Определение № 863 от 04.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 863 гр. Велико Търново, 04.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20234100100280 по описа за 2023 година

В изпълнение на указанията на ВТАС по определение № 353/7 юли 2023г. по в.ч.гр.д.

№ 190/2023г. на съда и на основание чл.278, ал.3 от ГПК, с разпореждане от 01.08.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал подробни и конкретни указания на ищеца – каква по размер държавна такса да внесе по сметката на съда, които да изпълни в едноседмичен срок от получаване на преписа.

Ищецът е предупреден, че ако в дадения му срок не изпълни горните указания, съдът ще върне исковата молба и приложенията към нея на основание чл.129, ал.3 от ГПК и ще прекрати производството по делото.

Ищцата Е. Д. е получила съобщението на 07.08.2023г., връчено на М.И.Д. – неин баща.

Постъпило е и изявление-молба от ищцата вх. № 7814/08.08.2023г., в което Е. Д. развива съображения, че дължимата от нея държавна такса била като за неоценяем иск и възлизала в размер на 80 лв., която била внесена от нея.

С оглед на изложените по факти, съдът приема, че в дадения й срок ищцата не изпълнява указанията на съда за внасяне на държавната такса в дължимия и указания й конкретен размер от 73596.09 лв.

Дори и да се приеме, че ищцата е посочила конкретна стойност от имущество на ответника, която претендира, същата е посочила такава и съответно като цена на предявените от нея искове сумите 1710925.25 лв. и 128997 лв. Предявеният от ищцата иск с правно основание чл.30 от СК е осъдителен такъв – каквито са и твърденията на ищцата Е.

Д. в изявлението й от 24.04.2023г. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събиран от съдилищата по ГПК по искова молба със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, на не по малко от 50 лв. Поради това и изложените от ищцата доводи, че по осъдителен иск се събира държавна такса като за неоценяем иск, са неоснователни.

1

При така заявената цена на предявените от ищцата осъдителни искове, дължимата от ищцата държавна такса, опредЕ. по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събиран от съдилищата по ГПК възлиза на сумата 73596.09 лв.

В дадения й от съда срок ищцата не е представила доказателства за внесената от нея държавна такса за разглеждане на предявените от нея осъдителни искове в горния размер, конкретно указан й с разпореждането от 01.08.2023г.

Тъй като в изявлението на ищцата Е. Д. от 08.08.2023г. са изложени категоричните й и недвусмислени твърдения и доводи за това, че предявеният иск е неоценяем и е внесена държавна такса от нея в размер на 80 лв., съдът намира, че не се налага за трети път исковата молба да бъде оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 73596.09 лв. – в разпореждането си от 01.08.2023г. съдът е дал подробни, конкретни и ясни указания на ищцата, включително и за конкретния размер на дължимата от нея държавна такса от 73596.09 лв. В дадения й срок ищцата не изпълнява указанията на съда за това.

Предвид на това и съдът следва да върне исковата молба, като нередовна и да прекрати производството по делото.

Воден от горното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба вх. № 3314/16.02.2023г. на ВТРС на Е. М. Д. - Д.а, като нередовна.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 280/2023г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от получаване на преписа.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2