Решение № 866 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330116464 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът Е. Д. М. е предявил против „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/22.05.2022 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

С Определение № 12944/25.11.2022 г. производството по делото е частично прекратено по отношение на предявения при условията на евентуалност от Е. Д. М., ЕГН **********, чрез адвокат М., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за кредит № ***/22.05.2022 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от „Фератум България“ ЕООД против Е. Д. М. с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 365, 84 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/22.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

1

Ищецът твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен за потребителски кредит № ***/22.05.2022 г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сумата от 700 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 735, 84 лв. със срок от 145 дни. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с „Фератум Банк“, като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 334, 46 лв., платима ведно с погасителните вноски по договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в полза на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр, изпратен по електронна поща, в който е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, които съответстват на установените в договора. Сочи, че в договора е установен твърд лихвен процент, поради което не са посочени условия за неговото прилагане, което е изискуемо при договаряне на променлив лихвен процент. Твърди, че към договора за кредит е приложен погасителен план, включващ брой, размер и периодичност на вноските, поради което счита, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че задължението, което следва да бъде заплатено на трето лице, не се дължи на ответника и не следва да бъде включено в погасителния план. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото сключването на 2 договор за поръчителство с „Фератум Банк“ не представлява условие за сключване на договора за кредит, като потребителя е предоставен избор за предоставяне на обезпечение – чрез сключване на договор за гаранция или посочване на поръчител, избран от длъжника. Предвид изложеното счита, че не е бил длъжен да включи сумата по договора за поръчителство в годишния процент на разходите, като на основание пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал и такова право. Сочи, че включване на клауза за обезпечение в чл. 5 от Договора е в следствие на направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения, като този избор бил предоставен на длъжника при кандидатстването за финансиране. Твърди, че избраната възможност от длъжника заляга в разпоредбата на чл. 5 от договора и се генерира автоматично при избиране на опция за сключване на договор за гаранция и последната е индивидуално договорена между страните. Сочи, че ищецът сам е избрал като обезпечение поръчителство от „Фератум Банк“ (Малта), като потребителят получил на електронна поща цялата документация от „Фератум Банк“ (Малта). Предвид изложеното счита, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика. Счита, че не е налице соченото нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора по договора за кредит, поради което този разход не следва да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 700 лв. Сочи, че потребителят е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва, при установен годишен лихвен процент от 49, 93 %. Поддържа, че ищецът следвало да заплати сумата в общ размер от 735, 84 лв. в срок от 45 дни, като последният погасил сумата 334, 16 лв. за главница и сумата от 35, 84 лв. за договорна лихва. С насрещната искова молба обявява вземанията за предсрочно изискуеми на основание чл. 6 във вр. с чл. 13, ал. 1 от Договора.

Претендира присъждане на останалия непогасен остатък от главницата в размер на сумата от 365, 84 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения насрещен иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по 3 насрещната искова молба – Е. Д. М., е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Позовава се на съдебна практика, с която е възприето становище, сходно с изложените от ответника твърдения.

Релевира възражение за прихващане на главницата със сумата, заплатена за възнаградителна лихва от 35, 84 лв., както и сумата, заплатена по договора за поръчителство, ако такава е погасена. С уточнителна молба посочва, че е заплатил сумата от 500 лв. по договора за кредит, поради което следва на основание чл. 23 ЗПК да се присъди непогасения размер от чистата стойност на кредита от 200 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договор за потребителски кредит № ***/22.05.2022 г., поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.

11 ЗПК, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/22.05.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 700 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 735, 84 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 35, 84 лв., в срок до 45 дни, считано от датата на превеждане на заемната сума. Установен е лихвен процент от 5, 12 % и годишен процент на разходите от 49, 93%.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Установено е, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

На л. 92 по делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), 4 сключен между ищецът Е. Д. М. и Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит с отпусната в заем сума от 700 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 300, 16 лв. С разпоредбата на чл. 3.1. от Договора е установено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо заемателя съгласно Закона за задълженията и договорите за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за заем.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.