Решение № 1590 от 20.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20234110102300 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС.

Производството по делото е образувано по предявени от В. И. В., М. Д. Д., Г. Д. Г., К.

И. В., П. И. В., П. П. П. и С. П. К., чрез адв. В. Ш. – ВТАК, срещу Г. Б. Б., Р. С. Г., Т. Д. О., П.

И. Г., Н. М. Д., С. Б. Д. – К.а, И. И. Д., М. Д. А. и М. Д. Т. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата молба процесуалният представител на ищците развива съображения, че същите са съсобственици на имот, с площ от 2 дка, находящ се в местност „***” в град ***, който имот по предходен земеустройствен план за град Велико Търново представлява имот ХIII, в квартал ***, с предназначение нива.

Посочва, че съгласно Заповед за одобрение на КККР за град В. Търново № РД-18-86/ 19.09.2008г на Изпълнителен Директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР за гр. В.

Търново № РД-14-04-279/ 22.10.2010г. на Началник на СГКК-Велико Търново, имотът представлява ПИ с идентификатор ***, находящ се в местност „***”, вид на територията: Урбанизирана, НТП: За вилна сграда, с площ от 1987 кв. м. Твърди, че наследодателите на ищците: И.В.Д. и П.С. В. са закупили от Е.Б. Ц. с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти № 193, том 1, дело № 415/ 1965г. на Великотърновски районен съдия следният подробно описан в този нотариален акт недвижим имот, находящ се в землището на град ***, а именно: от нивата на местност „***” от 4 - четири декара със стари граници, подробно посочени, само 2 декара с посочени граници. С НА № 68, том 3, дело № 948/1966г. на Великотърновски народен съдия, И.В.Д. дарява на сина си В. И. В. недвижим имот, находящ се в град ***, а именно: ¼ ид.ч. от нивата на местност „***” 1 цялата от 2 декара с описани граници: път, който имот представлява парцел ****, в квартал *** по земеустройствения план на град Велико Търново. С НА № 69, том 3, дело № 949/ 1966г. на Великотърновски народен съдия, П.С. В. дарява на сина си П. И. В. недвижим имот, находящ се в град ***, а именно: ¼ ид.ч. от нивата на местност „***” цялата от 2 декара с посочени граници, който имот представлява парцел ****, в квартал *** по земеустройствения план на град Велико Търново. Посочва, че останалата ½ ид.ч. от закупения имот, с които наследодателите И.В.Д. и П.С. Д. не са се разпоредили приживе, са преминали след смъртта и на двамата, в собственост на техните деца: В. И. Д., П. И. В., К.

И. В., В. И. В., С.И.Д. /починала на **.**.****г. и оставила за наследници С. П. К. и П. П.

П./. Навежда доводи, че въз основа на горното ищците са съсобственици в ПИ с идентификатор ***, находящ се в местност „***”, вид на територията:

Урбанизирана, НТП: За вилна сграда, с площ от 1987 кв. м., при посочените в исковата молба и допълнителната такава квоти. Твърди, че собствеността върху имота никога не е била губена. От момента на придобИ.ето й, собствениците владеят имота си. Посочва, че никой от собствениците да не е подавал заявление по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, тъй като не са правоимащи по този закон, както и че дори имота да попада извън урбанизираната територия на град Велико Търново, не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като не са налице законовите предпоставки за това, а именно да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или сродна организация и владеенето върху тях да е било отнето или да е бил отчужден по някои от законите, регламентирани в чл. 1 от ЗВСОНИ. Твърди, че по тази причина имотът никога не е ставал общинска собственост, поради изпускане на срока за подаване на искане за възстановяване собствеността върху него, както и никога не е бил стопанисван от Община Велико Търново и съответно не може да бъде правомерно включен в територия, служеща за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ. Посочва, че в първите месеци на 2022 година В. И. В., правейки обичайната си разходка до съсобствения си имот вижда, че в имота текат дейности по заравнянето му с тежка техника и след извършени от него проверки установяват, че имотът им е бил продаден, но не от него или от някой от съсобствениците му, като в тази връзка е била образувана Преписка № 1481/2022 по описа на ВТРП. Твърди, че по този начин при извършване на сделка по покупко- продажба с НА № 262, том. 2, peг. № 2427, дело № 218 от 2021г на Нотариус Д.Д., peг. № 145 при НК на РБ, ответниците Т. Д., П. И. Г., Б. Г. Д., И. И. Д., М. Д. А. и М. Д. Т. са се разпоредили чрез продажба с процесния имот, без да имат правото на собственост върху него като същият е продаден на ответницата Р. С. Г., която от своя страна е дарила имота на внука си Г. Б. Б. с НА № 124, том. III, peг. № 5773, дело № 453 от 2021г на Нотариус Д.Д., peг. № 145 при НК на РБ. Навежда доводи, че Прокуратурата достигнала до извода, че видно от изпратената от СГКК град Велико Търново преписка, ведно с писмо, се установява, че става въпрос за техническа грешка при първоначалното приемане на кадастралната карта и регистри за град Велико Търново, при което имотът, собственост на тъжителя /П. В./, бил вписан като общински и в последствие е станало възможно и изменението на кадастралната карта със собственици И. Д. и Б. Д., при което са объркани имотите. В този смисъл ищците никога не са губили правото си на собственост върху процесния имот - имотът не им е бил 2 отнеман/отчужден по някои от законите, регламентирани в чл. 1 от ЗВСОНИ, не е бил включван в ТКЗС или ОДС. Същите не са се разпореждали със своя имот чрез правна сделка. Направено е искане да бъде постановено решение с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот с площ от 2 дка, находящ се в местност „***”, град ***, който имот по предходен земеустройствен план за град Велико Търново представлява имот ****, в квартал ***, с предназначение: нива, а съгласно Заповед за одобрение на КККР за град Велико Търново № РД-18-86/ 19.09.2008г на Изпълнителен Директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР за град Велико Търново № РД-14- 04-279/ 22.10.2010г. на Началник на СГКК-Велико Търново, имотът представлява ПИ с идентификатор ***, находящ се в местност „***”, вид на територията:

Урбанизирана, НТП: За вилна сграда, с площ от 1987 кв. м., при посочените в исковата молба квоти, както и на основание чл. 108 от ЗС да бъде осъден ответникът Г. Б. Б. да предаде на ищците владението на имота. Претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото.

Ответниците Г. Б. Б. и Р. С. Г., чрез процесуалния си представител в отговора си оспорват изцяло предявените искове, включително твърдението, ищците са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот на посоченото от тях основание, че собствеността върху имота никога не е била губена, както и че от момента на придобИ.ето й собствениците владеят имота в границите, които същият има и към посочените в исковата молба моменти. Твърдят, че на основание Решение № 598В от 07.05.1998г., ОСЗГ-В.

Търново, след като е разгледала преписката по заявление вх. № 598В от 27.02.1992г. и представените писмени доказателства от И. И. Д. възстановява правото на собственост на наследниците на Б.П.Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот:

Нива от 2.000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Велико Търново в местността „***“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Емлячен регистър партида 2650. Посочва, че имотът се възстановява на основание чл. 14, ал. З ЗСПЗЗ при условията на параграф 4а-4и, като възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е извършено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Така ответницата Р. Г. е закупила имот от съсобствениците на имота, които са го придобили на основание реституция и Решението на поземлена комисия. Твърди, че имотът е възстановен на наследниците на Б.П.Д. в съществуващи стари реални граници, върху недвижим имот - нива от два дка, четвърта категория, находища се в терен по пар. 4 в посочената местност. Посочва, че със Заповед № КД- 14-04-279/22.10.2010г., именно във връзка с решение от 24.09.2010г. на Комисия, назначена по реда на параграф 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на основание Заповед № РД221248/15.09.2010г. на Кмета на Община Велико Търново, със заявление вх. № 945557/26.08.2010г. на И. И. Д., е одобрено изменението в КККР на град Велико Търново, одобрено със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и в съответствие с Решението на комисията по параграф 4К, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващо промяна в данните за собственост в КККР на град Велико Търново в 3 територия по пар. 4, Местност „***“ за имот с идентификатор ***, именно: промяна в данните за собственост и собственици за ПИ с идентификатор *** собственост на Б.П.Д. въз основа на Решение на ПК № 598В от 07.05.1998г. на ОСЗГ-Велико Търново. Навежда доводи, че съгласно ТР № 1 по гр.д. № 11/1997г., ОСГК на ВКС, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал.

1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Посочва, че доколкото не е повдигнат спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ищците не могат да оспорват решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Твърди, че реституираните наследници на Б.П.Д. са владели процесния имот, упражнявали са фактическа власт върху имота с намерение да са негови собственици, при непрекъснато владението, поради което институтът на придобивната давност е породил своето действие, което е противопоставимо на всички, включително и на ищците. Оспорват твърденията, че наследодателите на ищците не са били собственици на възстановения с горепосоченото решение на ПК имот поради липса на идентичност на описания в това решение имот с този, предмет на представените от ищците нотариални актове, респективно - наследниците на Б.П.Д. са притежавали право на собственост в пълен обем върху процесния имот - ПИ с идентификатор *** по КК и КР на град Велико Търново, с адрес на ПИ: град ***, местност „***“, с площ от 1987 кв.м. , с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия : 4, номер по предходен план: 519245. Посочва, че Р. С. Г. и Г. Б. Г. са добросъвестни приобретатели на последния имот, като в това си качество, като добросъвестен владелец последният владее имота и понастоящем. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.

Ответниците С. Б. Д. – К.а, Н. М. Д., Т. Д. О., И. И. Д., М. Д. А. и М. Д. Т., чрез процесуалните си представители оспорват изцяло предявените искове, както и твърденията, изложени в исковата молба. Развиват съображения, че в следствие на проведената реституционна процедура ПИ с идентификатор *** е възстановен на наследниците на Б.П.Д.. Съгласно Решение, отразено в Протокол № 1/05.04.1951г. на комисията по ТПС, са отчуждени общо 4 дка в землището на град *** на наследниците на Б.П.Д.. По преписка № 598В от 27.02.1992г. на ОСЗГ- град Велико Търново, И. Д. е заявила за реституция „нива от 4 дка“, прилагайки Извлечение от Емлячен регистър на партида 2650 на името на Б.П.Д., поради което с Решение № 598В от 07.05.1998г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.П.Д. в съществуващи възстановими) стари реални граници на имот: Нива от 2.000 дка, четвърта категория, находящ се в терен по параграф 4 на град Велико Търново в местността „***“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с Емлячен регистър партида 2650. Имотът се възстановява на основание чл. 14, 4 ал. 3 от ЗСПЗЗ при условията на параграф 4а-4и, а възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е извършено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.