Решение № 4388 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4388 гр. С., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110106494 по описа за 2025 година

С. Е. С. е предявил срещу „К.”ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер от 50 лева като частичен иск от общата сума от 688.92 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. С. Е. С. е предявил срещу „А. Т.”ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сума в размер от 50 лева като частичен иск от общата сума от 2675.64 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е увеличил иска на основание чл.214 от ГПК срещу „К.”ЕАД, като същият се счита за предявен за сумата от 383.90 лева. Ищецът е увеличил иска на основание чл.214 от ГПК срещу „А. Т.”ЕООД, като същият се счита за предявен за сумата от 934.39 лева.

Ищецът поддържа, че на 12.12.2023 между него и „К.”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №2884681/12.12.2023 за сумата от 3000 лева за срок от 12 месеца, при ГПР - 40% и ГЛП -48.21%. Твърди, че в чл.4, ал.1 от договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението, в случай, че 1 кредитополучателят е посочил, че ще представи обезпечение.В чл.4, ал.1 от договора са определени и вида на обезпеченията.Твърди, че във връзка с чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя е представен договор за предоставяне на поръчителство, като възнаграждението за поръчителство е в размер от 2675.64 лева.Твърди, че в договора за поръчителство е предвидено „К.”АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението за поръчителство.Твърди, че за кредит в размер от 3000 лева, той трябва заплати по договора за кредит сума в размер от 1 3688.92 лева, а отделно от това и възнаграждение за поръчителство в размер от 2675.64 лева.Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 , пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, както и компонентите от които е формиран ГПР.Твърди, че ответникът е нарушил чл.19, ал.1 от ЗПК като незаконосъобразно не е включил в ГПР възнаграждението за гарант.Поддържа, че ако възнаграждението за гарант е било включено, тогава ГПР би възлизал в размер от 239%. Поради това е налице и нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК водеща до нищожност на договора за кредит.Твърди, че договорът за поръчителство е също нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен и поради липса на основание –чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД.Липсва основание, тъй като срещу заплащането на възнаграждението по договора липсва насрещна престация, липсва услуга, която да е предоставена на потребителя..Твърди, че съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Поради това предявява частичен иск срещу „К.”ЕАД за сумата от 50 лева от общия размер от 688.92 лева.Предявява и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 50 лева като частичен от 2675.64 лева срещу „А.

Т.”ЕООД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К.”ЕАД оспорва предявения иск В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Т.”ЕООД оспорва предявения иск. Не оспорва , че в негова полза ищецът е заплатил сумата от 50 лева като възнаграждение за поръчителство.

2

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №2884681 от 12.12.2023 „К.”ЕАД е предоставило на С. Е. С. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита -40%, при ГПР48.21% и общ размер на всички плащания 3702 лева.

По силата на договор за поръчителство от 12.12.2023 „А. Т.”ЕООД се е задължил към С. Е. С. да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря пред „К.” солидарно с него за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията срещу възнаграждение в размер от 2452.50 лева, разпределено на 11 вноски.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити.

Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от С. Е. С. за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит №2884681 от 12.12.2023 са в размер на 3 383.90 лева, като с тях е погасена главница в размер от 3000 лева, възнаградителна лихва в размер от 351.95 лева и 1.95 лива – лихва за забава и 30 лева за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.Съгласно заключението на ССЕ С. Е. С. е заплатил в полза на „А. Т.”ЕООД сумата от 934.39 лева.Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва.Ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 2452.50 лева , ГПР ще възлиза в размер на 356.47%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №2884681 от 12.12.2023 „К.”ЕАД е предоставило на С. Е. С. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита -40%, при ГПР48.21% и общ размер на всички плащания 3702 лева.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият 3 следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не поражда действие между „К.” и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.

Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.

Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 2452.50 лева, т.е. почти колкото размера на кредита от 3000 лева.

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е „К.”ЕАД.

4

В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.

С оглед на което съдът приема, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит..

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 12.12.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.12.2023 възлиза на 3.80%., а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.80%. В случая по договора ГПР е 48.21% ,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 69%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва.Ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 2452.50 лева , ГПР ще възлиза в размер на 356.47%.

С включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР многократно ще се надвиши петкратния размер на законната лихва и с това ще се наруши ограничението на чл.19, ал.1 от ЗПК..

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство 5 представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита.Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно заключението на ССЕ заплатените суми от С. Е. С. за погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит №2884681 от 12.12.2023 са в размер на 3 383.90 лева, като с тях е погасена главница в размер от 3000 лева, възнаградителна лихва в размер от 351.95 лева и 1.95 лива – лихва за забава и 30 лева за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.

Съдът намира, че доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, ищецът дължи само главницата в размер от 3000 лева и не дължи лихви и други разходи по кредита.Поради това и сумата над 3000 лева, а именно:383.90 лева е надплатена по недействителен договор за кредит.С оглед на което като платена без основание сумата от 383.90 лева подлежи на връщане от ответника „К.”ЕАД.