Определение № 5667 от 23.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5667 гр. Варна, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502441 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от П. Р. П. с ЕГН **********, против Определение № 11825 от 18.10.2024г., постановено по гр.д. № 12745/2023 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 2939/02.08.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на сторените в производството разноски и отмяна на присъдените в полза на ответника разноски, на основание чл.248 ГПК.

В жалбата се излага, че смисълът на чл.78, ал.2 от ГПК е, че ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника, нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратно, ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стани неоснователен, тогава тежестта за разноски остава за ответника. В случая разноски с присъдени в полза на ответника по съображения, че ищецът е предявил иска преди да изчака влизане в сила на решението по по-рано предявен частичен иск, по който е образувано гр.д. 5786/2023г. на ВРС. Плащането на остатъка на дълга от страна на ответника е извършено на 16.11.2023г. в хода на настоящия процес след получаване на препис от исковата молба. Същият е можел да плати още на 19.09.2023г. след приемане на САТЕ по гр.д. 5786/2023г. на ВРС и е нямало да плати, ако не беше получил на 26.10.2023г. последващата искова молба.

Ответникът е изпаднал в забава от момента на уведомяването си и независимо дали към него е предявен първоначален иск, щом същият не е заплатил дължимото в пълен размер, то същият е станал повод за образуване на настоящото производство и дължи сторените от ищеца разноски.

В отговора на жалбата ответникът по нея излага доводи за правилност на обжалваното определение, с твърдения, че разноски в полза на ответника биха 1 се дължали и в случай на оттегляне на иска поради извършеното плащане на основание чл.78, ал.4 от ГПК, както и в случай на отхвърляне на иска поради плащане, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 12745/2023 г. по описа на ВРС е образувано на 03.10.2023г. по предявен от П. Р. П., ЕГН **********, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за присъждане на сумата 30.00 лева, частичен иск от общо 1 130.23 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник, задна лява решетка въздуховод, външна лява дръж. задна броня и заден ляв светлоотразител на собственият му лек автомобил марка „Дачия Лоджи“, с peг. № В **** BP, причинени в резултат на реализирано на 22.08.2022г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Епика", с peг. № ВТ **** ВН, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 03.10.2023год. до окончателното изплащане.

Препис от исковата молба е връчен на ответника на 26.10.2023г.

В подадения на 21.11.2023г. отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като погасен чрез плащане, след като с решение по гр.д.

5786/2023г. на ВРС е осъден да заплати на ищеца сумата от 20 лева, като частичен иск от 1130.23 лева, представляваща застрахователно обезщетение по същата щета. Плащането в размер на 1337 лева включва присъдената главница от 20 лева, ведно с лихва, присъдени разноски в размер на 730 лева, както и остатък от определеното от съда справедливо обезщетение в размер на 545.04 лева, представляващо разлика между установения в мотивите размер на обезщетението – 914.81 лева, и доброволно заплатените 369.77 лева.

Към отговора е представено платежно нареждане от 16.11.2023г. за извършено от ответника в полза на процесуалния представител на ищеца плащане в размер на 1337 лева с посочено основание „решение по гр.д.

5786/2023г. на ВРС“.

Видно от приложеното по делото гр.д. 5786/2023г. на ВРС, същото е приключило с влязло в сила на 24.11.2023г. Решение 3110/26.09.2023г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение 3501/01.11.2023г. с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20 лева, частичен иск от 1 130.23 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на собственият му лек автомобил марка „Дачия Лоджи“, с peг. № В **** BP, причинени в резултат на реализирано на 22.08.2022г. ПТП, в гр. Варна, реализирано по вина на водача на лек автомобил„Шевролет Епика", с peг. № ВТ **** ВН, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 730 лева съдебни разноски.

С постановеното по гр.д. № 12745/2023 г. по описа на ВРС решение съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, 2 поради извършено от страна на ответника в хода на процеса плащане. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 2 ГПК е присъдил в полза на ответника сторените в производството разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, приемайки, че извършеното плащане представлява признание на иска, както и че до приключване висящността на производството по първия частичен иск, ответникът не е в забава, която да аргументира интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

Постъпила е молба вх. № 68242/26.08.2024 г. от ищеца П. Р. П., чрез адв.

Й. А. за изменение на постановеното по делото решение № 2939/02.08.2024 г. в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.

С обжалваното Определение № 11825 от 18.10.2024г. молбата е оставена без уважение по изложените в решението съображения.

Определението е неправилно, поради липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца.

В случая не е налице нито една от визираните в закона кумулативни предпоставки. На първо място с отговора искът е оспорен изрично. Изявление за признание на иска отсъства. Производството е приключило с мотивирано решение по същество, а не с решение при признание на иска. Твърдението за извършено плащане действително би могло да се тълкува като признание на дълга, но същото е само до размера на установения в предходното производство размер – 545.04 лева, а не до твърдения от ищеца пълен размер на претенцията – 1130.23 лева, който именно е предмет на установяване по предявения иск за остатъка и до който размер искът потенциално би могъл да бъде увеличен.

От друга страна плащането е извършено в срока по чл.131 от ГПК, откъдето следва извод, че към момента на предявяване на иска вземането е съществувало и не е било погасено, поради което за ищеца е бил налице правен интерес от съдебното установяване на претенцията си. Извод, че ответникът не е станал причина за предявяване на иска, би могъл да се направи само в хипотеза, в която плащането е извършено преди получаване на препис от исковата молба, каквато не е разглежданата хипотеза.

Съдът споделя съображенията на първоинстанционния съд, че при висящ частичен иск са налице процесуални пречки за разглеждане на предявен иск за друга част на дълга, но те имат временен характер и са основание за спиране на обусловеното по-късно образувано дело. В контекста на приложението по чл.78, ал.2 от ГПК обаче наличието на предходно висящо производство за друга част от вземането е ирелевантно, доколкото не е предвидено в хипотезата на правната норма, нито е налице законово изискване разликата да се претендира по съдебен ред едва след влизане в сила на решението по частичния иск.

По изложените съображение в разглеждания случай отговорността за разноски следва да се разпредели по правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, доколкото вземането е погасено в хода на процеса, поради което неоснователността на иска е настъпила по независещи от ищеца причини.

Съгласно представения в хода на съдебното дирене от ищеца списък по 3 чл.80 от ГПК същият претендира разноски в размер на 50 лева държавна такса и 480 лева с ДДС адвокатски хонорар, заплащането на който се установява от приложения договор за правна помощ, имащ характер на разписка в частта относно удостоверителното изявление за заплащане на сумата в брой и представеното Удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Обективираното в отговора на исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно.

При съобразяване, че са касае за втори по ред частичен иск, предявен с идентична искова молба за незначителна част от вземането, че производство е приключило в едно съдебно заседание и че процесуалното поведение на ответника е обезсмислило провеждането на съдебно дирене, съдът намира, че са налице предпоставки адвокатското възнаграждение да бъде намалено под предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер, по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС

Съобразявайки, че цената на иска е 30 лева, частичен от 1 130.23 лв. и факта, че същият не е предявен за пълния претендиран остатък след успешно проведен частичен иск за 20 лева и отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на спора и обема на извършените от процесуалния представител процесуални действия, намира, че справедливото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на 250 лева с вкл. ДДС.

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което постановеното по делото Решение бъде отменено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лева и да бъде изменено, като в полза на ищеца бъдат присъден разноски в размер на 300 лева, от които 50 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11825 от 18.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 12745/2023 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молбата на П. Р. П. с ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото Решение № 2939/02.08.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на ищеца на сторените в производството разноски и отмяна на присъдените в полза на ответника разноски, на основание чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 2939/02.08.2024 г., постановено по гр.д. № 12745/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, с която П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.* ул. * № *, ет.*, ап.*, Съдебен адресат: гр.*, ул. „*" № *, ет.*, офис Чрез адв. Й. А. от ВАК е осъден за заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София район Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, представлявано от П. В. Д. и С.

Н. А., сумата от 100лева за юк.възнаграждение, на основание чл.78,ал.2 вр.ал.8 от ГПК.

4

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 2939/02.08.2024 г., постановено по гр.д. № 12745/2023 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София район Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр.* ул. * № *, ет.*, ап.*, сумата от 300 лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал .1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.