени размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди не само с недооценените близки и топли отношения между пострадалия и всеки от гражданските ищци, но и с продължилите десет дни страшни болки и страдания на пострадалия, който се е борил за живота си, а неговите роднини – родители, брат и баба - са съпреживявали болките му и са таили Н. да оцелее. В същата насока се позовават и на влошеното здравословно състояние на майката и бащата на пострадалия, като диагностицираните им отпреди онкологични заболявания се задълбочили, майката изпаднала в депресия и продължителна емоционална криза, а бащата починал в хода на първоинстанционното производство. Като аргумент в посока завишаване размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на брата Т. А. и бабата И. Ж. се сочи тежестта на техните грижи, полагани непрекъснато за болната майка на пострадалия – А. А., а за Т. А. – и грижите за възрастната баба И. Ж., като в хипотеза че не беше извършено убийството на пострадалия, то грижите за майката и бабата щяха да бъдат поделени между двамата братя Т. и И. А..и. В трите допълнения се повтарят претенциите, отправени с въззивните жалби – да се признае подсъдимия за виновен в извършване на предумишлено убийство по чл.116, ал.1, т.9 от НК, за което да му се наложи максимално наказание; алтернативно, в случай на потвърждаване на правната квалификация на деянието по чл.115 от НК, да се 3 увеличи наложеното наказание лишаване от свобода до максималния предвиден в закона размер; да се завишат размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди до пълните размери на предявените граждански искове.

Упълномощен защитник на подс. П. Р. Р. е подал въззивна жалба, с която атакува както наказателно-осъдителната, така и гражданско-осъдителната част на присъдата. Прави оплакване за незаконосъобразност на осъдителната част на присъдата, с която подс. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, както и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Претендира въззивният съд да оправдае подс. Р. за извършено престъпление по чл.115 от НК. Алтернативно иска изменение на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Възразява срещу размерите на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди и настоява за тяхното намаляване. Въззивната жалба на защитника е бланкетна и в нея не се съдържат аргументи в подкрепа на релевираните доводи. Въпреки, че с нарочни съобщения първоинстанционният съд е уведомил подс. Р. и неговите упълномощени защитници за изготвените към присъдата мотиви, те не са изложили допълнителни съображения към жалбата. На свой ред въззивният съд указа на подс. П. Р. Р. и на неговите защитници да посочат аргументи в подкрепа на бланкетно заявените оплаквания срещу обжалваната присъда, но те не изпълниха указанията.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на всички въззивни жалби, а първоинстанционната осъдителна присъда намира за обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което пледира да се потвърди. Заяви, че се солидаризира изцяло с фактическата обстановка, правната квалификация на деянието и аргументите за неговата доказаност, изложени в мотивите на обжалваната присъда. Приема, че авторството на деянието е несъмнено доказано, както и обективната и субективната страна на престъплението, за което подс. Р. е осъден от първата инстанция. Изтъква, че единственият и основен спор по фактологията е механизма на нанасяне на удара с нож – дали ножът е бил хвърлен в парабула по посока на пострадалия, както твърди подсъдимият, или същият е нанесъл силен директен удар с ножа в тялото на жертвата. Счита, че това спорно обстоятелство е изяснено от заключенията на двете тройни съдебномедицински експертизи, според които нараняванията на пострадалия не могат да се причинят с хвърляне на ножа от разстояние. Позова се и на видеозаписа на охранителната камера в банката, на който се вижда, че има замахване на ръката с ножа от страна на подс. Р., а не хвърляне на ножа. Споделя напълно представените в мотивите към присъдата анализ и оценка на доказателствените източници, като намира същите за обективни и прецизни. Счита, че са цялостно изяснени и убедително доказани нанесените на пострадалия наранявания и непосредствената причина за настъпване на смъртта му. Намира за правилна дадената от 4 първоинстанционния съд правна квалификация на деянието по чл.115 от НК и смята, че наличието на предумисъл не е доказано по несъмнен начин. Приема, че решението на подс. Р. да прониже с нож пострадалия в създалата се суматоха на размахване на ножове е следствие от спонтанно възникнал умисъл за убийство у подсъдимия, а не е резултат на предварително намерение и предварително планирани действия за убийство. Намира за неоснователна тезата на защитата, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана, респективно при превишаване на пределите й. Счита, че показанията на обективните свидетели – очевидци В.ев и Д.а и видеозаписите от охранителните камери на „Инвестбанк“ категорично установяват кой кого е преследвал, настигнал и нападнал. Изрази позиция, че пострадалият е бил подгонен, отстъпвал назад, извадил и размахвал нож, за да респектира нападателите си, да ги държи на дистанция и да се предпази от тях. Не приема тезата на защитата, че отстъпването назад на пострадалия е било с цел да заеме по-благоприятна позиция за атака срещу подс. Р. и свид. Ж.. Заключава, че с цялото си поведение подс. Р. и двамата му приятели Ж. и М. явно са демонстрирали желание да увредят пострадалия, а не да се защитават срещу него, те са преследвали пострадалия, който пък е бягал от тях. Смята, че при определяне на наложеното наказание лишаване от свобода първата инстанция правилно е отчела наличните смекчаващи вината обстоятелства, сред които съществено значение има поведението на пострадалия преди деянието – същият отправял обиди и закани на негови приятели и познати, включително и закани за убийство, като такава закана за убийство отправил и спрямо подс.