Решение № 389 от 30.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330118852 по описа за 2023 година

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е предявил против Б. А. А., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6653/2.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14085/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 18 граждански състав, представляващо главница в размер на 303.07 лева /триста и три лева и седем стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.06.2023 г. – 22.08.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, ИТН: ***; обезщетение за забава за периода 11.08.2023 г. – 28.09.2023 г. в размер на 3.87 лева /три лева и осемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева /двадесет и пет лева/ държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че ищецът е краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, като е продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР и са влезли в 1 сила на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в ***. Сочи, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Претендира се главница в размер на 303,07 лв. за доставена електроенергия за периода 23.06.2023 г. до 22.08.2023 г. Претендира се лихва за забава и законна лихва от дата на подаване на исковата молба.

От особения представител на ответника адв. Г. е подаден отговор на исковата молба, в която се заявява, че оспорва ищцовите твърдения относно това, че ответникът е клиент на дружеството и че е ползвател на процесния недвижим имот. Твърди се противното ответникът да не е ползвател и да не е собственик на имота. Заявява, че оспорва по същество истинността на подаденото от ответника до ищцовото дружество заявление- декларация за продажба на електрическа енергия. Изрично оспорване на доставената като количество и размер ел. енергия за имота няма.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл.

ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2.

Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил копие на фактури, издадени от негов представител в полза на потребител Б. А., в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период.

Представено е също така препис-извлечение от сметката на потребителя Б. А. за обект с ИТН ***, от което се установява, че задълженията по издадените фактури, касаещи процесния период, ведно с лихвата за забава, възлизат на сумата от 306,94 лв.

Договорът за продажба на електроенергия, по аргумент на разпоредбата на чл.

98 а, ал. 4 ЗЕ, се счита сключен с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия, най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

2

От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ и между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Страна (купувач) по договора за продажба на електроенергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН

България

Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

От представеното заявление-декларация за продажба на електрическа енергия с декларатор ответника, подписано от ответника, и който подпис не се оспорва от назначения му от съда особен представител се установява, че ответникът е заявил качеството си на потребител на мрежата и енергийните услуги за процесния имот, собственост на ***, както и че е битов клиент на ел. енергия, доставена от ищцовото дружество.

Съдът счита, че независимо от това, че по делото не е представена нотариално заверена декларация-съгласие от собственика на електроснабдения имот за прехвърляне на партидата на името на наемателя, това обстоятелство няма правно значение в отношенията между ищеца и ответника, след като има изрично волеизявление на ответника-наемател на имота, че е битов клиент на ел. енергия, доставена от ЕВН България Електроснабдяване АД и че приема ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД.

Представена е и преписка от ОП Жилфонд към ***, от която се установява, че ответникът е настанен в процесния имот на основание член 46, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, члн 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС и чл. 18 от НУРУЖННОЖП е издадена заповед от 1.12.2022г. на *** на район *** към ***, а на 6.12.2022г. между ответника, като наемател, и ***, в качеството й на наемодател, е подписан писмен договор за наем на процесния имот за срок от 10 години за периода 6.12.2022г. – 6.12.2032г.. Съгласно член 15, ал. 1 от договора за наем наемателят е поел задължението да заплаща консумативните разноски за ел. енергия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия на стойност от 303,07 лв.

3

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в срок своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в размер на сумата от 3,87 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски.

В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв. и депозит за особен представител от 300 лв.

Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 100 лв.

Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 475 лв. Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение.

По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 98а ЗЕ вр. чл.183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Б. А. А., ЕГН **********, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.

Данов” № 37, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14085/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав, за сумите: 303.07 лева /триста и три лева и седем стотинки/, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.06.2023 г. – 22.08.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, ИТН: ***; обезщетение за забава за периода 11.08.2023 г. – 28.09.2023 г. в размер на 3.87 лева /три лева и осемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 475 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5