Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51485 от 19.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27846/2022
Вид
Определение № 51485
Подписан
19.12.2024
Състав
Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51485 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110127846 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове от П. Ц. Д. срещу С. А. Т., А. И. Т. и И. А. Т. с правно основание чл. 26 ЗЗД за признаване на установено между страните, че обективираният в т. 4 от Нотариален акт № 104, том № 1, peг. № 1738, дело № 97/2021г. на нотариус В М договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ...., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Лозенец, ул. ....., разположен в поземлен имот с идентификатор № .........., със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, при съседи: от две страни- поземлен имот, в който е построена сградата, от трета странапоземлен имот с идентификатор № ........., и от четвърта страна- поземлен имот с идентификатор № ........, е нищожен поради невъзможен предмет, противоречие със закона и заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност са предявени от П. Ц. Д. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че С. А. Т., А. И.

Т. и И. А. Т. не са собственици на дарената с договора 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ...., по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град София, район „Лозенец“, улица „....., разположен в поземлен имот с идентификатор № .........., със застроена площ от 25,00 кв.метра., брой етажи 1, предназначение- постройка на допълващо застрояване, при съседи: от две страни поземления имот, в който е построена сградата, от трета страна- поземлен имот с идентификатор № ........., и от четвърта странапоземлен имот с идентификатор № ........, построена в поземлен имот, заснет по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес- гр. София, ул. ......

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ...........1.3, представляващ апартамент, разположен на етаж 2 в сграда с адрес 1 в гр. София, ул. ....., с площ от 85,17 кв.м., заедно с прилежащите му мазе с площ от 12.88 кв.м. и таван с площ от 17.48 кв.м., заедно с 15,56 % от идеални части от общите части от сградата, както и 24.49 % идеални части от дворното място. Сочи, че е придобил имотът, както и идеалните части от дворното място по наследство от родителите му- Ц Д. и Р Д, както и чрез дарение от майка му- Р Д и сестра му – Б Д, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 31.01.1997г. № 65, том VIII, н. дело № 1417/97г. на нотариус Б при СРС. Поддържа, че през 1953г. К Т. С. закупил дворно място, съставляващо имот XVI213 от кв. 120 по плана на м. Лозенец, София с площ от 527 кв.м., за което бил съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.08.1953г. № 68, том VII, н.д. № 1258/53г. на Х О при Софийски Народен съд. С Нотариален акт за суперфиция от 11 август 1954 Nо. 88, том XI, н.д. № 1882/54г. на 1-ви Софийски нотариус, К С. учредил в полза на Т Д.а С.а (негова съпруга), Ц С Д. и А Х Т. суперфиция за изграждане съответно на апартаменти на ет. 1, ет. 2 и ет. 3 над мазетата на сграда, върху описаното дворно място. С Нотариален акт от 26 август 1969г., № 53, том XX, н.д. Nо. 3620/69г. К С. учредил в полза на С К С.а право на строеж за ет. 4 в сградата. След смъртта на К С. през 1981г. и Т С.а през 1988г., била извършена съдебна доброволна делба между техните наследници, завършила със съдебен протокол от 10 май 1988г., като имуществото било разпределено в три дяла: Дял първи останал в собственост на Р Д и представлявал жилище 1 на ет. 1 от сградата, построена в дворното място на ул. Ц Ц, Дял втори останал собственост на С К С.а и представлявал жилище 2 на ет. 1 от сградата и Дял трети - вилно място, представляващо парцел V-646 от кв. 9 по плана на вилна зона Бели Брег - с. И.яне, който останал в собственост на И. А. Т.. С делбения протокол били разпределени и мазетата и таваните, които били изразени в квадратни метри и били част към жилищата, придадени към тях, а не като проценти от идеални части на общи части на сградата и дворното място. Техният сбор приравнен в проценти бил 30,73 % и допълвал до 100% сградата. Идеалните части от сградата били разпределени, както следва: 1. самостоятелен обект 1 на ет. 1 (собственост на Р Д) – 11,36 % ид.ч.; 2. самостоятелен обект 2 на ет. 1 /собственост на С С.а/- 12,77 % ид.ч; 3. самостоятелен обект 3 на ет. 2 (семейна имуществена общност - СИО на Ц и Р Д.) – 15,56 % ид.ч.; 4. самостоятелен обект 4 на ет. 3 (СИО на М и А Т.и) – 15,27 % ид.ч.; 5. самостоятелен обект 5 на ет. 4 (собственост на С С.а и дъщерите й) – 14,31 % ид.ч. Т.е. общо 69,27 %. В резултат на делбата били образувани 5 самостоятелни обекта в сградата - апартаменти с прилежащи им мазета и тавани. Сочи, че дяловете, съставени в резултат на делбата, били напълно уравнени и изплатени между съделителите и делбата приключила без претенции помежду им. Сочи, че по силата на завещателно разпореждане от 29.10.2020г. след смъртта на завещателя М К Т. (през 2016г.), апартаментът на плоча трета от сградата и припадащите му се идеални части от дворното място били завещани на съпруга на М Т. - А Т. (починал на 17.01.2022г.) и на А. И. Т., нейн внук (1/2), като И. А. Т. и С. А. Т. не получавали право на собственост върху тези имоти. Независимо от това, обаче, през 2019г. И. А. Т., без да е собственик, обявил паянтова постройка /барака/ за постройка от допълнително застрояване и принадлежаща площ (с идентификатор ....), разположени в дворното място на ул. Ц Ц, без съгласието на ищеца. Съгласно нотариалния акт от 1953г., обаче, бараката била построена 2 преди 1953г. като паянтова постройка, и не отговаряла на изискванията за самостоятелен обект - контур без номер, площ и съседи, не била снабдена с проектна документация и документи, позволяващи ползването й като такава и не могла да бъде предмет на сделки по разпореждане. С Нотариален акт за дарение учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот № 104, том I, peг. № 1738, дело 97/2021 от 19.02.2021г. на нотариус В М било извършено разпореждане с идеални части от бараката и в тази връзка, счита, че сделката по дарение на идеални части, върху 1/3 идеална част от нея е нищожно, поради първоначална липса на предмет - т.е. липса на обект, който е годен да бъде прехвърлян. С извършената сделка била засегната собствеността на ищеца по отношение на делението на 30,73 % от дворното място. Практически била извършена повторна делба на дворното място без неговото участие. Заявява, че за тези барака никога не е имала нито строителни книжа, разрешение строеж, акт за ползване, строителна линия и т.н. Твърди, че под атмосферни условия и изминалите години барака била рухнала и била заличена по надлежния ред.

С уточнителна молба от 11.07.2022г. ищецът е посочил, че предявява иск за прогласяване на нищожност на Нотариален акт за дарение, учредяване на право на ползване и дарение на идеални части от недвижим имот № 104, том I, peг. № 1738, дело 97/2021г. от 19.02.2021г. на нотариус В М в частта, с която е извършено разпореждане и учредяване /запазване право на ползване върху идеални части от сграда с идентификатор ..../ и принадлежащите идеални части от дворното място на ул. Ц Ц, представляващ поземлен имот с идентификатор .......... с адрес: гр. София, ул. ..... с площ 527 кв.м. по кадастрална скица с трайно предназначение на територията- урбанизирана. Сочи, че било извършено разпореждане с обект, който не бил годен да е предмет на разпоредителната сделка, а с прехвърлянето на идеалните части била извършена повторна делба на наследствен имот, който вече бил поделен по гр. дело № 426/88г. на Ленински районен съд, и временна постройка с площ 25 кв.м., вписана като площ за допълнително застрояване. Поддържа, че такава постройка няма данни да е съществувала въобще в правния мир със съответните строителни книжа. Твърди, че с атакуваната сделка бил нарушен закона, било налице накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Счита, че е налице заобикаляне на материалноправната уредба, тъй като към датата на изготвяне на нотариалния акт- ЗУТ и наредбите, издадени въз основа на него, изисквали виза за проектиране, разрешение за строеж и удостоверение на ДНСК за ползване. Обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е собственик на парцела, върху който се е намирала въпросната сграда с идентификационен номер .......... и която била разрушена към момента в следствие на естествени процеси. В случай че съдът прецени, че сделките не били нищожни, то да установи, че прехвърлените идеални части от поземления имот и постройката не били собственост на дарителите/учредителите. Сочи, че разпореждането с постройката не засяга пряко неговите права върху поземления имот, но извършеното разпореждане с нея, както и поземленият имот на отделно основание представляват действия, с които се засягат самостоятелно негови права, тъй като се извършва разпореждане с идеални части от тези имоти, които са негова собственост. Сочи, че не предявява претенции по повод недвижим 3 имот, представляващ самостоятелен обект на ет. 3 от сградата на ул. Ц Ц № 52. Не предявява иск за възстановяване на владението и няма претенции към останалите недвижими имоти, посочени в нотариалния акт освен този, представляващ барака с идентификационен номер .... с площ от 25 кв.м.

С уточнителна молба от 14.09.2022г. П. Д. е посочил, че е предявен иск за прогласяване на нищожност на обективирания в Нотариален акт № 104, том № 1, рег. № 1738, дело № 97/2021г. на нотариус В М договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор №.... поради невъзможен предмет. В условия на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК досежно правото на собственост на С. А. Т. и И. А. Т. върху 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ..... Сочи, че не се търси обявяване на нищожност на учреденото право на ползване в полза на А Х Т., лицето било починало на 17.01.2022г. Твърди, че наследници на А Х Т. били С. А. Т. и И. А. Т.. Искането към съда е да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И. А. Т. и С. А. Т., с който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочат, че ищецът не е доказал твърденията си, с които да обоснове правен интерес. Поддържат, че от твърденията на ищеца следвало, че същият счита цялото дворно място за обща част към етажната собственост и отрича наличието на обикновена съсобственост върху него. Били предявени и същите искове по гр. дело № 27847/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав.Твърдят, че И. Т., А Т. и С. Т. били придобили правото на собственост върху идеалните части, с които се разпореждат, а именно- по наследство от М К Т., която била собственик на съответните идеални части от недвижимите имоти /1/3 идеална част от 30,73 % идеални части от земя и 1/3 идеална част от сграда/. Твърдят, че М Т. е владяла идеалните части повече от 28 години, считано от смъртта на своите родители до собствената си кончина, правото на собственост било придобито и по давност. Сочат, че след смъртта на Т Д.а С.а изграденият от нея по време на брака й съгласно отстъпеното й право на строеж самостоятелен обект на първия етаж на сградата в режим на етажна собственост съгласно ЗН ставал собственост на дъщерите й- Р Д, М Т. и С В, които ставали собственици и на нейния дял от дворното място, като квотите ставали по 1/3 за всяка. Поддържат, че с извършената делба били обособени два дяла, които отговаряли на всички изисквания на закона за самостоятелен обект. Изрично било упоменато в делбения протокол, че „жилищата в дял първи и втори се намират в сградата /ЕС/ в гр. София, ул. ....., построена върху дворно място, съставляващо парцел XVI от кв. 120 по плана на София, м. Лозенец“, върху което е учредено право на строеж“. Поради което считат, че дворното място не е било и не е обща част на етажната собственост. Твърдят, че по волята на Р Д, М Т. и С В било извършено и придаване на точно определени и подробно описани идеални части от дворното място към всяка самостоятелна и неделима архитектурна единица, вкл. в себе си апартамент и принадлежащите към него като към основен обект мазе и/или таван, които складови помещения нямали самостоятелен статут и поради това били изключени от гражданския оборот като самостоятелни обекти на правото на собственост. Съгласно изрично изразената 4 при делбата воля на собствениците на дворното място, в патримонума на собствениците на всеки апартамент били преминали точно определени идеални части от дворното място, а именно: 11,36 %, 12,77 %, 15,56 %, 15,27 % и 14,31 %, или общо 69,27 %. Разпореждане с останалите 30,73 % идеални части от дворното място не било извършвано нито при делбата, нито след това. Считат, че наследниците на Р Д и М Т. са придобили съответните идеални части и са се разпоредили с тях със сделката, обективирана в Нотариален акт № 129, том Втори, рег. № 4798, дело № 313/17.05.2021г. Твърдят, че дворното място е придобито от К С.