Решение № 132 от 06.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Т., 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20234100100720 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че като пътник в л.а. „А.“ с рег.

№ *** е пострадал при ПТП реализирано на 26.01.2023г. на гл. път I – 5, км. 90 + 100м., на входа на гр. В. Т.. Изтъква, че виновен за настъпване на ПТП е застрахованият при ответника водач на л. а. „А.“, който предприел неправилна M.евра изпреварване, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в т.а.

„M.“ модел ***, рег. № ВТ ***, в резултат на което е и загинал. Ищецът посочва, че вследствие на пътния инцидент е получил мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие и световъртеж, закрита гръдна травма - счупване на ребра двустранно /1 в дясно, 2, 3 и 4 в ляво/, излив на кръв и въздух в лявата гръдна половина, контузия на бял дроб двустранно, травматичен шок, кръвонасядания по двете китки, разкъсно – контузни рани и порезни рани по пръстите на ръцете. Ищецът твърди, че за лечението на получените травми е извършил разходи в общ размер на 132, 30 лв., от които 52, 30 лв. – стойност на закупени медикаменти по фактура от 31.01.2023г. и 80 лв. – стойност на извършен медицински преглед и издаване на медицинско свидетелство. Посочва, че вследствие на ПТП е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх, стрес, психически дискомфорт, отрицателни емоции от преживяването на инцидента отново и отново. Допълва, че периода на възстановяване е бил продължителен, изключително труден и болезнен и че все още не се е възстановил напълно. Ищецът 1 допълва, че за настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство в РУ – В. Т., което към момента не е приключило. Изтъква, че към датата на инцидента виновният водач е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, поради което е подал до него заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди, въз основа на което била образувана преписка по щета от 01.03.2023г. Сочи, че с уведомително писмо от 02.03.2023г. застрахователят е поискал допълнително представяне на документи, които не са изготвени до момента, както и че понастоящем липсва друго произнасяне от негова страна. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати за търпените от него негативни преживявания, психически дискомфорт, продължителни болки и страдания в резултат на описаното разстройство на здравето обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 132, 30 лв., ведно със законната лихва върху него от датата на уведомяване на застрахователя – 01.03.2023г. Претендира разноски, вкл. определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по твърдения от ищеца механизъм и то да се дължи на виновното поведение на застрахования при него водач. Оспорва в резултат на ПТП от 26.01.2023г. да са настъпили твърдените от ищеца телесни увреждания, както и същите да са в причинна връзка с ПТП. Оспорва твърдения на ищеца, че все още не е възстановен от получените травми и че за него са настъпили психологически последици от ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради липсата на поставен обезопасителен колан от ищеца. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен със обективните критерии, включващи се в понятието справедливост. Възразява срещу дължимостта на акцесорната претенция за лихва, поради неоснователност на главния иск, както и поради незапочнал да тече рекламационен срок по чл. 496 ал.1 КЗ. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35/26.01.2023г. и от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбум към него, се установява, че на 26.01.2023г. около 20:00 часа на гл. път I-5, км. 98+100м. е настъпило ПТП между л.а. „А.“ с рег. № *** и автобус „M.“ с рег. № ВТ ***, при което е загинал водач на л.а. и е пострадал ищеца, който е получил травматичен шок. В протокола за ПТП изрично е отразено, а и това обстоятелство не е оспорено от ответника, че водачът на л.а. „А.“ е застрахован при 2 него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност до 27.09.2023г. За изясняване на причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП е образувано ДП № 104/2023г. по описа на РУ – В. Т., по което към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция няма привлечено обвиняемо лице и разследването продължава /справка на ОДМВР В. Т. вх. № 12855/29.12.2023г./.

От епикриза на ОАИЛ при МОБАЛ гр. В. Т. се установява, че непосредствено след ПТП пострадалият е приет за болнично лечение и е бил в болничен престой за периода от 26.01.2023г. до 31.01.2023г. При извършените му образни изследвания са установени фрактури на I ребро в дясно, на II и IV ребро в ляво, частичен пневмоторакс в ляво вентробазално, данни за лекостепенен мозъчен оток и за белодробни контузионни огнища. Проведена му е лекарствена терапия и е поставена окончателна диагноза – травматичен шок. Пострадалият е изписан с подобрение при стабилни витални показатели, без риск от дехоспитализация. Предписано му е медикаментозно лечение с конкретно посочени лекарствени продукти, които са закупени в деня на изписването за сумата от 52, 30 лв. с ДДС /фактура от 31.01.2023г. и фискален бон към нея/.

В резултат на ПТП и полученото увреждане ищецът е бил временно неработоспособен и в отпуск по болест за периода от 26.01.2023г. до 14.02.2022г.

/болничен лист № Е20230152562 и медицински протокол за ЛКК № 1, двата от 15.02.2023г./

От СМУ № Г-8/01.02.2023г. се установява, че съдебният лекар е констатирал при ищеца мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие, световъртеж, закрита гръдна травма /счупвания на ребра двустранно, излив на кръв и въздух в лявата гръдна половина, контузия на бял дроб двустранно, травматичен шок, кръвонасядания по двете китки, разкъсно – контузни и прорезни рани по пръстите на ръцете. Телесните увреждания са причинили на пострадалия трайно затруднение движението на снагата над 30 дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота, а мозъчното сътресение и останалите травми са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За извършения му преглед от съдебният лекар ищецът е заплатил сумата от 80 лв. /фискален бон от 01.02.2023г./.

За процесния инцидент ищецът е уведомил ответния застраховател на 01.03.2023г. /известие за доставяне на „Български пощи/ и е отправил писмена претенция към него за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0000-1000-04-23-7165, по която липсва окончателно произнасяне /писмо от застраховател с изх. № 2211/02.03.2023г./.

От показанията на свид. Б. П. – майка на ищеца се установява, че след ПТП последният не помнел катастрофата и че през първите два дни от престоя му го е 3 посещавала в болницата. След изписването му от болницата, ищецът си останал вкъщи, лежал на легло и приемал болкоуспокояващи, тъй като болките в ребрата му били много големи. Пострадалият имал нужда от човек при него за около две седмици.

Можел да се изкъпе сам, но някой трябвало да го пази, за да не падне. Свидетелката през първите няколко дни от домашното лечение била при ищеца, а след като се върнала на работа, за него се грижил баща му, който се прибирал по – рано от нея.

Ищецът се променил психически, станал затворен и нервен, като с него първо работил психолога в болницата, а след това и в училище. Ищецът не говорел за катастрофата, в която загубил най – добрия си приятел.

От показанията на свид. К. П. – свако на ищеца се установява, че след изписването му от болницата последният не се чувствал добре. Изпитвал болки в ребрата и трудно седнал в колата. Останал си два месеца вкъщи и не ходил на училище.

Майка му стояла при него, а след като баща му се върнел от работа се сменял с нея в грижите за сина им. Катастрофата променила ищеца, несподелял нищо за нея, станал по затворен и отговарял едносрично на въпросите. И към момента споделял, че изпитва лека болка при промяна времето. Въпреки че имал голямо желание да кара кола, незапочнал шофьорските курсове веднага след като станал пълнолетен, а няколко месеца след това.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че посочените в СМУ травматични увреждания на ищеца са получени като пътник на предна дясна седалка в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи/тъпоръбести предмети във вътрешните части на купето на автомобила, предимно отпред и в дясно на същото. Вещото лице е посочило, вкл. и с разясненията си в съдебно заседание, че гръдната травма е причинила трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни, а травматичния шок – разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и че същите са със срок на лечение и възстановяване от около 6 месеца. При тези увреждания през първите 30-40 дни болките са били със значителен интензитет, като постепенно са затихвали. Мозъчното сътресение и останалите травми са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца, като през първите 10 – 15 дни болките са били значителни. Според вещото лице към момента на извършване на прегледа на ищеца същият е напълно възстановен, няма субективни оплаквания, както и дефицити в движението на снагата /разпит по чл. 200 ГПК/. Вещото лице е дало заключение, че ищецът е бил с поставен предпазен колен след като не е изпаднал от купето на автомобила при тежкия удар и предвид счупването на поредица ребра в лява гръдна половина, която травма е в резултат от силното притискане на тялото в обезопасителния колан. Ако ищецът е бил без такъв колан вероятността да настъпи смърт е било около и повече от 90 %, предвид установената скорост на автомобила към момента на удара и настъпилата тежка деформация по купето му. Според вещото лице 4 разходите извършени от ищеца по приложените фактури и фискални бонове са относими към лечението и възстановяването му.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в условията на прав пътен участък, през тъмната част от денонощието, при намалена видимост, мокра пътна настилка от средно-зърнест, средно – износен асфалт, ръмеж от дъжд, без движение на други МПС в района по време на произшествието, който да са от значение за настъпването му. В този пътен участък не са установени пътни знаци, ограничаващи скоростта за движение на ППС-та, а платно за движение е било ограничено с единична непрекъсната линия М1. Според автоексперта водачът на л.а. „А.“, пътник в който е бил ищецът, допуска същият да навлезе в насрещната пътна лента, където в същото време насрещно се движел автобуса „M.“, в резултат на което навлизане настъпил удар между двете ППС-та, който е челен кос за тях, с предните им леви части, като след удара те преустановяват движението си върху западния банкет.

От експлоатационно – техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е пресичане на траекторията на движение на автобуса от л.а. и недостатъчното време и разстояние, с която е разполагал водача на автобуса, за да предотврати произшествието. Вещото лице е изчислило, че към момента на удара скоростта на л.а.