Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 122 от 13.08.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Частно наказателно дело 262/2026
Вид
Определение № 122
Подписан
13.08.2026
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Поморие, 13.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ НАКАЗ., в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20262160200262 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по постъпило искане от прокурор при РП – Бургас, ТО – Поморие за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Н. В. Ж. – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-360/2026 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Прокурорът в съдебно заседание подържа искането си.

Сочи, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъпление по чл.354а, ал.3 т.1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от 1022.58 евро /две хиляди лева/ до 5112,92 евро /десет хиляди лева/ и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

Защитникът на обвиняемия – адв.С. М.в застъпва становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Обвиняемият моли съда да не го задържа.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното.

Н. В. Ж. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-360/2026 г., по описа на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, за това, че на 11.08.2026 г., в гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“, зад блок №16, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – 19.206 гр. метамфетамин със съдържание на метамфетамин 77,30 % на стойност 687.39 евро /1344.42 лв./ – престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

1

За престъплението, предмет на обвинението, законът предвижда наказания лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от 1022.58 евро /две хиляди лева/ до 5112,92 евро /десет хиляди лева/.

Съгласно чл.63, ал.1 НПК, мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В случая повдигнатото на Ж. обвинение е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, което е и тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

От първоначалния преглед на събраните до момента по ДП № 320 ЗМ-360/2026 г., доказателства – показанията на свидетелите Н.Р.К. Ив.Ст.К. и К. Г.а Г.а, протокол за оглед на местопроизшествие от 11.08.2026 г. и фотоалбум към него, както и от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза № 1121/12.08.2026 г., на БНТЛ, ОДМВР – Бургас, може разумно да се предположи, че е налице състояние на подозрение за това обвиняемият да са съпричастни към инкриминираното деяние.

Съдът не споделя възраженията на защитата за липсата на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението.

Показанията на свидетелите, които са полицейски служители, са ясни и безпротиворечиви и не могат да бъдат изключени от доказателствената съвкупност единствено по аргумент от служебното им качество.

Обясненията на обвиняемия имат двояка същност, те са както гласно доказателствено средство, така и средство за защита, като в случая същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото, в това число от показанията на св.Г.а, която сочи, че обвиняемият е придобил държането на процесните наркотични вещества от непознат за свидетелката мъж.

Предвид посоченото, съдът приема, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, същото е наказуемо с лишаване от свобода, поради което е установена по делото визираната в чл.63, ал.1 НПК, първа предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

На следващо място от доказателствата по делото се установява, че процесното деяние е извършено след като обвиняемият е осъждан за предходни негови престъпни деяния, съставомерни по чл.354, ал.1 от НК – придобиване и държане на наркотични вещества с цел разпространение, за които му е наложено наказание две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, от което изтърпяване обвиняемият е условно предсрочно освободен на 06.06.2025 г.

Посоченото обстоятелство води до заключение за висока степен на обществената опасност на обвинямия и реална такава същият да извърши друго престъпление до приключването на настоящото наказателно производство, ако не бъде задържан.

Налице е и опасност обвиняемият да се укрие, най-малкото за да отбегне наказанието, 2 следващо му се за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Изложеното в съвкупност сочи наличието и на втората задължителна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение – реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление, ако не бъде задържани.

Независимо от посоченото, по отношение на обвиняемия процесният случай попада в хипотезата по чл.63, ал.2, т.1 от НК, визираща законова презумпция, че съществува реална и непосредствена опасност същият да се укрие или да извърши престъпление, тъй като е осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК, като доказателствата по делото не обосноват извод за оборване на същата.

Несъмнено НПК не допуска задължително задържане под стража – т.2 на ТР на ВКС № 1/25.06.2002 г. по н. д. № 1/2002 г., но в конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките на чл.64 ал.4, вр.с чл.63, ал.1 НПК за вземане на такава мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Н. В. Ж., тъй като на първо място е налице изискуемото от закона подозрение относно авторството на престъплението, очертано в предявеното му обвинение, което престъпление се наказва с лишаване от свобода и на второ място доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Мотивиран от горното, Районен съд – Поморие

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Н.

В. Ж., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-360/2026 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 20.08.2026 г. от 14.00 часа.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Обвиняемият да се приведе в Ареста – Бургас /в Затвора – Бургас/.

Препис от определението да се изпрати незабавно на Началника на Затвора – Бургас, за сведение и изпълнение, както и на РП – Бургас, ТО – Поморие.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3