Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 15.10.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1120/2024
Вид
Решение № 534
Подписан
15.10.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Ямбол, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101120 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Г. П., против „Вивус. БГ“ ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за кредит от 22.06.2023 год., поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК, евентуално съединени с искове за прогласяване на нищожност на договорни клаузи, поради противоречие с добрите нрави и разпоредби на ЗПК, както и иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 308, 10 лв., след изменението на иска като получена без правно основание и иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 267, 57 лв., след изменението на иска, като получена без правно основание като недължимо платена такса за разглеждане по договор за кредит от *** г.

В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор за кредит за сума в размер на 500, 00 лв., която била усвоена, като ищцата на същата дата сключила Анекс за допълнителна сума към договора за кредит, като получила допълнителната сума от 700 лв. Първоначално на падежната дата ищцата следвало да заплати общия размер на кредита на стойност 640 лв., като с допълнителната сума общия размер се увеличил на 1508, 01 лв., като следвало да върне сумата по кредита за срок от 30 дни, при ГПР 49,70% и ГЛП 40.97 %. Също така съгласно посочения договор за кредит ищцата следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 190, 00 лв. В тази връзка ищцата при погасяване на кредита на 28.06.2023 г. заплатила по него главница в размер на 1200 лв., лихва -10,00 лв. и такса за разглеждане- 190, 00 лв. Твърди се, че договора за кредит от *** г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, като в условията на евентуалност се твърди, че допълнителната услуга „такса за разглеждане“ в размер на 190, 00 лв. по договора за кредит от *** г., била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1, като се развиват подробни съображения в тази насока.

1

Иска се приемане от съда, че договора за кредит от *** г. сключен между страните е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност да се приеме, че клаузата в посочения договор за кредит, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 190, 00 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.33 ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Ищеца посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила по него сумата от 190, 00 лв.- такса за разглеждане. В този смисъл се твърди, че сумата от 190, 00 лв. е получена от ответното дружество по недължимо платена по недействителна клауза съдържаща се в договора и предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, поради което претендира да бъде осъдено да й я заплати.

Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил неоснователен, като се развиват подробни съображения.

Описва се начина на сключване на договора за кредит на *** г., чрез заявка онлайн на интернет страницата, като ищцата била представила личните си данни, посочила е размера на желания кредит, срока на кредита, наименованията на кредитния продукт и условията при които желае да ползва кредита. Договора бил сключен при спазване на условията ЗПФУР със средства за комуникация от разстояние, по електронен път. На 28.06.2022 г. ищцата погасила задължението си по договора за кредит, като заплатила сумата от 1508, 10 лв.

В тази връзка се посочва, че неоснователно било твърдението за недействителност на договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като неоснователни били и доводите за противоречие на договора с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и се развиват подробни съображения.

Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не изпращат законен и процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а съдът с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказаване в отношенията между страните фактите, че на *** г. между тях е бил сключен договора за кредит, че усвоената сума от кредитополучателя е погасена на 28.06.2023 г. в размер на общо 1508, 10 лв., от които главница в размер на 1200 лв., 40, 44 лв. договорна лихва и 267, 57 лв. такса за допълнителна услуга бърза разглеждане.

2

По силата на договор за кредит № *** от *** г., специални условия на договора за кредит и Анекс за допълнителна сума от *** г. към договор за кредит № *** от *** г., ответното дружество в качеството му на кредитор предоставил на крадитополучателя Р. Г. П. парична сума в размер на 1200 лв. Потребителския кредит бил отпуснат със срок за погасяване 30 дни, със стандартен лихвен процент в размер на 40. 97% и лихвен процент за срока на кредита, след отпускане на допълнителната сума в размер на 41.00 %. Сумата на лихвата за срока на договора и отпускането на допълнителната такава била в размер на 40, 44 лв., като годишния процент на разходите ( ГПР) бил в размер на 49.7 %. Също така в договора и анекса е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 267, 57 лв., като общата дължима сума по кредита възлизала на 1508, 01 лв.Дата на получаване на цялата сума по кредита била на *** г., като датата на връщане на кредита била на 22.07.2023 г.

От страна на ответното дружество са представени договор за кредит № ***/*** г.;

ОУ на договора за кредит; Анекс за допълнителна сума от дата *** г. към договор за кредит № ***/*** г.; преддоговорна информация ( ЕСФ за предоставяне на информация на потребителски кредит); декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП на Р. Г. П. и справка за размер на постъпила погасителна вноска.

В самия договор е предвидено, че същия включва специалните и общите условия, като се уреждат всички отношения между Кредитора и Кредитополучателя, като последния декларирал, че е получил подписани от Кредитора ОУ на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от този договор за кредит. С Анекса към договора за кредит страните се споразумявали, че на кредитополучателя се отпускала допълнителна сума в размер на 700 лв. към първоначално отпуснатия кредит, като датата на връщане на общата дължима сума по кредита не се променяла- 22.07.2023 г. Всички останали клаузи, уговорени между страните в специалните условия на договора за кредит, оставали непроменени и били в сила между страните.

В текста на договора е предвидено, че ГПР не включва разходи,които кредитополучателят може да направи при неизпълнение на договорните си задължения, вкл. такси за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. В представените ОУ на договора за кредит, се съдържат основните понятия като ГПР, допълнителна сума, искане за отпускане на кредит и др. В същите е посочено, че такса за бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път и др. Таксата може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит при срокове и условия , посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и чл.

55,ал.1,предл. 1 ЗЗД както и евентуални искове по чл. 26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.

55,ал.1, предл. 1 ЗЗД. Страните не спорят, че на *** год. между тях е бил сключен договор за кредит и анекс за допълнителна сума, към договора за кредит от с. дата, вкл. относно реалното предаване на сумата,както и че за погасяване на кредита ищцата е превела сумата от 1508, 10 лв., отнесена за погасяване на – главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане, като сумата от 0, 09 лв. е отчетена като надвнесена и върната на кредитополучателя.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на наличието на такива, водещи и до плащания на парични суми без основание в полза на ответника. На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита", 4 като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.