Решение № 206 от 11.10.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Враца, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500222 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от С. Г. С., ЕГН ********** от с.***, общ.Враца, чрез адв. С. Х. - САК, против решение № 260488/29.12.2021г., постановено по гр. дело № 2706/2020г. на Районен съд Враца, в неговата цялост, с което, на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на него, че ищецът С. Д. К., ЕГН: **********, е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - *** с идентификатор № ***, находящ се в гр. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.

***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 67,90 кв. м., заедно с прилежащи части: мазе № 11 и съответните идеални части от общите такива на сградата, и от правото на строеж върху мястото, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:

***, *** и ***, осъден е да предаде владението на гореописания имот на С. Д. К. и да му заплати разноски по делото 1412,47 лв. Решението се обжалва и в частта за разноските с доводи, че не са съобразени с направеното възражение за прекомерност и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е материално 1 неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е станал собственик на оригинерно основание - осъществявано давностно владение с намерение за своене от смъртта на Б. М. на 28.07.2009 г. до месец юни 2019 г., когато владението му е било отнето, е необоснован. Посочва, че при откриване на наследството на Д. Й. М. имуществената общност върху спорния апартамент е трансформирана в дялова съсобственост между преживялата му съпруга Б. М., брат му И. Й. М. и сестра му С. Й. С. при съответни квоти. Изтъква, че Б. М. приживе не е ползвала саморъчното завещание на своя починал преди нея съпруг; не е извършила конклудентни действия по приемането на наследството по завещание; не е осъществявала владелчески действия с цел придобиване на идеалните части на другите наследници на своя съпруг и не е отблъсвала тяхното владение, не е владяла своите идеални части като собственик и идеалните части на И. и С. Й. като държател. Твърди, че е придобил идеалните части на роднините по съребрена линия на Д. М. и Б. С. М. с четири поредни договора по чл.212 ЗЗД за покупка на наследство, с които е станал собственик на 13/24 идеални части от спорния имот и така е станал съсобственик на имота с ищеца С. К. с по-голяма квота в съсобствеността. Поддържа, че от показанията на тримата свидетели не е доказано осъществявано десетгодишно давностно владение върху имота. На следващо място посочва, че при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата в отсъствие по уважителни причини на пълномощника му. Съдът не е уважил молбата му за отлагане на първото съдебно заседание, а при условията на процесуална изненада е приел делото за редовно, дал е ход и на основание чл.145, ал.3 ГПК е обявил за окончателен изготвения доклад, с което го е лишил от процесуалните възможности по чл.146, ал.3 и 4 ГПК, ограничавайки правото му на защита; провел е второто заседание по делото, въпреки наличието на уважителни причини за неявяването на пълномощника му, и е обявил делото за решаване, с което грубо е нарушил правото му на защита.

Въззивникът излага и съображения за необоснованост на решението на районния съд – необоснованост на извода на съда, че ищецът С. Д. К. е станал собственик на апартамента на оригинерно основание при условията на чл.79, ал.1 ЗС, поради липса на доказателства за осъществяване на владелчески действия от страна на ищеца или неговата майка върху безстопанствения апартамент, а още повече за неговото своене. На следващо място жалбоподателят изтъква, че при постановяването на решението са били направени и неправилни правни изводи, а именно: че Б. М. е приела оставеното наследствено имущество със завещанието от покойния й съпруг Д.

М., без дори да обяви направеното в нейна полза саморъчно завещание и да го впише в противоречие с постановките на Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС, т.14; че С. К. е придобил имота на оригинерно основание придобивна давност, тъй като ако се приеме, че завещанието е произвело своето транслативно действие, то след смъртта на Б. М. апартамента е 2 наследен от преживялата й сестра - майката на ищеца, и от низходящите на покойната й сестра, които са продали своето наследство на него; че са налице елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС в полза на ищеца върху останалите идеални части от апартамента, които не са наследствени от покойната му майка Г. Г. в противоречие с постановките на ТР № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по ТД № 3/2020 г. ОСГК на ВКС. Моли съда да отмени първостепенния съдебен акт, като му присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна С. Д. К., ЕГН:

********** от с.***, обл.Враца, чрез адв. Б. Р. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционния съд правилно е установил и приложил разпоредбите на З С относно придобивната давност - чл.79 от ЗС – установена от ищеца фактическата власт и своене на процесния имот продължило над десет години, както и владение на процесния имот от ответника към деня на постановяване на съдебното решение. Същият поддържа, че ответникът не е представил доказателства за смущаване на владението и ползването и прекъсването му, както и за предявяване на някакви права с претенции за съсобственост в периода 28.07.2009г. - 28.07.2019г. , с които да смущава владението му. Посочва, че с четирите броя договори за покупка на наследство по чл.212 ЗЗД, сключени през м. април 2021г. /след завеждане на гражданското дело № 2706/2020г. и подаване на жалба за самоуправно отнетия имот през ноември 2019 г. от него/ ответникът създава мнимо правно основание за собственост, като съдът правилно е отчел, че с тях лицата прехвърлители не са прехвърлили права върху процесния имот, тъй като не са имали такива. Изтъква, че районният съд не е извършил сочените в жалбата процесуални нарушения и правилно е дал ход на делото при направено от ответника искане за спирането му по чл.229, ал.1, т.2 от ГПК и призоваване на другия наследник на почналата Н. С.; предварително е връчил на страните определението по чл.140 от ГПК, с което е осигурил възможност на ответната страна добросъвестно да вземе становище и формулира доказателствени искания и да упражни правата си при неявяване лично в о.с.з.; въпреки неявяването на адв. Х. в първото о.с.з., районният съд е уважил всичките й доказателствени искания, направени с писмения отговор на исковата молба.

Счита, че решението е взето на база на събраните по делото доказателства, същите са подробно обсъдени и правните изводи са основани на тези доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила решението на първата съдебна инстанция, като правилно законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон, както и да му присъди направените по делото разноски за въззивна инстанция, съгласно списък на разноски по чл.80 ГПК.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които настоящия съдебен състав се е произнесъл в закрито заседание. Същите са 3 оставени без уважение, поради преклудирането им (относно искането за допускане на гласни доказателства), липса на необходимост (относно искането за приемане като доказателства на договорите за продажба на наследство) и неотносимост (относно ангажирането на справка за метеорологичните условия по време на второто съдебно заседание) като в тази насока са изложени подробни съображения в определението по чл.267 ГПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят С. Г.

С., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а въззиваемия С. Д. К., чрез процесуалния си представител, оспорва същата. И двете страни правят възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С исковата молба ищецът С. Д. К., ЕГН **********, постоянен адрес: с.

***, общ. Враца, ***, действащ чрез пълномощника си адв. Б. Р. от САК, твърди, че е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот: ***, находящ се в ***, на ***, в ***, гр.Враца, състоящ се от две стаи и кухня, с площ 67, 90 кв.м, заедно с припадащото му се избено помещение № 11 и 2,17% идеални части от правото на строеж, определена със Заповед № 695/29.05.1992г. на Кмета на Община Враца. Поддържа, че първоначалният собственик, на името на който е закупен имота по реда на чл.117 от ЗТСУ от продавача СД „Изграждане на селищните места“ – Враца, е Д. Й. М., ЕГН **********. След смъртта на последния на 10.07.1998г., апартаментът е деклариран към Дирекция местни данъци и такси - Враца от преживялата го съпруга Б. С. М., ЕГН **********, и същата е заплащала данъците на имота.

На 28.07.2009 г. Б. С. М. е починала. Посочва, че предвид факта, че единствената дъщеря на Д. Й. М. и Б. С. М. - Т. Д. Г. е починала на 05.02.1991 г., със саморъчни завещания всеки от съпрузите завещал на другия „цялото си движимо и недвижимо имущество, включително паричните влогове, инвентар и багаж”, които оставили за пазене и съхранение в Нотариална служба Враца в запечатан плик. Изтъква, че по негова молба и представено от него и майка му Г. С. Г. пълномощно в полза на адв. Б. Р. от САК, на 19.08.2009 г. последният подал молба от заинтересованите наследници и били отворени 4 саморъчните завещания на Д. Й. и Б. С., съхранявани под № 47/1991г., нот. дело № 1315/1991г. и № 48/91г., нот. дело № 1316/1991г. Твърди, че след няколко години, пак чрез адв. Б. Р., като пълномощник на Г. С. Г., по негово искане било издадено удостоверение изх. № 509 /10.09.2012г. от служба по вписванията, което удостоверява съдържанието на саморъчното завещание на Д. Й. М., оставено в полза на съпругата му Б. С. М.. В тази връзка посочва, че по време на придобиването на процесния апартамент с договора за покупкопродажба № 15/10.11.1992 г., Д. Й. М. е женен за Б. С. М. и апартамента се явява придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която след смъртта на Д. М. на 09.07.1998 г. става разделна и Б. С. М. притежава 1/2 идеална част като свое лично имущество и наследява по завещание другата 1/2 идеална част. Поддържа, че на 10.09.2012 г., след смъртта на Б. С. М., нейната сестра - Г. С. Г., е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 14003036 от 10.09.2012 г. в Община Враца Дирекция - ФИАМПОС - отдел местни приходи, и е получила удостоверение за данъчна оценка № ДО 0005208 от 12.09.2012 г., с което е приела наследството от сестра си Б. С. М..