Решение № 439 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20212100100999 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищците Н. И. Х. с ЕГН **********, Н. С. Х. с ЕГН ********** и Ш. Н. Ф. с ЕГН **********, всички от с. К., Община С., със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 67 адв. Стоян Петров, са предявили искове против ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния близък родственик И. Н. И. с ЕГН **********, настъпила в резултат на извършено на 27.06.2016 г. непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на път II-73 при км. 76+ 880 в района на с.

Лозарево (Ришки проход), причинено от лицето Й. Х. (I. H.) – * гражданин с ЛНЧ *****, роден на *** г. в гр. К., ул. „Н. К.“ № *, с адрес гр. К., ул. „Н. К.“ № * при управление на товарен автомобил-влекач марка „Волво“, модел FH4X2Т, с рег. № ****, със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ** компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., с номиниран кореспондент по смисъла на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ на 1 територията на Р България - Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 27.06.2016 г. около 13.20 ч. на път ІІ 73 Ришки проход при км. 76+ 880, в района на с.

Лозарево, Обл. Бургас, е настъпило ПТП между л.а. „ROVER 200“ с рег.№ А 3386 КВ и товарен автомобил – влекач, марка „VOLVO“ с ** рег.№ ***, с прикачено ремарке „Шмитс“. Л.а. „ROVER 200“ с рег.№ А 3386 КВ бил управляван от пострадалия И. Н. И. с ЕГН **********, който по време на ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,13 промила, т.е. в рамките на допустимата по ЗДвП, а товарният автомобил-влекач, марка „VOLVO“ с ** рег.№ ***, е бил управляван от Й. Х. /H. I. P./ с ЛНЧ *****, роден на *** г. в Р М., като вследствие на допуснатото ПТП е причинена смъртта на водача И. Н.

И.. Причината за смъртта била тежка черепно-мозъчна травма, довела до оток на мозъка и потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка, а причината за настъпване на ПТП била несъобразена скорост на водача на товарния автомобил-влекач, марка „VOLVO“, който управлявал със скорост от около 100 км/ч във въпросния участък, при разрешена такава от 60 км/ч. По случая било образувано ДП № 139/2016 г. по описа на РУ Сунгурларе при ОД МВР Бургас /нохд № 1200/2020 г. по описа на БОС/ за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 НК, по което като обвиняем бил привлечен * водач Й. Х.. Към датата на ПТП – 27.06.2016 г. товарният автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ** компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., с номиниран кореспондент по смисъла на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, определен според регистрите на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Ищците /първите двама - родители на починалия И. Н. И., а третият – негова сестра/ отправили до този застраховател писмено искане на 14.06.2017 г. за доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по искането била образувана щета № 54382901-0127/2017 г., но им било отказано доброволно изплащане на обезщетение до изчакване на окончателния съдебен акт по наказателното производство. Със заявление от 24.03.2021 г. претенцията на ищците за изплащане на обезщетение била отправена към ответника НББАЗ, като получили отговор с изх.№ 10674/31.03.2021 г. с категоричен отказ за изплащане на обезщетение. Ищците твърдят, че при така постановения отказ имат правен интерес да насочат 2 исковете си срещу НББАЗ, тъй като според чл.511 и сл. КЗ, единствено легитимирани по иска са чуждестранният застраховател на виновния водач, т.е. ** компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., и Сдружението НББАЗ, тъй като става въпрос за вреди в резултат на ПТП, допуснато по вина на водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.

В исковата молба се обосновават болките и страданията на тримата ищци, като се сочи, че мъката на родителите на И. Н. И. е непреодолима, че това е най-тежката загуба за един човек – да погребе детето си, че ежедневно страдат за смъртта му, че същият е загинал нелепо в разцвета на силите си, едва на 27 години, а те са разчитали на неговата помощ и подкрепа на старини, поради което считат, че сумата от по 51 129,19 евро /равностойност 100 000 лв./ на всеки от тях се явява справедливо обезщетение за търпените от тях страдания от загубата на детето им. По отношение на ищцата Ш. Н. Ф., сестра на починалия, се сочи, че същата много страда за загубата на своя брат, че двамата са били много близки, както поради това, че са били силно емоционално свързани, така и поради тежкия път в живота, извървян заедно, белязан с трудности, като дори в един период от живота му тази ищца се е грижила за брат си като за собствено дете; двамата са израснали заедно и са били неразделни. Според ищцата Ш. Н. Ф., същата би била справедливо обезщетена за претърпените от нея болки и страдания по загубата на брат си със сумата от 2 556,46 евро /равностойност 5 000 лв./. Поради това, ищците предявяват срещу ответника осъдителни искове, с които претендират същият да бъде осъден да заплати на първите двама от тях по 51 129,19 евро обезщетение за неимуществени вреди, а на третия – сумата от 2 556,46 евро обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на техния близък И. Н. И., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на този ответник за предявената претенция – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане /съгласно уточнената искова молба, депозирана с молба вх.№ 16691/27.08.2025 г./.

В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощения от ищците адв. Стоян Петров от БАК, ангажират се писмени и гласни доказателства, претендира се присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

3

Правното основание на предявените искове е чл.513, ал.1 КЗ вр.511, ал.1 КЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Сочи, че вината на водача на застрахованото МПС не е изключителна и че в случая е налице съпричиняване в голяма степен от страна на починалия, тъй като поведението му е било противоправно и виновно и в пряка причинна връзка с настъпилите вреди – същият управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, бил е с вродено заболяване – „артрогрипоза“, което ограничавало движенията и влияело негативно върху процеса на шофиране, управлявал МПС с превишена за извън населеното място скорост от 118,62 км/ч, при разрешена такава от 90 км/ч, загубил контрол над МПС-то и навлязъл в насрещната лента за движение, по която се е движила товарната композиция, управлявана от Й. Х., като напречно е разположил в насрещната лента за движение своето МПС, с което създал необходимите предпоставки за настъпване на ПТП-то, като виновното му поведение е и първопричината за настъпване на собствената му смърт.

Оспорват се твърденията за изключителна вина на водача Й. Х., както и че същият е управлявал товарното МПС с превишена скорост, която не му е позволила да реагира своевременно на възникналата опасност, и твърденията за навлизане на влекача в насрещната пътна лента. Оспорват се твърденията в исковата молба за близост между ищците-родители на починалия и последния, като се сочи, че същите продължителен период от време не са живели в едно населено място и в една държава с него и че починалият е бил поверен в ранна детска възраст на грижите на своята баба, като се оспорва и твърдението, че полученият от ищеца Н. Х. инсулт е във връзка с настъпилата смърт на сина му. Претенциите на родителите се считат за завишени и несъответстващи на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и икономическите условия в страната към датата на увреждането – 2016 г., както и несъобразени с приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Искът на ищцата Ф. – сестра на загиналия, се оспорва изцяло, тъй като според ответника не е налице изключителна близост между нея и починалия, доколкото същата има собствено домакинство и не е живяла с брат си, нито се е грижила за него, поради което не са налице предпоставки за присъждане на обезщетение на това лице предвид факта, че то не е сред лицата, които имат абсолютно право да получат обезщетение и които са 4 посочени в ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в Постановление № 4/61 г. и в Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Ето защо, по отношение на ищцата Ш. Ф. искът се оспорва изцяло. С оглед неоснователността на главните искове, оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава.

В с.з. ответникът се представлява от адв. Цървуланова, която ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че на 27.06.2016 г. около 13.20 ч. на път ІІ 73 Ришки проход при км. 76+ 880, в района на с. Лозарево, Обл. Бургас, е настъпило ПТП между л.а. „ROVER 200“ с рег.№ А 3386 КВ и товарен автомобил – влекач, марка „VOLVO“ с ** рег.№ ***, с прикачено ремарке „Шмитс“, като вследствие на ПТП е настъпила смъртта на водача на л.а.

„ROVER 200“ с рег.№ А 3386 КВ - И. Н. И. с ЕГН **********. Не се спори, че товарният автомобил – влекач, марка „VOLVO“ с ** рег.№ *** е бил управляван от Й. Х. /H. I. P./ с ЛНЧ *****, роден на *** г. в Р М., като към датата на ПТП – 27.06.2016 г. товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ** компания „Donaris Vienna Insurance“ S.A., с номиниран кореспондент в Р България по смисъла на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, пред който застраховател ищците са провели рекламационно производство и са получили отказ. Не се спори, че смъртта на И. Н. И. е резултат от виновното противоправно поведение на * водач Й. Х., като не се оспорва и родствената връзка на ищците с починалото лице. Не се спори и относно това, че ответникът НББАЗ е бил сезиран с искане от страна на ищците за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с причинената им вреда, като такова до момента не е изплатено и е постановен отказ на 31.03.2021 г. /л.607/.

Спори се относно това каква е причината за настъпване на ПТП и на смъртта на пострадалото лице, дали същата е резултат само на виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил-влекач, марка „VOLVO“ с ** рег.№ *** – Й. Х., или и на виновното противоправно 5 поведение на водача И. Н. И.. Спори се и относно близостта между ищците и починалия и претърпените от тях болки и страдания в резултат на смъртта му и техния интензитет, както и относно това дали третата ищца е правоимаща по смисъла на разясненията, дадени с ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, и дали са налице предвидените в това ТР изключения, при които на лицето може да бъде присъдено обезщетение.

Безспорно е, че с влязла в сила присъда по нохд № 1200/2020 г. по описа на БОС, изменена с решение по внохд № 66/2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, подсъдимият Й. Х., гражданин на Р М., е признат за виновен в това, че на 27.06.2016 г. около 13.20 ч. на второкласен път ІІ-73 в Ришки проход, в участъка от пътя между селата Вълчин и Лозарево, Общ.

Сунгурларе, Обл. Бургас, при управление на МПС – седлови влекач „Волво“, модел „FH4X2T“ с рег.№ *** и прикачено полуремарке „SCHMITZ SO1“ с рег.