Решение № 272 от 13.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 272

Хасково, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20247260701378 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А. Ф., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [улица], с адрес по Регистрационна карта на чужденец: гр.Харманли, в.к.“Дружба“ №23 (РПЦ – гр.Харманли), против Решение №11940/15.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на търсещото закрила лице. Данните от издадената от ДАБ справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал чужденецът били разгледани общо, а не по същество, и не било изследвано обстоятелството за положението в региона на страната, в който евентуално щял да бъда върнат. Превратно били тълкувани и не били съобразени предвижданията на Решение на Съда на ЕС 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В решението не била направена обоснована връзка между твърдените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи информацията за провинция *. Административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините молителят да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие. В района, в който живеел сраженията продължавали. Същевременно не била преустановена и дейността на групировката „Ислямска държава“ и системните нападения, за което пишело и в българската преса. Именно поради тези обстоятелства се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъда подложен на преследване, ако бъде върнат в [държава]. Счита, че посочените причини представляват основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Сочи, че в района, в който живеел продължавало да е опасно за населението, а ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я бил преценил. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган се произнесъл при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В решението бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били формални.

По изложените съображения оспорващият моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, който счита, че оспореният акт трябва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Следвало да се отчете промяната на политическата обстановка в [държава] и в тази връзка позицията на Върховния комисариат на ООН за бежанците с оглед това, че лицата не следвало да бъдат връщани принудително, тъй като така щял да бъде нарушен принципът „забрана за връщане“.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез РУ – Харманли към ДОМВР – Хасково с вх.№271000-6752/2024г., и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№2089/02.08.2024г., А. А. А. Ф. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33662/02.08.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Ф.(бащино име) А. А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение]. На същата дата лицето е регистрирано с имената А. А. А. Ф., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес в [населено място], област *, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, със средно образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата (починал), майката, братята, сестрите, съпругата и детето на търсещото закрила лице – една част от тях с местонахождение в [държава], друга в Турция.

С писмо с рег.№ УП-33662/05.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15503/26.09.2024г. (рег. № УП-33662/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 20.08.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33662/20.08.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че бил роден в [населено място] в [държава], но по документи се водило, че бил роден в [държава]. Така го били записали родителите му при регистрацията. Тогава баща му работил в [държава]. Четири години живял там и после се върнали в [държава]. Където живеели [населено място], област *. Семейството му било в [населено място], Турция, от 14.06.2024г. насам. В Турция били и трима от братята му, както и една от сестрите му. Напуснал [държава] на 14.06.2024г. В България пристигнал на 31.07.2024г., когато незаконно преминал границата. Вървели пеша, после дошла кола и ги превозила до гр.Харманли, където той се предал в полицейското управление, защото останалите от групата продължили за [населено място]. Напуснал страната си, тъй като нямало спокойствие и сигурност. В [населено място] имало сражения между групировките, които били управлявани от Турция, те се биели по между си. Когато напускал [държава] [населено място] и районът били под контрола на една военна дивизия „Алхамзат“, която също се управлявала от турската страна, и били въоръжени банди, които се занимавали с отвличания, наркотици и убийства. Преди да замине работил като фризьор. Не напуснал [държава] по-рано, тъй като надявал, се че нещата щели да се оправят, но това не се случило. Бил свидетел на убийството на баща си, който загинал при бомбардировка през 2014г. Братовчед му също загинал по време на войната. Посочил, че бил заплашван от групировката „Алхамзат“, които през м.май тази година влезли във фризьорския салон, изгонили клиентите и го накарали да ги подстригва. Упражнили му и физическо насилие. Не се преместил в друг град, защото ако го бил сторил щели да го вземат запас. Ако се върнел в [държава] най-вероятно от „Алхамзат“ щели да го убият. Посочил още, че не членувал в политически партии, нямал проблеми с официалната власт в страната, не бил арестуван или осъждан, не бил жертва на насилие. Не била отправяна заплаха към него, с изкл. на случая с „Алхамзат“. Нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не посочил да е бил преследван.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33662/11.11.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А. Ф.. Решението е връчено на лицето лично на 29.11.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 02.12.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.