Определение № 226 от 17.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 17.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600229 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба срещу разпореждане, с което е оставена без разглеждане жалба на юридическо лице против постановление за прекратяване на наказателно производство.

С частната жалба на пълномощника на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ се прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Жалбоподателят счита, че решаващият съд неправилно е приел, че Държавен фонд „Земеделие“ няма качеството на пострадал от престъплението по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК и поради това няма право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Излага обстойни съображения в подкрепа на тезата си, че в случая са настъпили съставомерни вреди по смисъла на чл.248а, ал.5 от НК чрез получаване на средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. Твърди, че по силата на административен договор от 22.10.2019г., сключен между свид. С. Й. – земеделски стопанин и Държавен фонд „Земеделие“, последният е заплатил на посочения земеделски стопанин първото по договора плащане в размер на 24 447,50 лева, но тъй като по повод искане за второто плащане са били извършени административни проверки и проверки на място, които констатирали нередности и неизпълнение на договорните задължения от страна на бенефициента С. Й., то на същия не е било извършено второто по договора плащане. По тези съображения приема, че с изплатеното и получено от С. Й. първо плащане по договора са настъпили съставомерни вреди по смисъла на чл.248а, ал.5 от НК и тези вреди са за сметка на фондовете на Европейския съюз, които посредством български държавни институции предоставят средства за финансиране по различни европейски програми за подпомагане на земеделските стопани. Като изтъква, че Държавен фонд „Земеделие“ е единствената акредитирана институция в България, която приема и изплаща субсидии за подпомагане на дейности съгласно общата селскостопанска политика на Европейския съюз, то следва, че Държавен фонд „Земеделие“ има качеството на ощетено от престъплението по чл.248а, ал.2 от 1

НК юридическо лице, респективно има правото да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Моли въззивният съд да отмени разпореждането, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Държавен фонд „Земеделие“ против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да постанови разглеждане на жалбата по същество.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Кремена Стефанова е депозирала писмено становище, с което заявява, че частната жалба на пълномощника на Държавен фонд „Земеделие“ е допустима, но неоснователна. Споделя становището на първата инстанция, че в случая Държавен фонд „Земеделие“ не е легитимиран да обжалва прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство. Приема, че производството по чл.243 от НПК обезпечава само интересите на обвиняемия и на пострадалите, които при предпоставките по чл.74 от НПК биха могли да се конституират като граждански ищец или частен обвинител в наказателния процес. Намира за правилен извода на окръжния съд, че жалбоподателят - Държавен фонд „Земеделие“ няма качеството на пострадал, тъй като не би могъл да се конституира като граждански ищец в евентуален наказателен процес, доколкото престъплението по чл.248а, ал.2 от НК е такова на формално извършване и от него не нестъпват съставомерни вреди. Изтъква като допълнителен аргумент разбирането, че имуществените спорове между Държавен фонд „Земеделие“ и други лица не следва да се разрешават чрез прокуратурата, на която съдът няма право да разпорежда кое лице и за какво престъпление да привлече към наказателна отговорност, а съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство се ограничава до обвинението, предмет на разследване по конкретното досъдебно производство. Като подчертава, че от престъплението по чл.248а от НК няма съставомерни имуществени вреди, които да предпоставят наличие на ощетено юридическо лице, оправомощено да оспорва постановлението за прекратяване на наказателното производство, предлага въззивният съд да приеме, че жалбоподателят - Държавен фонд „Земеделие“ не е правно легитимиран да атакува прекратителното постановление на прокурора и да потвърди първоинстанционното разпореждане като правилно и законосъобразно.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частната жалба оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело, прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че частната жалба е допустима като подадена от активно легитимирано лице – упълномощен представител на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК.

Анализирайки приложените по делото материали, въззивният съд направи следните констатации:

Наказателното производство по ДП №11/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Ямбол е образувано и водено за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК по повод сигнал на Държавен фонд „Земеделие“ срещу земеделския стопанин Светослав Иванов Йовчев за неправомерно получени средства от европейските фондове, предоставени на 2 българската държава и изплатени му от Държавен фонд „Земеделие“.

С постановление от 30.08.2024 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол прекратил изцяло наказателното производство, водено за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК срещу С. Й., който не бил привлечен като обвиняем. В мотивите към постановлението прокурорът приел, че наличният доказателствен материал не установявал по несъмнен и категоричен начин, че С. Й. в качеството си на земеделски стопанин и бенефициент е представил пред Държавен фонд „Земеделие“ неверни сведения при подписване на Административен договор от 22.10.2019 г., с който му била предоставена безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г. По тези съображения и намирайки, че С. Й. не е имал виновно поведение и не е извършил престъпление, включително такова по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е прекратил изцяло образуваното наказателно производство.

Преписи от постановлението за прекратяване са били изпратени на С. Й. и на Държавен фонд „Земеделие, който е бил сезирал Апелативна прокуратура - Бургас с искане за започване на наказателно производство срещу Йовчев по повод неправомерно получени от него като безвъзмездна финансова помощ парични средства, предоставени на българската държава от европейските фондове и изплатени от Държавен фонд „Земеделие“.

На 13.09.2024 г. чрез Окръжна прокуратура – Ямбол е била подадена частна жалба от пълномощника на Държавен фонд „Земеделие“, в качеството му на ощетено юридическо лице, срещу цитираното постановление на прокурора, с което е било прекратено наказателното производство, водено срещу Йовчев за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК. По повод на тази частна жалба е било образувано настоящото частно наказателно производство в първоинстанционния съд.

С разпореждане №302 от закрито заседание на 17.09.2024 г. по ЧНД №324/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол съдията – докладчик оставил без разглеждане жалбата на Държавен фонд „Земеделие“, приемайки че същата е недопустима като подадена от юридическо лице, което няма качеството на ощетено такова, доколкото не търпи имуществени вреди от престъплението на формално извършване по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Въз основа на горните констатации въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава.

Атакуваното разпореждане на първата инстанция, с което е оставена без разглеждане жалбата на Държавен фонд „Земеделие“ срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, е законосъобразно.

Същото е постановено в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон – чл.74, ал.1, чл.84, ал.1 и чл.243, ал.4 от НПК. Според последния цитиран законов текст препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок 3 от получаването на преписа. Пострадал, както изрично регламентира чл.74 ал.1 от НПК, е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението и точно поради това то може да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да участва като граждански ищец в процеса. Идентични права са предоставени и на юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, съгласно чл.84, ал.1 от НПК.

В хода на разследването по настоящото наказателно производство, образувано за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, не се събрали достатъчно доказателства за извършено от С. Й. престъпление с цитираната правна квалификация, нито деяние, съставомерно по друг текст от НК.

Посоченото престъпление по чл.248а от НК е такова против паричната и кредитната система и систематично е уредено в Глава шеста от НК, която регламентира престъпленията против стопанството. Въпросното престъпление не е резултатно, защото за неговото осъществяване наказателният закон не изисква настъпването на даден вредоносен резултат, който да засяга правна сфера на определено физическо или юридическо лице. Единна и последователна е съдебната практика, която приема, че престъплението по чл.248а от НК е такова на формално извършване. Следователно, достатъчно е за съставомерността на деянието по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК да са представени неверни сведения или да са затаени дължими сведения с цел да бъдат получени парични средства от Европейските фондове или такива, предоставени от Европейския съюз на българската държава, без да е необходимо настъпването на някакви вредни последици за конкретен субект, включително за българската държава в лицето на Държавен фонд „Земеделие“, който поради това, че е претърпял вреди от престъплението, да има качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл.84, ал.1 от НПК и да може да участва като граждански ищец в наказателния процес. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в настоящото наказателно производство, водено за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, няма пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, нито ощетено юридическо лице по смисъла на чл.84, ал.1 от НПК, което да е претърпяло вреди от разследваното деяние и което да има право да предяви граждански иск срещу евентуалния подсъдим в евентуален бъдещ съдебен процес. Жалбоподателят - Държавен фонд „Земеделие“ не се явява ощетено юридическо лице от престъплението по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото за него не са настъпили съставомерни вреди последици от престъплението и поради това фондът не разполага с активна легитимация да обжалва прекратителното постановление на прокурора.

Водим от изложените съображения, въззивният съд направи извода, че проверяваният съдебен акт е законосъобразен, тъй като правилно, в съответствие с цитираните по-горе правни норми, с доказателствата по делото и със задължителната съдебна практика първата инстанция е оставила без разглеждане жалбата на пълномощника на Държавен фонд „Земеделие“ против постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.248а, ал.2 вр. ал.1 от НК. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното разпореждане и същото като законосъобразно следва да се потвърди.