Решение № 4548 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4548 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110104467 по описа за 2025 година

Предявени са искове от Р. И. Т. срещу СУ С.К.О. гр. Аксаково с правно основание чл.

344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г, издадена от директора на СУ "С.К.О." град Аксаково, с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност „портиер" и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа за времето от уволнението до заседанието по съществото на спора, през което е останала без работа по причина на незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, за сумата от 9 346,78 лв.

Ищцата, твърди, че съгласно трудов договор,сключен н а 04.03.2015 год. с № РД- 10851 /15 г. с ответното средно учебно заведение със срок на изпитване е заемала длъжността портиер, помощник възпитател с код по НКПД 53123003 . След изменение на трудовото правоотношение сочи, че към момента заема длъжност „портиер“.

През 2024 година боледувала като ползвала няколко пъти болничен отпуск. Получила исхемична болест на сърцето и отключила биполярно афективно разстройство. Отсъствията й не се харесали на директора. При поредно явяване при личния лекар разбрала, че тя е осъществила контакт с лекарите в медицинския център и е настояла да не й дават болничен отпуск независимо от състоянието.

Ищцата твърди, че през есента на 2024 г. с нея се провели няколко разговора, с които директорката целяла да я склони да си подаде молба да бъде освободена по взаимно съгласие от работа. След като отказала, на два пъти й било предложено писмено да бъде освободена първо по взаимно съгласие и второ по инициатива на работодателя по чл. 331 от Кодекса на труда, на които не отговорила положително.

Сочи, че с връчена заповед № РД-10-995 от 17.02.2025 г, я наказват с дисциплинарно уволнение, прекратяват трудовото й правоотношение за длъжността портиер.

1

Счита уволнението и заповедта, с която то е извършено за незаконни. Излага аргументи: В мотивите на заповедта е посочено, че срещу ищцата са подадени докладни от Ж.Г.Х., М. К., Т.С., Г.Д. К., Й.К., Г.В., Д.С., А.Л., Г.И., П.М., А.Н., М.Д. и М.В.. Твърди, че не е запозната с тези докладни. Поради което счита, че не е спазено императивното изискване на член 193 ал 1 от КТ, защото не й е дадена възможност да даде обяснения по тях и не могат да се вземат предвид при преценка степента на нарушенията и строгостта на наказанието.

Ищцата сочи, че боледува от исхемична болест на сърцето и от биполярно афективно разстройство и е под закрилата на член 333 ал 1 т 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1 т. 1 и 5 от Наредба № 5 от 1987 г на Министерството на здравеопазването.

Твърди, че не е проведена процедурата по посочената наредба за освидетелстване от ТЕЛК и произнасянето й целесъобразно ли ще е уволнението при това заболяване, няма взето и разрешение за това уволнение от Инспекцията по труда. Това нарушение на закона е достатъчно да бъде отменено уволнението й. Счита, че следва да бъда възстановена на длъжността, която е заемала и да й се присъди обезщетение по чл. 225 ал 1 от КТ в размер на 9 346,78 лева при брутно месечно възнаграждение 1391,13 лв., представляващо сбор от шест месечни брутни възнаграждения, от които е лишена по причина на незаконното уволнение, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че ищцата е работила при ответника на длъжност портиер. Не се оспорва, че на 17.02.2025 г. на Р. Т. е връчена заповед № РД - 10-995/17.02.20205 г. на директора на СУ С. К.О.“ гр. А., с което на ищцата е наложени дисциплинарно наказание уволнение и трудовото и правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Оспорва, че ищцата е изпълнявала и други функции, както и ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност дразнило директора или неговите заместници.

Работодателят твърди, че Р. Т. не е представила в училището медицински документи за това, че страда от исхемична болест на сърцето. Към исковата молба са представени амбулаторни листи, в които е вписана диагноза Хипертоничното сърце без застойна сърдечна недостатъчност с код по МКБ 111. 9. Р. Т. не е представила в училището медицински документи, от които да е видно, че страда от биполярно афективно разстройство. Т. не е декларирала в декларация вх. № АСД-09-2394/17.02.2025 г., че страда от психиатрично заболяване. Никога не е казвала, че страда от БАР. Твърди се, че на ищцата е била дадена възможност да си направи справка с документите, но тъй като в тях не е било посочено ИБС, тя е попълнила на местата с точки дадената възможност („Не съм).

По изложените аргументи счита, че за работодателя не възниква задължението да иска разрешение от Инспекция по труда, както и освидетелстване от ТЕЛК за това целесъобразно ли ще е уволнението при това заболяване.

Ответникът счита за неоснователно оплакването в исковата молба, че работодателят е допуснал нарушение на чл.333 КТ при издаване на заповедта за уволнение. Както и, че не е спазен чл. 193, ал.1 от КТ, защото не била дадена възможност на ищцата да даде обяснения по докладни от Ж.Г.Х., М. К., Т.С., Г.Д. К., Й.К., Г.В., Д.С., А.Л., Г.И., П.М., А.Н., М.Д., М.В..

Излага се, че на 31.01.2025 г. на ищцата е връчено искане изх.№ АСД -09-177/31.01.2025 г., с което на основание чл. 193 КТ е отправено искане към Р. И. Т., ЕГН ********** - портиер в СУ "С.К.О." гр. Аксаково да представи в срок до 04.02.2025 г. писмени обяснения на директора за причината, поради която на 10.01.2025 г. между 18:30 и 19:30 часа на партера на училището в присъствието на учители, ученици и родители е казала на медицинската сестра Х. за учителя Ж.Г.Х.: „Дай и едно розово хапче !А, не мента, глог и валериан!", след което е последвала медицинската сестра и Ж.Х. до лекарския кабинет и силно е чукала по 2 вратата, въпреки че е било обяснено, че се провежда преглед. Ответникът сочи, че ищцата саморъчно е написала в искането по реда на чл. 193 КТ следния текст: „Отвратена съм от отношението на целия персонал в училището“.

Счита, че лексиката на Р. Т. използвана в обяснението по реда на чл. 193, ал.1 от КТ, е дала основание на директора на училището да приеме, че тя въпреки извършените системи нарушение на трудовата дисциплина, няма да има корекция в поведението, тъй като същото е напълно безкритично. Избраното от работодателя дисциплинарно наказание - уволнение, напълно съответства на тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина.

В случая се касае за неизпълнение на вмененото с длъжностната характеристика задължение на Р. Т. за проявяване на коректното, вежливо и толерантно отношение, проява на уважение към училищния колектив, зачитане на тяхното достойнство, липсва вежливост, толерантност. Р. Т. има грубо отношение, в комуникацията си използва груби и жаргонни думи, което от своя страна уронва доброто име на работодателя. Следва да се има предвид, че задължението за лоялност към работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. То е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на някакъв вид облага, а и когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са били извършени умишлено. Ответникът счита, че е налице злоупотреба с доверие, когато пред други служители и се накърнява доброто име на ръководителя на училището, доколкото нарушението на трудовата дисциплина е извършено пред трети лица и е разколебано доверието и авторитета на работодателя за възможността му да планира, организира, ръководи и контролира работната средата.

Ответникът счита, че издадената заповед е законосъобразна. Сочи, че предвид представянето й с исковата молба от ищцата, то следва, че същата й е била и редовно връчена.

Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 2 и 3 от същата алинея.

Оспорва иска за присъждане на обезщетение оставане на ищцата без работа по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че ищцата е работила при ответника на длъжност портиер, на 17.02.2025 г. на Р. Т. е връчена заповед № РД - 10-995/17.02.20205 г. на директора на СУ С. К.О.“ гр. А., с което на ищцата е наложени дисциплинарно наказание уволнение и трудовото и правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.

Произнасянето на съда относно съществуването на правото на работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по налагането му.

Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи произнасяне по възраженията на ищеца, относими към процедурата за налагане на дисциплинарно 3 наказание. При положение, че производството е било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното нарушение от служителя да бъде изследван от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. В практиката на ВКС – например решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр.д. № 748/2001 г., ІІІ ГО, решение № 290 от 31.03.2012982/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че във връзка със задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ е необходимо и достатъчно в съдебния процес да се установи, че същият е поискал обяснения от работника или служителя за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Съществен е фактът на поискване на обясненията, който факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Установи ли се, че работодателят е поискал обясненията, той се счита за изправен по отношение задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ. Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.