Решение № 187 от 19.03.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Силистра, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20243420101663 по описа за 2024 година

Ищецът “АПС Б. Б.” ЕООД твърди, че на основание сключен между “С. К.” ООД и ответника договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер от 600 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва от 40,05 % на 10 месечни вноски в срок до 11.08.2020 г. Чрез договор за цесия от 13.01.2022 г. вземанията по договора за кредит били прехвърлени в полза на ищцовото дружество, за което длъжникът следвало да се счита уведомен чрез получаване на исковата молба; поради тези причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019 г., сключен между длъжника и “С. К.” ООД, възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв., законна лихва за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г. в размер на 169,93 лв., както и законна лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1259 по описа на СРС за 2024 г. Претендира разноските, направени по настоящото съдебно производство, както и по заповедното такова.

Ответникът И. Ч. И. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че по делото няма данни за предаването на сумата по договора за заем на заемателя, тъй като липсвало извлечение от банковата му сметка, установяващо извършването на банков превод, нито данни, че сумата по договора му е предадена в брой.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено 1 следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 99 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ и чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 22.07.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед № 660 от 08.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1259 по описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на конкретни задължения според начина, по който те се претендират в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл.

415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за паричен заем кредирект № 362617 от 09.10.2019 г., сключен между ответника в качеството на заемател и “С. К.” ООД в качеството на кредитор, чрез който кредиторът предоставил на клиента си заем в размер на 600 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 40,05 % на 10 месечни погасителни вноски в срок до 10.08.2020 г. Чрез Приложение № 1 от 13.01.2022 г. към договор за цесия от същата дата “С. К.” ООД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори, всред които попада и вземането спрямо ответника по процесния договор за заем. Цесията е осъществена в съответствие с чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в чл. 26, т. 2 от ОУ към договора е регламентирано правото на кредитора да прехвърли вземането си на трети лица. Чрез пълномощно от 13.01.2022 г. цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, което следва да се приеме, че в конкретния случай е сторено чрез връчването на исковата молба и приложенията към нея на ответника по реда на чл. 47 ГПК.

С оглед на казаното съдът намира, че между страните по договора за заем е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил в заем на клиента си посочената в договора сума, а последният е поел задължението да я възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва; следва да се отбележи, че договорът съдържа множество допълнителни вземания в полза на кредитора със спорно естество от гледна точка на регламентираната в ЗПК и ЗЗП потребителска защита, но съдът не счита за необходимо да изследва валидността на клаузите, които ги обективират, доколкото тези вземания не са предмет на настоящото производство и за погасяването им не са били отнасяни доброволно внесени от ответника суми. Съдът не споделя възражението на ответника, че уговорената в договора заемна сума не му е предадена фактически, тъй като от представена от ищеца разписка е видно, че сумата е била преведена за изплащане чрез платежната система И. П., откъдето следва, че той е имал възможност да я получи реално в брой.

Тъй като крайният срок на договора е изтекъл без извършване на доброволни плащания от страна на длъжника, съдът счита, че исковете за установяване на вземането на ищеца за главница по договора за заем в размер на 600 лв. и възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. са основателни и следва да се 2 уважат. На основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г., която изчислена чрез онлайн калкулатор не надхвърля размера на предявената на това основание претенция, която поради тази причина също следва да се уважи, като следва да се признае и вземането на ищеца за законна лихва за периода след депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.07.2024 г., до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва се присъдят и направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. за назначаване на особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 18,25 лв. за държавна такси и 23,06 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.

„Н. ж.“ № ......., ет. .....дължи на “АПС Б.Б.” ЕООД с ЕИК ............и адрес на управление: гр.

С., бул. “Б.” № ......., ап. ......., представлявано от Х. М. М. и П. В., сумата от 600 (шестстотин лв.) лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 362617 от 09.10.2019 г., сключен между длъжника и “С. К.“ ООД, вземанията по който са придобити от ищеца чрез договор за цесия от 13.01.2022 г., възнаградителна лихва за периода от 09.10.2019 г. до 11.08.2020 г. в размер на 142,80 лв. (сто четиридесет и два лв. и 80 ст.), лихва за забава за периода от 11.08.2020 г. до 27.06.2024 г. в размер на 169,93 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 93 ст.) и законна лихва върху главницата от 22.07.2024 г. до окончателното й плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1259 по описа на СРС за 2024 г.

ОСЪЖДА И. Ч. И. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Н. ж.“ № ......., ет. .....да заплати на “АПС Б. Б.” ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № ......, ап.

........, представлявано от Х. М. М. и П. В., направените по делото разноски в размер на 25 лв.

(двадесет и пет лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. (четиристотин лв.) за назначаване на особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 18,25 лв. (осемнадесет лв. и 25 ст.) за държавна такси и 23,06 лв. (двадесет и три лв. и 6 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

3