Решение № 115 от 05.11.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Н., 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100094 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, и допълнителна такава, приложена на л.81 по делото, депозирана от Х. Я. С. от гр.Н., чрез адв.С.П. от ПлАК против „Е.П.“ ЕАД, ЕИК: ********* с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за установяване на недлжимост на сумата от 1 388.82лв., представялваща сбора от стойност на ел.енергия, начислена по 8 фактури в периода от 2009г. до 2011г., както и за сумата от 1 894.72лв., лихва, върху главницата, за същият период, поради погасяването и по давност.

Ищецът сочи, че при проверка на текущите си задължения при ответното дружество, е установил, че има задължение в размер на общо 3 283.54 лв., за периода от м. април 2009г. до месец март 2011г. за имот с адрес гр.Н., ул.С. № 18, с абонатен № ************, за което има издадени фактури.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е оспорил предявените искове, като е посочил, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия за битови нужди. Посочил е, че оспорените от ищеца задължения представляват стойност на реално потребено количество ел.енергия. Сумите по фактурите са падежирали, не са заплатени и към момента са дължими. Фактурираното количество ел.енергия е по реален отчет, на обслужващото обекта СТИ. Изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде изпълнено принудително. Т.к. дружеството не е дало повод за завеждане на иска, не разполага с изпълнителен титул и не предприел никакви други действия за принудителното събиране на сумата, то счита, че дружеството не следва да понесе разходи по делото.

Съдът приема, с оглед становищата на страните и представените в хода на производството доказателства, за безспорно между страните, че помежду им е възникнало 1 облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, находящ се в гр. Н..

Не е спорно също така, че сумата в размер на 1 388.82лв. не е претендирана от ответника, и същата, е образувана като стойност на ел.енергия, начислена по 8 бр. фактури, издадени в периода месеца април 2009 до месец март 2011г.

Видно от представената справка от ищеца, приложена на л.5 по делото, към 07.02.2024г., за процесният имот със сочен абонатен номер, по партидата на ищеца, задълженията му към ответното дружество, са следните:

1/ окон. плащ. ел. енергия от **.**.**** г. до **.**.**** г.

136,52 лв. сума по фактура ******/**.**.**** г. дължима до

31.08.2009 г. неустойка за пр. плащания:

200,81лв.

2/окон. плащ. ел. енергия от **.**.**** г. до **.**.**** г.

117,68 лв. сума по фактура *******/**.**.**** г. дължима до 05.11.2009 г. неустойка за пр. плащания

170,79лв.

3/първо месечно плащане на ел. енергия

77,56 лв. сума по фактура ********/**.**.**** г. дължима до 07.12.2009 г. неустойка за пр. плащания

110,33лв.

4/второ месечно плащане на ел. енергия

77,56 лв. сума по фактура *********/**.**.**** г. дължима до 12.01.2010 г. неустойка за пр. плащания

110,33лв.

5/окон. плащ. ел. енергия от **.**.**** г. до **.**.**** г.

66,61 лв. сума по фактура ********/**.**.**** г. дължима до 08.02.2010 г. неустойка за пр. плащания

94,89лв.

6/ел. енергия 04.2010 г.

68,66 лв. сума по фактура ********/**.**.**** г. дължима до 10.05.2010 г. неустойка за пр. плащания

95,71лв.

7/ел. енергия от **.**.**** г. до **.**.**** г.

657,68 лв.

2 сума по фактура *******/25.01.2011 г. дължима до 10.02.2011 г. неустойка за пр. плащания

868,71лв.

8/ел. енергия от **.**.**** г. до **.**.**** г.

186,55 лв. сума по фактура *******/23.03.2011 г. дължима до 11.04.2011 г. неустойка за пр. плащания

243,15лв.

Обща сума:

3283,54лв.

Ищецът не оспорва, че начислените от ответника по процесните фактури суми за ел.енергия не са заплатени.

Ответникът оспорва, че изтеклата погасителна давност води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено.

Предвид горната установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

В конкретната хипотеза, липсва спор относно обстоятелството, че между страните съществува валидна облигационна връзка по силата на договор за продажба на ел. енергия, като ищеца е ползвател на услугите на ответното дружество. Наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор за продажба на електрическа енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Съдът намира, че при доказване основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК едно от основанията за недължимост на сумата, предмет на иска, е изтеклата погасителна давност. Последната е правно релевантен юридически факт, подлежащ на доказване от ищцата с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Тъй като в конкретния случай вземането на ответника не е установено със сила на присъдена нещо, то в производството по отрицателния установителен иск, инвокиран от ищцата- длъжник по претендираното от ответника по иска вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже всички основания за недължимост, които би могъл да противопостави и на един осъдителен иск. Това означава, че при отрицателен установителен иск, какъвто е предметът на настоящето дело и предвид спецификата на доказателствена тежест на страните по него, ищеца е допустимо да доказва като основание за недължимост изтекла погасителна давност, по начин аналогичен на направено от него възражение за изтекла погасителна давност при предявен срещу него осъдителен иск, какъвто в случая няма предявен.

Ответникът в настоящото производство следа да докаже факта, от който вземането му произтича, а ищеца - всички свои възражения срещу вземането, в т.ч. и възражението за погасителна давност.

По правилата на доказателствената тежест, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателния установителен иск, ищецът е този, в чиято тежест е да доказва тези възражения под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

3

(така Решение № 1032 от 16.01.2007 г. по т. д. № 605/2006 г., II т. о. на ВКС).

Ищецът има правната възможност да избира начина на защита на своите права, като съдът няма правомощие да го принуждава да използва едно средство за сметка на друго, тъй като с него би постигнал в по-голяма степен целия от него правен резултат.

В настоящият казус ищеца е въвел като единствено основание за недължимост на процесната сума изтекла погасителна давност.

Доколкото се касае за вземания с периодичен характер, съдът намира, че същите са погасени с изтичането на кратка, тригодишна давност, с оглед което и всички вземания, включени в исковия период са били погасени на 11.04.2014г., доколкото в производството не е установено давностният срок да е спирал или прекъсвал до изтичането му.След като давността е изтекла още през 2014г., и до завеждане на исковата молба по настоящото дело 11.07.2024г., са изтекли повече от 10г., то всички вземания, които са обективирани във фактурите, издадени за периода от м.април до м.март 2011г., на обща стойност 3 283.54лв., представляващи главница и лихва за забава/така както се претендира в ИМ до 07.02.2024г., а не както е изчислено от ответника до 15.08.2024г./, са погасени по давност.

При този изход на спора право на разноски има ищцата съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответника, счита в отговора на ИМ, че не е дал повод за предявяване на иска, поради което не следва да понесе разходите по производството. Правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложимо, тъй като ответникът изрично е оспорил предявения иск, и поради това носи отговорност за разноски.

Водим от горното, съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Я. С. с ЕГН ********** не дължи на “ Е.П.” ЕАД с ЕИК *********, сумата от общо 3 283.54лв., от която сумата от 1 388.82лв., представляваща стойността на електрическата енергия по фактури №№ ******/**.**.**** г. за сумата от 136.52лв., *******/**.**.**** г., за сумата от 117.68лв., ********/**.**.****г., за сумата от 77.56лв., *********/**.**.**** г., за сумата от 77.56лв., ********/**.**.**** г., за сумата от 66.61лв., ********/**.**.****г., за сумата от 68.66лв., *******/25.01.2011 г. за сумата от 657.68лв., и *******/23.03.2011 г., за сумата от 186.55лв., както и сумата от общо 1894.72лв., представляваща лихва за забава/неустойка за пр.плащания/ начислена по същите фактури, както следва: в размер на 200.81лв. по първата, в размер на 170.79лв. по втората , 110.33лв. по третата, 110.33лв. по четвъртата, 94.89лв. по петата, 95.71лв. по шестата, 868.71лв., по седмата и 243.15лв. по осмата, считано от датата на забава по вяска от фактурите до 07.02.2024г., за имот находящ се в гр.Н., ул.С. № 18, с клиентки номер ************, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА ответника “ Е.П.” ЕАД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо831.34лв. от киот 700лв. з аплатен адвокатски хонорар и 131.34лв. заплатена д.т.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд 4 в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

5