Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 934 от 16.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 553/2024
Вид
Определение № 934
Подписан
16.04.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Евгений Стайков, Мирослава Кацарска, Галина Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 934 гр. София, 15.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20248003900553 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби, подадени от страните по в.ч.гр.д. №10600/2023г. на СГС, ЧЖ-I-Л състав, срещу определение с № 11350/28.09.2023г., с което е потвърдено определение № 1789 от 16.01.2023г., постановено по гражданско дело № 33469/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160-ти състав, за прекратяване на производството по делото в частта по предявеният от „Ви Паркет“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК срещу ответника „Рос Паркет“ ЕООД като недопустим, поради липса на правен интерес, както и за изпращане на делото по подсъдност на РС – Варна.

В първата частна касационна жалба, подадена от „Рос паркет“ ЕООД чрез управителя Р. Ж. Б., се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е налице правен интерес от иска, тъй като в бъдещ процес, предходно щяла да бъде указана истинността на документа.

Касаторът счита, че винаги е налице интерес от установяване истинността на документ, с който се намалява /опрощава задължение от 300 000 лв. на 100 000 лв. Поддържа, че в образувани и висящи към момента съдебни 1 производства ответникът „Инвестиционна компания“ АД неизменно оспорва документите и с оглед субективния характер на експертизите, те не били еднозначни. Счита, че ако бъде разгледан и уважен така предявеният иск, ще бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните истинността на документите и всякакви бъдещи оспорвания по чл. 193 ГПК ще бъдат недопустими. Твърди, че първоинстанционният съд дължал служебна проверка за нищожност на документа, предмет на делото, и съгласно приложимо ТР, при проверката за нищожност като задължителни необходими другари е следвало да бъдат конституирани всички страни, подписали документа. В частта по изпращане делото по подсъдност на РС –Варна изтъква, че актът е постановен в грубо нарушение на процесуалния закон, тъй като ищецът е упражнил правото си по чл. 116 ГПК и подсъдността е стабилизирана, а всички последващи факти са ирелевантни. С оглед гореизложените мотиви претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за последващи процесуални действия.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следния въпрос: „Следва ли да участват в производството по нищожност, валидност, истинност и неистинност на документ, всички страни, подписали процесния документ?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК относно необходимото съдействие на съда по чл. 7 ГПК, както и с ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по т.д. №7/2020г. на ОСГТК относно необходимите задължителни другари.

Ответникът по частната касационна жалба - „Инвестиционна компания“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 11.12.2023г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. К. Д.. Твърди, че посочените съдебни актове в изложението са неотносими и не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване на акта на СГС.

Втората частна касационна жалба с вх.№ 99574/31.10.2023г. е подадена от ищеца „Ви паркет“ ООД срещу гореописаното определение чрез процесуалния му пълномощник – адв. Светломира Пантелеева. Частният касатор изтъква, че съдилищата неправилно са приели, че е налице начална 2 липса на правен интерес, обуславящ недопустимост на иска му. Сочи, че в бъдещ исков процес по чл. 464 от ГПК, ако бъде установена истинността на спогодбата, ответникът би могъл да претендира евентуално дължима сума в максимален размер от 100 000 лв., а не по-голяма, което означава, че каквато и сума да бъде събрана, по-голямата част ще бъде за него. Поддържа и че във висящи и към момента съдебни производства истинността на документите се оспорва от ответника. Изтъква, че съгласно чл. 7 от ГПК съдът следи служебно за нищожността и с оглед горното следвало служебно да конституира всички страни, подписали документа, чиято нищожност се проверява. Доводите му относно подсъдността са идентични на тези по първата частна жалба, а именно осъществен е избор по чл. 116 от ГПК, съгласно чл. 120 ГПК подсъдността е стабилизирана и последващи факти не могат да обусловят изменението й. С оглед горното претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за последващи процесуални действия.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор „Ви паркет“ ООД се позовава на хипотезата по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като поставя следния въпрос: „Следва ли да участват в съдебното производство по прогласяване на нищожност и съдебно удостоверяване на валидност, истинност и неистинност на документ, всички страни, подписали процесния документ?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК относно необходимото съдействие на съда по чл. 7 ГПК, както и с ТР №7/2020г. от 13.01.2023г. по т.д. №7/2020г. на ОСГТК относно необходимите задължителни другари.

Ответникът по тази частна касационна жалба „Инвестиционна компания“ АД я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор от 02.01.2024г. чрез процесуалния си пълномощник – адв. К. Д..

Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частните жалбоподатели, ответниците и материалите по делото, намира следното:

От ищеца „Ви Паркет“ ООД са предявени искове срещу ответниците „Инвестиционна компания“ АД, „Рос Паркет“ ЕООД /с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД/ и Р. Ж. Б., с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено истинността като автентични и 3 подписани от посочените лица на два документа - договор за заем от 19.01.2011г., сключен между „Инвестиционна компания“ АД като заемодател, „Виал Паркет“ ЕООД - заемополучател и Р. Ж. Б. - съдлъжник, и на спогодба от 26.11.2019г., сключена между „Инвестиционна компания“ АД, в качеството му на кредитор, „Рос Паркет“ ЕООД /с предишно наименование Виал Паркет ЕООД/, в качеството на заемополучател и Р. Ж. Б., Евро Паркет ЕООД и Лукс Паркет ЕООД, тримата в качеството им на съдлъжници.

С определение №1789/16.01.2023г. СРС е приел, че е налице изначална липса на правен интерес за ищеца „Ви Паркет“ ООД от предявяване на иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК срещу ответника „Рос Паркет“ ЕООД и е постановил връщане на исковата молба в частта спрямо този ответник, като поради възражение за местна неподсъдност на спора от ответника „Инвестиционна компания“ АД, делото е изпратено по подсъдност на РС – Варна. СРС е приел, че липсва правен интерес, тъй като със спогодбата се опрощава само задължението на физическото лице Р. Ж. Б., но не и на дружеството „Рос Паркет“ ЕООД, което следва да дължи сумата, и ищецът няма правен интерес от исковете спрямо юридическото лице, тъй като той не оспорва вземането спрямо него нито по основание, нито по размер.

С определение № 23411/04.07.2023г. СРС е върнал частната жалба, подадена от Р. Ж. Б. срещу определението с № 1789 от 16.01.2023г. по гр.д. № 33469/2022г. по описа на СРС, ГО, 160-ти състав, и това определение е влязло в сила на 30.08.2023г., след съобщаването му на Р. Б., като необжалвано. С оглед горното въззивният съд – СГС е бил сезиран с две частни жалби, изходящи само от юридическите лица – ищецът „Ви Паркет“ ООД и ответникът „Рос Паркет“ ЕООД.

Въззивният съд, за да постанови атакуваното определение, е приел, че правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК е налице когато истинността на документа има значение за други правоотношения между страните, както и че правният интерес трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ.

СГС е счел, че правният си интерес ищецът е обосновал с бъдещо производството по чл. 464 ГПК, в което ще се ползва от документите, чиято истинност цели да установи, като с този отрицателен установителен иск ще 4 иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че по отношение на „Ви Паркет“ ООД не съществува вземане, отразено в изпълнителен лист, издаден на 15.06.2015 г. по търг. дело № 3416/2016 г. по описа на СГС, TO, VI-7 състав, в полза на „Инвестиционна компания“ АД, но само и единствено срещу лицето Р. Ж. Б.. Приел е, че с двата процесни документа /договор за заем от 19.01.2011 г. и спогодба от 26.11.2019 г./, чиято истинност се иска да бъде установена, единствено физическото лице Р. Ж. Б. се освобождава частично от задълженията, поети по заемното правоотношение, както и че в исковата молба не са изложени твърдения, с които да е оспорено правото на вземане на „Инвестиционна компания“ АД от ответника „Рос Паркет“ ЕООД. С оглед горното е приел, че липсва правен интерес от иска спрямо този ответник, за когото не се твърди да не е налице вземане, нито се оспорва същото по размер. Като е съобразил, че след прекратяването нито един от останалите ответници не е със адрес в района на гр. София, е потвърдил изпращането на делото по подсъдност на РС - Варна, където е седалището на ответника „Инвестиционна компания“ АД.

СГС е приел за неоснователни доводите на жалбоподателите, че след като била констатирана нередовност на исковата молба, следвало да се дадат указания на ищеца за отстраняването им, като е посочил, че не се касае за връщане на искова молба поради нередовност, а за изначална недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 4, пр. 1 от ГПК по отношение ответника „Рос Паркет“ ЕООД. СГС е приел, че са неоснователни и доводите, че е налице стабилизиране на подсъдността на основание чл. 120 ГПК, тъй като е съобразено възражението на ответника „Инвестиционна компания“ АД за местна неподсъдност на спора, направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, а разпоредбата на чл. 120 ГПК визира настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, като не е налице такава хипотеза. СГС е посочил и че са неоснователни и доводите относно приложими според частните жалбоподатели тълкувателни решения.

ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната касационна жалба с вх.№93528/16.10.2023г. следва да се счете, че е подадена само от името на „Рос паркет“ ЕООД, чийто управител е Р. Ж. Б.. Спрямо физическото лице определението на СРС за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на РС - Варна е влязло в сила на 5

30.08.2023г., след връщане на неговата частна жалба и въззивният съд не е разглеждал частна жалба от Р. Ж. Б..

Частните касационни жалби, подадени от ищеца и ответника „Рос Паркет“ ЕООД - жалбоподатели по ч.в.гр.дело на СГС, са процесуално допустими като подадени от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, тъй като въззивното определение им е съобщено на 10.10.2023г. / съответно на 25.10.2023г./, а жалбите са от 16.10.2023г. и 31.10.2023г. Предвид горното двете жалби следва да бъдат разгледани по същество.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция може да допусне до обжалване въззивния съдебен акт, по отношение на който се установява вероятност да е нищожен - основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 от ГПК, вероятност да е недопустим – основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК или очевидно неправилен. В случая не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на СГС на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като не се установява обжалвания съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.