Определение № 157 от 24.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20262001000128 по описа за 2026 година Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по повод частната жалба на Национална агенция за приходите (НАП), с адрес: град София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Борис Михайлов, чрез Станислав Христов - директор на дирекция „Държавни вземания“, срещу определение № 260233/27.07.2026 година, постановено по търг. дело № 82/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас, обявено в търговския регистър на 27.07.2026 година с вписване под № **, с което е одобрена частична сметка за разпределение № 5, изготвена от синдика Мая Петрова Великова в производството по несъстоятелност на „Марсбилд“ ООД, ЕИК 200016106, обявена под № 20260512151101.

В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен.

Въвеждат се оплаквания, че в процесната частична сметка се разпределят суми за удовлетворяване на вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, но не са предвидени суми за погасяване на публични вземания за данък върху доходите на физическите лица в размер на 187.95 евро, дължим за месеците април и ноември, деклариран от дружеството с декларации образец №6.

Жалбоподателят сочи, че подадените от „Марсбилд“ ООД (н) декларации по реда на ЗДДФЛ са извънсъдебно признание на размера на дължимия от дружеството данък, който следва да внесе в определените от закона срокове.

1

Препраща към разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ, като сочи, че същата не позволява да се игнорират поетите от синдика задължения или признатите такива от него, които като поети, съответно признати от него подлежат на включване в сметката за разпределение. Твърди се също, че тази разпоредба дерогира принципа за предявяване на вземанията, въведен с чл. 688 от ТЗ.

Сочи, че разпоредбата на чл. 639, ал. 1 от ТЗ не въвежда задължение вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността, а само, че следва да бъдат удовлетворени по реда на чл.

722, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Счита сметката незаконосъобразна, тъй като с нея се удовлетворяват вземания от следващ ред преди пълното удовлетворяване на кредиторите с вземания от предходен ред.

Изтъква се, също така в частната жалба, че с процесната сметка се предвижда удовлетворяване на вземания на кредитор по чл. 722, ал.1, т. 8 от ТЗ, а именно А.Е.Е., прието съгласно списък по чл. 685 от ТЗ в размер на 2 374.60 лева, като с нея, за удовлетворяване на остатък, се разпределя сума в размер на 494.46 евро. Същевременно е посочено, че по предишна сметка този кредитор е получил сумата от 1 407.53 лева, макар в частична сметка №4 за него да е било предвидено пълно удовлетворяване на вземането.

Моли се за постановяването на определение, с което да се отмени обжалваното такова и постановено друго, с което сметката да бъде променена, като бъде предвидено удовлетворяване на публични вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ в общ размер на 187.95 евро, като тази сума бъде внесена от кредитора, удовлетворяван чрез прихващане, а разликата до размера на предвидената за прихващане сума от 531.71 евро да бъде прихваната срещу размера на вземането на кредитора от следващ ред - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Съгласно чл. 729, ал. 2 от ТЗ частната жалба е надлежно обявена на 12.08.2026 година с вписване под № 20260812152514 в търговския регистър.

В законоустановения срок по нея не са постъпили становища.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, а също и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

2

Частната жалба е подадена в надлежния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо право на жалба, съобразно чл. 729, ал. 3 от ТЗ и правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

По отношение на доводите, развити в частната жалба на НАП за липсата на задължение за предявяване на конкретно заявеното вземане в размер на 187.95 евро за дължим от дружеството данък върху доходите на физическите лица за месеците април и ноември 2024 година, деклариран от длъжника с декларации образец №6, съдът намира следното:

Със сметка за разпределение се разпределят вземанията на кредиторите, включени в списък с приети вземани, съобразно разпоредбата на чл. 721, ал. 1 от ТЗ. Законът не овластява синдика да включва в такава -частична или окончателна вземания, които не са включени в списък с приетите вземания, в законоустановените процедури по изготвянето и контрола върху които списъци бива проверявано тяхното съществуване, привилегии и/или обезпечения, както и поредността им. Дали същите следва да са предявени или синдикът е длъжен служебно да ги включи в списъците с приети вземания зависи от конкретния им вид, но за да бъдат удовлетворени изцяло или частично, чрез включването им в сметка за разпределение, вземанията винаги следва да бъдат включени в списък с приети вземания. Само вземанията установени с влязъл в сила акт подлежат на служебно включване в списъка с приети вземания по силата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ, като това се отнася до публичните вземания, възникнали до откриване на производство по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт, за които единствено се отнася нормата (така и в решение № 215 от 12.08.2026 година по търг. дело № 32/2026 година на ВКС, II т.о.). Останалите вземания, включително публичните и известните на синдика като възникнали с негово участие или съгласие е необходимо да бъдат предявени по силата на съответните норми на ТЗ и тези на чл. 164, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 721, ал. 3 от ТЗ не отменя уреденото в чл. 164 от ДОПК задължение на НАП да предявява публичните вземания, ако и доколкото същите са от вида, визиран в същата разпоредба, в производството по несъстоятелност на длъжника и регламентирания за това ред в ТЗ, с оглед възможността за синдика да откаже включването им в такъв списък.

От книжата по делото се установява, че процесните вземания не са 3 включени в списък с приети вземания към момента на съставяне и одобряване на обжалваната сметка за разпределение, тъй като няма спор, че изобщо не са били предявявани.

Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение, с което е одобрена частичната сметка за разпределение № 5 следва да бъде отменено във връзка с останалите изложени от НАП доводи в частната и жалба, сложила началото на настоящото производство, предвид това, че от нейното съдържание не може да се направи извод за съответствието и със закона. НАП има качеството на кредитор на „Марсбилд“ ООД (н), което обуславя и правният и интерес от обжалването и прави частната и жалба допустима.

В производство от вида на настоящото съдът следва да извърши преценка доколко включените в изготвената от синдика сметка за разпределение вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер съответстват на тези в одобрените от съда списъци на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността суми и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания в поредността по чл. 722, ал. 1 от ТЗ, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, когато сметката за разпределение е частична. Самата сметка трябва да отговаря на изискванията на чл. 721 от ТЗ, препращащи към реда за удовлетворяване на кредиторите, съдържащ се в чл. 722 от ТЗ.

Сметката трябва да съдържа името и пълните данни за кредитора, вида и размера на вземането, както и неговия произход - чрез препратка към съответния списък за приемане на вземането; вида на обезпечението, както и посочване на класа на кредитора, съобразно с критериите по чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Отбелязва се също размера на сумата, платена по предходни сметки за разпределение, размера на сумата по настоящата сметка, степента на удовлетворяване на вземането като процент от пълния размер, в който е прието.

В конкретния случай очевидно не може да се приеме, че се касае за такава сметка за разпределение, с която се стига до разпределение на постъпили в масата на несъстоятелността парични средства с цел удовлетворяване на кредитори. Синдикът е озаглавил изготвения от него 4 документ частична сметка, като е дал пояснения за естеството на извършените от него действия в становището си по повод възражението на НАП против същата. От тях става ясно, че синдикът е констатирал налични задължения на кредитора А.Е.Е. към несъстоятелния длъжник в размер общо на 16 270.15 евро, представляващи присъдени суми за разноски на дружеството в процес, воден срещу него от този кредитор и приключил с влязло в сила съдебно решение. Направил е, също така, констатация, че този кредитор фигурира в съставения и одобрен от съда списък на предявени приети вземания по чл.

686, ал. 1, т. 1 от ТЗ с вземане в размер на 2 347.60 евро; че с предходна сметка за разпределение той е бил удовлетворен за сума от 1 407.53 лева (719.66 евро), поради което и с остатъкът от дължимото на това лице от страна на дружеството е извършил прихващане до размера на по-малката сума, а именно 494.46 евро, като по този начин Е. остава да дължи на „Марсбилд“ ООД (н) сумата от 15 775.96 евро, а последното не дължи нищо на този кредитор, който следва да се счете напълно удовлетворен.

Настоящата инстанция намира, че подобно прихващане, извършено при това по предприетия от синдика начин, не би могло да бъде действие, което да се одобри от съда. В конкретния случай се установява, след справка в електронния търговски регистър, публичен и воден от Агенция по вписванията по партидата на търговското дружество в несъстоятелност, че кредиторът Е. действително фигурира в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с вземане в размер на 2 374.60 лева.

Видно от частична сметка № 3, на същия е разпределена сумата от 820.90 лева (сметката е одобрена без промени с определение № 260424 от 31.10.2023 година). С частична сметка №4, на този кредитор е разпределена сумата от 586.63 лева (сметката е одобрена от съда с корекции в този смисъл с определение № 260282 от 12.07.2024 година по търг. дело № 82/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд), с посочване, че е получил с предходна сметка плащане на сумата от 820.90 лева; тези две сметки са достъпни в търговския регистър. Сборът от сумите, които следва да се приеме, че е получил този кредитор (820.90 лева + 586.63 лева) възлиза на 1 407.53 лева, при вземане на това лице в размер на 2 374.60 лева, т.е. следва да се приеме, че той има да получава 967.07 лева (494.46 евро), за да получи удовлетворение на 100%.

5

При горните данни, за наличие на вземане на несъстоятелния длъжник срещу кредитора с предявено прието вземане и такова на последния срещу това дружество, от съществено значение за основателността на депозираната жалба и развитите в нея съображения е обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 645, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ТЗ, легитимиран да отправя изявление за прихващане след откриване на производството по несъстоятелност е единствено кредиторът на несъстоятелния длъжник. В случая по делото няма данни за такова. Длъжникът, синдикът като негов законен представител или като орган на несъстоятелността не са легитимирани да отправят изявления за прихващане. Още повече, че това би довело до заобикаляне на законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник - единствено и само чрез изпълнение на одобрената сметка за разпределение, и е способ за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник, което би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на основание чл. 646 от ТЗ.

Не е допустимо поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващане кредитор в по-добро положение (преференция) в сравнение с това, в което той би бил при разпределяне на имуществото на длъжника по правилата на чл. 722 от ТЗ, ако това прихващане не би било извършено.