Решение № 173 от 18.10.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 284/2022
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 18.10.2022
- В сила
- 28.11.2022
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 173 гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД, гр.София против решение № 259 от 29.03.2022г. по гр.д. №1713/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на И. И. К. от гр.Б. сумата над 30 000 лв. до присъдените 57 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на неговия баща на 27.11.2018г., причинена вследствие на пътно транспортно произшествие от 12.11.2018г.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради незаконосъобразност. Изложени са възражения по отношение на съпричиняването от страна на пострадалия и неговия принос. Решаващият съд е приел, че пострадалият е нарушил законовото задължение, изискващо от пешеходеца, при пресичане на платното за движение в населено място, да премине по пешеходна пътека, както и не е спазил правилото на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, предписващо преди да навлезе на платното за движение да съобрази приближаващите се пътни превозни средства, които нарушения са в причинна връзка с вредоносния резултат, но неправилно не е възприел останалите, посочени от вещото лице причини за произшествието, а именно – пешеходецът е пресичал пътното платно под ъгъл, като по този начин излишно е удължил пътя си, което е залегнало и в присъдата на виновния 1 водач. Мястото е било неосветено и пресичащият е бил невидим за водача.
Позовава се на чл.300 ГПК. Сочи съдебна практика, като счита, че приносът на пострадалия за деликта е идентичен с този на осъдения водач. Претендира отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и отхвърляне на иска за оспорения размер, в едно със законните последици.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от ищеца И. К., чрез пълномощника адв.Б. К., с който е заявено искане жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че според изслушаната по делото автотехническа експертиза, обективни данни за начина, по който пешеходецът е пресичал, няма, а след разпит на свидетел е установено, че разстоянието на пресичане е удължено с 30 см., което е незначително и не може да формира извод за значителен принос на пострадалия. Сочи се, че тъмните дрехи на пешеходеца не съставляват нарушение и не обосновават съпричиняване. Нарушението на виновния водач – превишена скорост и несъобразяване с изкуствена неравност на пътя, според ищеца, превишава по тежест това на пешеходеца.
Вменената от закона отговорност на водачите на МПС е значително завишена спрямо тази на пешеходците. Процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на участвалия в произшествието товарен автомобил, поради което ищецът счита, че първата инстанция правилно е определила обема на съпричиняване-15 %.
Подадена е насрещна въззивна жалба от И. К. в частта, с която искът му против застрахователя е отхвърлен за сумата над присъдените 57 000 лв. до размера от 82 500 лв., т.е. за претендираните още 25 500 лв., в едно със законната лихва. Въззивникът-ищец твърди, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с изискването на чл.52 ЗЗД за справедлива обезвреда, предвид критериите на ППВС №4/1968г., икономическата обстановка в страната и съдебната практика по сходни казуси. Не е отчетена възрастта на увредения, отношенията му с пострадалия при 35 години съвместен живот, оказваната от бащата финансова помощ, разрива в отношенията на пострадалия с другия му син, и др., сочещи на значително по-висока степен и тежест на преживените болки и страдания. Изтъква се и обстоятелството, че тялото на пострадалия е било влачено до окончателното спиране на товарния автомобил, причинени са множество травматични увреждания и 14 дни след произшествието пострадалият се е борил за живота си. Наведени са доводи и за икономическата конюкнктура в страната през релевантния период. Направен е изводът, че базисното обезщетение следва да бъде завишено от 120 000 на 150 000 лв., като при съпричиняване в обема от 15 % и заплатени от застрахователя 45 000 лв., въззивникът-ищец претендира общо 82 500 лв., или присъждане на допълнително 25 000 лв. над определените от първата инстанция 57 000 лв.
Депозиран е отговор на насрещната жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с който същата се оспорва, със заявено искане решението в атакуваната от ищеца част да бъде потвърдено, предвид правото на съда да определи неимуществените вреди по справедливост, както и да спази принципа за 2 забрана на обогатяване на пострадалите. Посочено е, че присъденият от първата инстанция размер не е неразумно нисък, с оглед стандарта на живот в страната към 2018г., като обезщетението е съразмерно с претърпените от ищеца болки и страдания.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ., вр чл.45 ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че с влязла в сила присъда № 9 от 26.05.2021г. по н.о.х.д. № 312/2021г. на БОС Д. Б. е признат за виновен в това, че на 12.11.2018г. в гр.К., общ.П., при управление на лек автомобил „Форд-транзит” с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при което допуснал ПТП с пресичащия пътното платно от ляво на дясно по посока на движение на автомобила, косо на пътя, пешеходец И. Д. К., като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на същия, настъпила на 27.11.2018г. в резултат на получените от удара комбинирани черепно-мозъчна и гръдно-коремна травми, поради което на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено при условията на чл.66, ал.1 НК, и лишаване от правоуправление за същия срок.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 94-01-41110/04.12.2018г. на Община Бургас, ищецът И. И. К. е син на загиналия при процесното ПТП Иван К..
"ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не оспорва приложената по делото застрахователна полица №BG/06/118001814952 за сключена с дружеството задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, действаща в периода от 25.06.2018г. до 25.06.2019г., за посочения по-горе лек автомобил, собственост на Д. Б..
При горните фактически обстоятелства следва изводът, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по реда на чл.432 КЗ.
При влязла в сила присъда по наказателно дело, неоспорими и задължителни за гражданския съд са авторството на извършеното деяние, неговата 3 противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК/. Категорично установени и неоспорени от страните са и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – вреда, изразяваща се в болки и страдания на ищеца от смъртта на неговия баща и причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде съобразен на първо място с тежестта на претърпените от пострадалия болки и страдания. В тази насока по делото са изслушани свидетелските показания на Р. И. К. и П. Д. М..
Свидетелката И., майка на ищеца и бивша съпруга на пострадалия, установява, че И. бил 13 годишен, когато родителите се развели и той останал да живее при нея. Поддържал отношения с баща си, редовно говорили по телефона, срещали се често, оставал да приспива при баща си. С годините срещите им зачестили, имали общи планове. Баща му работел по къмпинги през лятото и И. ходел при баща си. Майката често пътувала в командировки, тъй като работела във филхармонията и през това време И. бил при баща си.
Ищецът узнал за смъртта му, когато бил с майка си в Англия. Тръгнал за България и поел грижите за баща си, погрижил се за погребението. След това се променил, осъзнавал липсата и голямата загуба. Преди свирел на виолончело, но след загубата отказва да свири. Не се събира с приятели.
Починалият имал друго по-голямо дете, син от предходен брак, когото свидетелката не познава. Другият син не поддържал връзка с баща си, а от полицията разбрали, че сега е в чужбина и не желае да го занимават.
Свидетелят М. живее на съпружески начала с И.. Познава бившия и съпруг, който бил добър човек и грижовен баща, имал много приятели, занимавал се със строителство. Митев присъствал на срещи на ищеца с баща му. Двамата много се разбирали. И. се грижел много за И. и той винаги ходел с желание при баща си. Когато майка му била в командировки, И. оставал при баща си, свидетелят пътувал с корабите. След катастрофата ищецът се променил. Изпаднал в депресия, не искал да контактува с никого, не се хранел, спрял да свири, а е завършил музикално училище. Сега рядко говорел за баща си, разстройвал се и плачел. Спомнял си за летата на плажа, когато работил заедно с баща си. И. работел до последно на частно като електроженист.
При така събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд базово обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лв. се явява справедливо, като съответстващо на вида и тежестта на претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания от загубата на баща. Тук съдът съобрази установените по делото много добри близки отношения между сина и бащата, които са живели в отделни домакинства след развода на родителите, когато ищецът е бил на 13 години. Двамата са поддържали 4 редовно контакти, като бащата се е грижил за сина си при чести отсъствия по служба на майката. В зрялата възраст на ищеца емоционалната им връзка се е засилила, ищцът работел с баща си през лятото, имали са общи планове за бъдещето. Към момента на деликта И. К. е бил на 36г. Преживял е тежко загубата на 66 годишния си баща. Затворил се в себе си, бил в депресия, не се виждал с приятели, спрял да свири, при завършено музикално училище.
Разстройвал се и плачел при спомените за баща си, от чиято взаимност, опора и подкрепа ще бъде лишен в бъдеще. При определяне на посочения размер е отчетена и икономическата обстановка в страната към момента на увредата.
Безспорно е, че в случая пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, което обосновава прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Спорен е делът на съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид тежестта на нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП от страна на виновния за произшествието водач, неосъществил непрекъснат контрол върху автомобила, който управлява, както и нарушението на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на пешеходеца, предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за целта място, без да съобрази приближаващия се автомобил, настоящата инстанция намира, че приносът на пострадалия следва да се приеме в значително по-ниска степен от претендираните от застрахователя 50%, но при по-съществен от приетия от първата инстанция обем от 15%, а именно - от порядъка на 25%, съобразно значимостта на допуснатите от пешеходеца нарушения. Следва да се отбележи, че вината на водача на МПС е по-значителна, тъй като той е по-отговорен за действията си при управление на техническо средство – автомобил. Това ангажира в повисока степен отговорността на водачите на МПС при нарушение на правилата за движение, отколкото нарушението на пешеходците.