Решение № 2210 от 30.05.2017, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2210 гр.Варна, 30.05.2017год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА

ХРИСТОВА при секретаря

Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №12251 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да прекратят неоснователното си действие, извършено чрез строеж на склад към гараж и настройка върху тях, находящ се в УПИ *, кв.*, * м.р. на град В. с административен адрес: *, както и да премахнат за своя сметка строежа. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата излага, че съгласно нот.акт за дарение на недвижим имот №*, том *, дело * от *год. е получила 1/5 ид.част от жилищна сграда в *. По силата на съдебно решение постановено по гр.дело №3203 по описа за 1983год. на ВРС, Р.Т. И. и И. Н. И. придобиват в собственост върху дял втори от жилище, ведно с 1/2 ид.част от дворното място, като другият дял от поделения имот е придобит в идеална съсобственост от Л. С. Д..

През 1986год. съсобствениците взаимно си отстъпват право на строеж за два гаража с площ не повече от 21 кв.м., като за Р. и Иван Иванови и баня плюс ателие върху площ не по-голяма от 46 кв.м. в дворното място.

През 1991год. съсобственикът Л. С. Д. изгражда допълнителна пристройка към изградения вече гараж с приблизителна площ от общо 50кв.м. или 32кв.м. над одобреното и отстъпено между страните право на строеж.

През 1993год. върху така пристроеното е надграден втори етаж със застроена площ от още 50кв.м. или общо разгъната застроена площ от 100кв.м. и височина на двуетажна постройка над 7-8м.

Няколкократно съсобственикът е канен да премахне постройката, като незаконно изградена без съгласието или отстъпено право на строеж от съсобствениците Р. и И. И., но безрезултатно.

На 12.11.2009год. Л. С. Д. почива и оставя за законни наследници ответниците. Към ответниците също са отправяни покани за премахване на незаконния строеж, но без резултат.

Счита, че този незаконен строеж осуетява правото й пълноценно да използва собствеността си. Вследствие построяването на сградата на ответника в настоящите й параметри при бъдещо строителство в собствения им имот, не би могла да получи по-голям обем строителство-площ и височина, и би имало засенчване вследствие на намалените отстояния.

Счита, че това състояние ограничава собствеността й от факта на недопустимост и нетърпимост на строежа, като незаконен.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор на исковата молба. Доводите на ответниците за недопустимост на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело, с оглед влезли в сила решения по адм.дело №2949/2011год., адм.дело №2914/2012год. и адм.дело №1763/2014год., съдът намира за неоснователни, тъй като влезлите в сила актове по сочените административни дела съдът намира, че имат касателство по съществото на спора. По основателността на иска излагат следното становище: строежът е изграден от праводателя им със знанието и непротивопоставянето от страна на ищцата или на нейните съсобственици. Самата ищца е дала писмено съгласие за изграждането му с декларация рег.№491/26.05.1998год.

Строежът има акт за узаконяване №22/04.07.1998год. на гл.архитект на район „Одесос” град Варна и след провеждане на изискуемата от тогава действащото законодателство процедура, извършена по искане на техния праводател.

При осъществяване на горепосочените производства ищцата и нейните деца са уведомени за извършеното строителство от компетентните органи още през 2011год.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител адв. В.Т. от ВАК , поддържа иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В срок проц.представител на ищеца депозира писмени бележки.

В съдебно заседание ответниците, чрез порцесуален представител адв. П. от ВАК, поддържат отговора на исковата молба. В хода по същество на делото процесуалният представител и пълномощник на ответниците моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В срок проц.представител на ответниците депозира писмени бележки. ост молат и съставения по реда на ез реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена с РешениеСЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото нот.акт №*, том *, дело */*год. на Нотариус при ВРС се установява, че Е. С. Ч. дарява на дъщеря си Р.Т.И. собствената си /наследствена/ 1/5ид.част от жилищна сграда в *, състояща се от две стаи,салон,маза и клозет в двора,ведно с 1/5ид.част от дворното място цялото от 297кв.м., съставляващо имот пл.№* в квартал 176 на единадесети подрайон по плана на град Варна.

С решение от

23.11.1984год. постановено по гр.дело № 3203/1983год. е извършена делба, по силата на която, на Л. С. Д. е поставен в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо се от две стай, антре, ниша, баня с площ от 47.76кв.м. , изба от 21.20кв.м., построени в дворно място, цялото от 297кв.м., съставляващо парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон на град Варна, заедно с

1/2идеални части от дворното място, насаждения и подобрения в него. Със същото решение на Р.Т.И. е поставен в дял следния недвижим имот: жилище, състоящо се от две стай, салон и ниша, помещения с площ от 58.94кв.м., заедно с изба от 13.68кв.м., 1/2ид.част от дворното място, цялото от 297кв.м., съставляващо парцел 6 в кв.157 по плана на 11 подрайон на град

Варна с насаждения и подобрения в него.

Приети по делото са два броя заявления. Заявление от Р.Т.И. и И. Н.

И. за отстъпване право на строеж по чл.56,ал.2 и ал.3 от ЗТСУ , по силата на което Р.Т.И., като собственик на дворно място със съгласието на съпруга си И. Н.И. отстъпва на съсобственика си Л. С. Д. правото на строеж за гараж в имот, находящ се в град Варна, пл.№*,кв.№* по плана на 11-ти подрайон, *.

Заявление от Л. С. Д. и Ж. В. Д. за отстъпване право на строеж по чл.56,ал.2 и ал.3 от ЗТСУ , по силата на което Л.

С. Д., като собственик на дворно място със съгласието на съпругата си Ж.

В. Д. отстъпва на съсобственика си Р.Т.И. правото на строеж за гараж, баня, тоалет в имот, находящ се в * по плана на *.

Приобщени към доказателствата по делото са протокол №* за определяне на строителна линия и ниво от 22.07.1986год., видно от които е определена строителна линия и ниво в парцел №*, квартал */стар 156/ по рег.план на град Варна-* подрайон на Р.Т.И. и Л. С. Д. и разрешение за строеж №249 от 18.07.1986год./л.16/.

Видно от приетото по делото удостоверение за сключен гр.брак се установява, че ищцата е в законен гр.брак с лицето И. Н. И. от 08.02.1976год.

Съгласно прието по делото удостоверение за наследници /л.19/, издадено от Община Варна, се установява, че И. Н. И. е починал на 11.01.2003год. и след своята смърт е оставил за законни наследници следните лица: Р.Т.И. – съпруга, Е. И.И. – дъщеря и В. И.И. – син.

От приетото по делото удостоверение за наследници/л.18/, издадено от община Варна се установява, че Л.

С. Д. е починал на 12.11.2009год. и след своята смърт е оставил за законни наследници ответниците по делото, лицата Д.Л. Д. и С.Л. К.

Няма спор между страните

, а и от приложените към отговора на исковата молба актове, постановени от Административните съдилища се установява следното: По жалба на В. И. е образувано адм.производство пред РДНСК с искане изградената сграда да се констатира като незаконна и като такава да се премахне. Със заповед №ДК-10-СИР-42/12.07.2011год. на Началника на РДНСК жалбата на В.И. е отхвърлена. По негова жалба срещу заповедта е образувано адм.дело №2949/2011год. пред Адм.съд гр.Варна, като оспорването е отхвърлено. Решението на Адм.съд град

Варна по адм.дело №2949/2011год. е потвърдено с решение по адм.дело №6741/2013год. на ВАС. По жалба на Р.И. е образувано адм.дело №2914/2012год. с искане да се отмени мълчалив отказ на началника на РДНСК за отмяна на акта за узаконяване на ответната страна за процесния строеж. Жалбата е отхвърлена от Адм.съд гр.Варна, като с решение по адм.дело №9706/2013год. на ВАС потвърдено решението на Адм.съд гр.Варна. Адм.дело №1763/2014год. на Адм.съд гр.Варна е образувано по жалба на Е. И. с искане за отмяна на строително разрешение и премахване на строеж. Жалбата е отхвърлена.

Приети по делото са трудов договор №277/01.11.1998год. и трудов договор №*/01.01.1999год.

, видно от които от 01.01.1998год. до 31.12.1998год. Е. К.Ф. е била участъков архитект в район „О.”, а от 01.01.1999год. до 31.03.199год. районен архитект.

Ведно със заключението по СТЕ е приет акт за узаконяване №22/04.07.1998год. на процесния имот, който да е подписан от лицето Е. К. Ф.

По делото е приета декларация от 26.05.1995год. , изходяща от Р.Т.И., съгласно която деклараторката дава съгласието си на Л. С. Д. *** да построи в собствения си парцел втори етаж. Декларацията е с нот.заверка на подписа №*/26.05.1998год., извършена от кмета на О. А.

От приетата по делото заповед №РД9Р-7/17.04.2015год.на Министъра на културата , ценена в съвкупност с писмо –л.130 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж-л.132, удостоверение №Н-24/07.06.2012год.-л.133 и технически паспорт-л.134 се установява, че процесния имот, попада в границите на охранителната зона на груповата археологическа недвижима културна ценност на обект „Трети Варненски енеолитен некропол”.

По делото са ангажирани спец.познания чрез СТЕ и допълнителна СТЕ. Заключението на ВЛ в цялост е в следния смисъл: При извършен оглед на процесната сграда е установено,че част от южната страна на процесната сграда е ситуирана на намалено отстояние/2.00м/ от друга съществуваща сграда в същия имот. Процесната сграда е изградена и на намалено отстояние /2.00м./ от съществуващата сграда на ищцата. Процесната сграда се ползва като жилище на две нива-тип „мезонет”, т.е. има обособени дневен и спален тракт. Дневният тракт е разположен в първия етаж от процесната сграда, а спалния тракт заема втория етаж от същата. В първия етаж са разположени входно антре, WC-баня, дневна и кухня, като общите недостатъци за конкретните помещения са следните: светлата височина на всички гореизброени помещения е 2.20м.съгласно Наредба №5 ПНТСУ, действаща към момента на строителството, светлата височина на етажа задължително трябва да бъде 2.50м.Съгласно Наредба №7 ПНУОВТУЗ, действаща към настоящия момент, същата тази височина трябва да е 2.60м.Минималната широчина на входното антре, съгласно Наредба №5 ПНТСУ и наредба №7 ПНУОВТУЗ е задължително да бъде 1.30м.Същото това помещение е изпълнено със ширина 1.13м. В дневната е разположена вита стълба, чрез която се осъществява вертикалната комуникация между двата етажа. Същата е изпълнена в правоъгълен отвор с размери:дължина-0.96м и ширина -0.66м.Стълбата е изпълнена в рамките на сектор, представляващ 1/4 от окръжност. Не е изпълнено правилото за конструиране на стълби. Стълбата е изпълнена с недостатъчен брой стъпала, който факт довежда до трудна комуникация между двата етажа. Тази комуникация се затруднява още повече от монтирания в горния край на стълбата капак. Последният е монтиран с цел съхраняване на топлината в пространството на по-обитавания първи етаж. Същата тази стълба в одобрения проект за заснемане е развита в съвсем различна конфигурация.Входната врата на жилището е под норматива за такава. По норматив входната врата на жилището трябва да е 1.00м., а изпълнената такава на място е със ширина от порядъка на 0.90м. Констатирано наличие на влага и мухъл по част от стените и тавана на кухнята. Във втория етаж са разположени разпределителен коридор, спалня и помещение с неуточнено ползване, констатирани са недостатъци за конкретните помещения, както и такива, касаещи довършителни строителни дейности. Според експертизата не са изпълнени в пълен обем условията за нормално жилищно обитаване на процесната сграда.Предвид на това посочените условия за обитаване не отговарят на строителните правила и норми, действали към 1991-1993год. , както и към настоящия момент. Тъй като към момента на изграждане на процесната сграда новото строителство не е било реализирано, то процесната сграда, предвид проекта за узаконяване е била узаконена като допълващо застрояване в имота.