Определение № 81 от 28.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Смолян, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500059 по описа за 2024 година Производството е по чл.274-чл.278 във вр. с чл.83,ал.2 ГПК.

С обжалваното определение №29/16.01.2024г по гр.д. №467/2023г Девинският районен съд е оставил без уважение молбата на С. М. К. от с.Борино ,представлявана от адв.Ел. Ив. на основание чл.83,ал.2 ГПК –за освобождаване от заплащане на държавна такса ,като неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№380/30.01.2024г от С. М. К. против определение № 29/ 16.01.2024г,постановено по гр. дело № 467/2023г по описа на районен съд – Девин,което намира за неправилно и незаконосъобразно.

Твърди , че първоннстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че доверителката и разполага със средства да заплати дължимите държавни такси по производството. Счита ,че неправилно и незаконосъобазно е възприето от районния съд, че размерът на дължимата държавна такса в размер на 400,80 лева, не е висок и дори би могла да го плати .Намира ,че в настоящия случай не е налице правилна преценка от първоинстанционният съд досежно социалния статус на доверителката и, получаваният от нея доход, фактът, че отглежда две непълнолетни деца и получаваните от нея детски надбавки ,които не са средства, принадлежащи на доверителката и за заплащане на дължими ДТ, а ги получава като помощ за отглеждане на дете, поради минимален доход, както и множеството дела, по които трябвало да заплати държавна такса , възлизащи на над 5000 лева, по които ще следва да заплати и депозити за ССЕ, които счита ,че отново ще надхвърлят и сумите дължими за държавни такси.Счита ,че в настоящият случай първоинстанционният съд по този начин препятства достъпа до правосъдие на доверителката и, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси , което представлява отказ от правосъдие. Сочи съдебна практика в 1 този смисъл. Поради това моли въззивния съд предвид липсата на доходи, преценката на имущественото състояние, фактът, че отглежда две непълнолетни деца - ученици, получаваното от нея трудово месечно възнаграждение в размер на 1000 лева и множеството дела, по които е страна и по които следва да заплати по всички тях държавна такса около 5000 лева и от друга страна дължимата по производството държавна такса в размер на 400,80 лева, която доверителката и не е в състояние да заплати, моли да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и постанови друго , с което я освободи от внасяне на дължимата държавна такса.

Моли въззивният съд да изиска посочените в частната жалба справки за установяване на невъзможността доверителката и да заплати дължимите ДТ по производството, тъй като изготвянето на всяка една от справките е свързано с финансови средства, които доверителката и следва да заплати, а същата не разполага със средства за заплащането им.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищцата С. М. К. е депозирала искова молба срещу „ Изи Асет Мениджмънт „АД гр.София и срещу „Файненшъл България ЕООД гр.София ,в която са предявени няколко иска .Посочила е цена на първия установителен иск- 4 589,20 лева ,цена на първия осъдителен иск-50 лева ,цена на втория установителен иск-2 930,80 лева и цена на втория осъдителен иск-50 лева .Видно от петитума на исковата молба претендира съдът да прогласи спрямо Изи Асет Мениджмънт „АД гр.София -нищожността на договор за паричен заем

№4622067/ 24.10.2022г както и да осъди дружеството да върне сумата от 50 лева заплатена възнаградителна лихва по договор за кредит ,получена в периода 24.10.2022г-30.11.2023г. ,поради нищожността на договора за кредит, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата .

Моли да бъде прогласена спрямо второто ответно дружество нищожността на акцесорния договор за предоставена гаранция

№4622067/24.10.2022г. и да бъде осъден вторият ответник да върне сумата от 50 лева платено възнаграждение за гаранция ,получено в периода от 24.10.2022г-30.11.2023г. поради нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

С разпореждане №905/15.12.2023г. по гр.д. №467/2023г Девинският районен съд е указал на ищцата да предостави документ за внесена по сметка на районен съд –Девин държавна такса в размер на 4% от цената на всеки един от предявените искове.

2

С молба с вх.№108/12.01.2024г пълномощникът на ищцата С. К.

,адв.Ел. Ив. е поискала районен съд –Девин да освободи доверителката и от внасяне на дължимата държавна такса поради липса на финансови възможности да я заплати като е представила декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на доверителката и. В тази декларация ищцата е декларирала ,че семейството и се състои от съпруг и двама сина , първият от които е роден на 28.04.2005г.,а вторият е роден на 12.07.2007г.Декларирала е че получава трудови възнаграждения в размер на 1000 лева ,ищцата и семейството и получават детски надбавки в размер на 110 лева. Не е посочено ищцата и членовете на семейството и да притежават недвижими имоти ,декларирала е че притежават лек автомобил „Рено Меган“ ,произведен 2004гДекларирала е че не притежава облигации,акции,не притежава движими вещи със значителна стойност,не разполага с влогове в банки,няма вземания от трети лица.

По делото е приложена служебна справка в районен съд –Девин ,от която е видно ,че по искова молба на С. М. К. са били образувани 24 бр. през 2023г и през 2024г дела ,по които дължимите държавни такси са в общ размер на 4 734,54 лева ,от които ищцата е заплатила държавна такса по шест дела общо в размер на 500 лева .

По отношение на представената от ищцата декларация за семейно и имотно състояние същата е декларирала трудово възнаграждение в размер на 1000 лева ,за което потвърждава и в частната си жалба ,като не е декларирала какво е трудовото възнаграждение на съпруга и ,за когото не е посочила да е безработен.Ищцата не е самотна майка и не твърди сама да се грижи за децата като издръжка за двете деца дължи и бащата .Освен това към настоящият момент едно от децата-Ер. Р. К. вече е навършил пълнолетие.

Съдът констатира ,че в рамките на няколко месеца С. К. е депозирала 24 искови молби по отношение на договори за потребителски кредити.Същата е получила парични средства по тези договори за кредит и ако ищцата твърди ,че е затруднена да заплаща държавна такса по всички тези искове ,то не се установява да е наложително всички тези искове да бъдат предявени едновременно.

Съдът намира ,че от значение е и обстоятелството по какъв начин са били предявени исковете. Не е ясно по каква причина са предявени поотделно искове срещу първия ответник за сумите от 50 лева възнаградителна лихва и 50 лева възнаграждение по договора за поръчителство. Освен това според практиката на ВКС/определение №134/22.01.2024г по ч.т.д. №1958/2023г на ВКС Іт.о/ цената на първия иск/по искове по чл.22 ЗПК/ следва да се определи от стойността на отпуснатия кредит ,а не от размера на сумата ,подлежаща на връщане. Не е ясна целта исковете да се завеждат по начин ,утежняващ размера на дължимите държавни такси като съдът не би искал да допуска, че това се дължи на начина на определяне на адв. възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Смолянският окръжен съд в настоящият си състав намира ,че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК. Няма твърдения за влошено 3 здравословно състояние на ищцата или член на семейството. Макар и да не е декларирано да притежават тя и семейството и жилищен имот , не се твърди да заплащат наем. Ищцата е в трудоспособна възраст ,поради което няма основание да се приеме ,че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Би следвало ищцата сама да прецени кога и колко иска да предяви съобразно финансовите си възможности. Размерът на държавните такси също така се влияе и от начина на предявяване на исковете и техния брой.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че отказа от освобождаване от внасяне на държавна такса препятства достъпа до правосъдие на ищцата и представлявало отказ от правосъдие. Съгласно чл.

83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи.В закона са посочени критериите ,въз основа на които се преценя имущественото състояние на страната - доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които биха дали възможност на страната да заплати държавна такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор.

Имущественото състояние на молителката следва да е такова, че да изключи или да затрудни физическото лице откъм изпълнението на публично-правното задължение (правото по чл. 83, ал. 2, изр. 1 ГПК е проекция на чл. 60, ал. 1 КРБ). В настоящия случай, не са представени документи, от които да е видно, че положението на жалбоподателката е от такова естество. От представената декларация се установява, че молителката е на 41 години, в трудоспособна възраст, която получава месечно трудово възнаграждение 1000 лева и ползва личен лек автомобил.

При тези данни, настоящата инстанция счита, че няма основание да се направи извод, че жалбоподателят не разполага с доходи да заплати държавна такса нито пък, че представлява прекомерна финансова тежест, която би била непосилна за нея. Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна да се остави без уважение.

Водим от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №29/16.01.2024г. по гр.д.

№4467/2023г по описа на районен съд -Девин ,като законосъобразно и обосновано постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в

4 едноседмичен срок от връчването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5