Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 02.08.2024, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 334/2024
Вид
Решение № 208
Подписан
02.08.2024
В сила
04.11.2024
Състав
Светла Василева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Дупница, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG 04052022/5800/P8886/01.11.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на Х. Ю. К., с ЕГН **********, от гр. С........,жк.

М.......... действащ чрез процесуалния му представител – адв. Х. С. от АК –София, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „Евлоги и Х. Георгиеви“, бл. № 61, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. С. е обжалвал НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, с оглед което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави доказателствени искания и моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление. Напарвено е алтернативно искане, в случай че жалбата не бъде уважена, да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като съдът приеме, че случаят е маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения в жалбата адрес, не се явява, като се представлява от упълномощения от него адвокат, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания и моли за отмяна на НП, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 650.00 лева, както и адвокатско възнаграждение в 1 размер на 250.00 лв. по депозиранаата жалба пред РС гр. София (делото е прекратено и изпратено по подсъдност в РС гр. Дупница).

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от процесуален представител - юрисконсулт в съдебно заседание, който представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение относно размера на претендираните разноски от насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2022 г., в 13:15 часа, по АМ А-3 „Струма“, при км. 52 + 049 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 680/21.09.2022 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20332 да преминава без заплатена в пълен размер такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП ППС, марка и модел ........,жк. М..........,бл......,вх........,ет.......,ап...........“, с peг. № ............, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение DDFC448916B1C76E053041F160A06B3, ведно със снимков материал на ППС.

На 04.05.2022 г., в 13:05 часа, на ГКПП-Кулата, в направление излизане от територията на РБългария същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители св. Ю. П. и Б. Д. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък (сегмент 20332) без заплатена в пълен размер дължима ТОЛ такса.

С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя митническия служител П. съставил на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля по акта Д. и от жалбоподателя, като жалбоподателят е възразил срещу констатираното. На последния е връчен препис от акта срещу подпис, като е заплатил сумата от 119 лв., представляваща дължимата, независимо от съответната административнонаказателна санкция по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, като му е дадена възможност до 14-ет дневен срок, считано от датата на връчване да заплати компенсаторната такса, както такава сума не е постъпила по сметка на АПИ.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 04052022/5800/P8- 886/01.11.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11760/19.08.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, е което на Х. Ю. К., с ЕГН **********, от гр. С............ на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на 2 разпитаните свидетели П. и Д., както и въз основа на представените от страните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат сериозни противоречия или разминавания, като са последователни, логични и ясни. Свидетелите добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат констатациите отразени в съставения при проверката АУАН. Писмените и веществени доказателства също спомагат за установяване на релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна сленото:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че и АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.

Според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението, и отделно с неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.

Последното е посочено и в актуалната съдебна практика на касационната инстанция, а именно: Решение № 18 от 31.01.2023 г. по к. адм. н. д. М 4 / 2023 г. на Административен съд - Кюстендил.

Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на AC-Пловдив, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и задължението за ясно описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т. 1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно 3 превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.

3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси“.

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или евентуално вписан ползвател на ППС на датата на нарушението/, за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание и пълно с излишна и неотносима информация НП, не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил именно водач на МПС към датата на извършване на нарушението -21.04.2022 г., или алтернативно че е собственик на същото или евентуално само негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап въззивно съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административно наказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърждава трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и посочените с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира, в случай на необходимост от това, извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически 4 положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче (в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението) единственото правомощие на съда е само да отмени НП. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая не е налице такава хипотеза, тъй като констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до текста на НП, а не само до съставения АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.