Решение № 75 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110209376 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Й. Б. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-012476/06.06.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят е управлявал таксиметров автомобил, поради което за същия не било налице задължение да бъде с поставен обезопасителен колан. В жалбата е направено признание, че жалбоподателят виновно не е изпълнил задължението да носи със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство (МПС), което управлява.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, не е бил представляван. В депозирани 1 писмени бележки е изложено, че АУАН и НП са издадени в законоустановените давностни срокове и от оправомощени за това лица, че актовете отговарят на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а от събраната доказателствена маса се извеждало безспорно извършването на санкционираното административно нарушение. Направено е искане за оставяне в сила на обжалвания акт, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е инвокирано възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2025 г. около 16,08 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № ,,***'' в гр. София, по ул. „Владайска“ с посока на движение от ул. „Градинарска“ към пл. Сточна гара. Жалбоподателят управлява автомобила без свидетелство за регистрация на МПС-то в себе си и без поставен обезопасителен колан Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Т. С. И., изпълняващ длъжността „младши автоконтролъор“ в СДВР, отдел „Пътна полиция“. При проверката били изискани документите на водача, който не представил свидетелство за регистрация на МПС-то, тъй като не било в него. Водачът бил сам в превозното средство.

Към посочената дата горепосоченият автомобил не бил регистриран в Единния таксиметров регистър.

За нарушението бил съставен от свидетеля И. АУАН №

4030565/05.05.2025 г. В акта било вписано като нарушения такова по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, и такова по чл. 100, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП – не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Актът е бил връчен на нарушителя непосредствено след съставянето му и лично срещу подпис. Със заповед № 513з-9669/13.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (т. 2.1) на актосъставителя е била възложена компетеността по съставяне на актове за нарушения по ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.

2

Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описанието и дадената правна квалификация на нарушенията, на 06.06.2025 г. началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“ издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. Със заповед от 12.09.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. (т. 3.10) на наказващия орган е била възложена компетентността по издаване на наказателни постановления по ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – представените с преписката актове, заповед № 513з9669/13.09.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед от 12.09.2019 г., справка картон на водача, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно. В синхрон с данните от горепосочената доказателствена маса са и свидетелските показания на разпитания пред съда свидетел, участвал при проверката на водача. Тук следва да се посочи, че макар свидетелят да няма ясен спомен за конкретната проверка, същият подробно посочва какви действия се извършват от органите на реда по време на проверката и какви констатации за нарушения преди и след спирането на водача служат като основание за съставяне на АУАН.

Предвид това съдът счита, че показанията на свидетеля не се характеризират с тенденциозност или непълнота, а пропуските в спомените му се дължат на изминалия период от време и множеството проверки, които свидетелят извършва при изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят подробно описва хипотезите на извършване на таксиметров превоз, при които лицето като водач следва или не да е с поставен водач, като посочва, че по принцип още при осъществяване на визуален контакт с водача преди да бъде спрян и констатация, че същият е без колан, се преминава към спиране на водача за проверка. В АУАН е било вписано, че водачът е сам в автомобила.

Следва да се посочи, че в случая не се доказа жалбоподателят да е извършвал таксиметров превоз, като да е имало в пътник в колата, която е единствената 3 хипотеза, посочена от свидетеля, като даваща възможност водачъттаксиметров шофъор да не носи колан и е в съответствие с изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Тук следва да се подчертае, че и в жалбата не се твърди жалбоподателят да е извършвал превоз с качен пътник– единствено се възразява, че лицето е таксиметров шофъор. Нещо повече, от предоставената информация в писмо с рег. № 370141/11.11.2025 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че управляваният автомобил не е бил включен в Единния таксиметров регистър.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираните нарушения, включително мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа с необходимата доказателствена тежест обективната страна на процесното нарушение, а именно че на 05.05.2025 г. около 16,08 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег. № ,,***'' в гр. София, по ул.

„Владайска“ с посока на движение от ул. „Градинарска“ към пл. Сточна гара, 4 без поставен обезопасителен колан и без свидетелство за регистрация на МПС-то в него.

От събраните в хода на производството доказателства се установява извършване от страна на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“, и на нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке“. По делото не се събраха доказателства за наличие на никое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдът счита, че за жалбоподателя е било налице задължението да бъде с поставен колан в автомобила.

От субективна страна нарушителят е действал умишлено.

Жалбоподателят е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушенията, въпреки което е искал и целял настъпването на общественоопасните им последици.

Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Всяко противоправно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, особено такова в разрез с правилата за безопасност, каквото е управление на МПС без поставен колан, застрашава живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че нарушението е извършено заедно с друго, като и двете са осъществени при управление на един от най-възловите пътни участъци в столицата и в такъв час от денонощието, характеризиращ се с повишен трафик.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, действала към момента на нарушението и съставяне на НП, наказанието за водача, който не използва предпазен колан, е фиксирано – „глоба“ в размер на 50,00 лева.

Считано от 07.09.2025 г. разпоредбата предвижда завишено по размер 5 наказание, но в настоящия случай съдът счита, че следва на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да приложи по-благоприятния за нарушителя закон, а именно този, предвиждащ наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. В този смисъл наложеното наказание за нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е правилно определено и наложено.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, действала към момента на нарушението и съставяне на НП, с „глоба“ в размер на 10,00 лева се наказва водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Считано от 07.09.2025 г. разпоредбата предвижда завишено по размер наказание, но в настоящия случай съдът счита, че следва на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН да приложи по-благоприятния за нарушителя закон, а именно този, предвиждащ наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева. В този смисъл наложеното наказание за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е правилно определено и наложено.

По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130,00 лева, но в паричната равностойност в евро - а именно сумата в размер на 66,47 евро, доколкото към датата на постановяване на настоящия съдебен акт това е официалната парична единица в страната.