Решение № 111 от 29.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София , 27.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София) Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601063 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда № 1 от 10.02.2020 г. постановена по НОХД № 578/2018 г. Окръжен съд Кюстендил е признал подсъдимия Р. Б. В., роден на ********г. в гр.Кюстендил, български гражданин, неосъждан, за виновен в това, че на 20.01.2017г. на първокласен път I-6, при километър 38 + 600 в участъка между с.Цървеняно, общ.Кюстендил и с.Драгомирово, общ.Радомир, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.”Опел”, модел „Мерива”, с регистрационен номер ********, негова собственост, е нарушил правилата за движение, както следва : 1. по чл.21 ал.1 ЗДвП - при избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч : за категория „В” извън населено място 90 км/ч; 2. по чл.42 ал.2 т.2 и т.З ЗДвП - водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; 3. - по чл.43 т.4 ЗДвП изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използването на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. П. Р. от гр.Кюстендил, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 вр.чл. 36,37 и 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл.66 ал.1 НК КнОС е 1 отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, във вр. чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК съдът е наложил и наказание лишаване на подсъдимия Р. Б. В. от право да управлява МПС за срок от 3 години.

Със същата присъда подсъдимият Р. Б. В. е признат за невиновен в това, че по същото време и на същото място при управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.”Опел”, модел „Мерива”, с регистрационен номер ********, негова собственост, е нарушил правилата за движение, както следва : по чл.25 ал.2 изр.1 ЗДвП - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея; както и по чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средства, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. П. Р. от гр.Кюстендил, поради което го оправдал по повдигнато обвинение по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК в тази му част.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД МВР гр.Кюстендил разноски в размер на 910 лв. и по сметка на Окръжен съд Кюстендил, в полза на бюджета на съдебната власт - 1640.72 както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Постановено е веществените доказателства - лек автомобил м.„Сузуки”, модел „Витара” и лек автомобил м.”Опел”, модел „Мерива”, да се върнат на наследниците на пострадалия, респ на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.

Против присъдата на ОС Кюстендил е подадена жалба от защитника на подсъдимия Р.В. – адвокат И.И.. В жалбата се посочва, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна в осъдителната й част, поради което се моли да бъде отменена и подс.В. да бъде оправдан по обвинението, за което е бил признат за виновен. Изтъкват се обстоятелства, установени в хода на съдебното следствие, които според защитата имат съществено значение за отговорността на подсъдимия, като се цитират доказателствените източници, чрез които са констатирани тези факти– свидетелски показания и експертни заключения. Изтъкват се твърдения, че като участник в движението, свидетелят Г. съществено е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат, като е осуетил извършването на предприетото от подсъдимия изпреварване. Като самостоятелно процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия се посочва отказът на съда да изясни тези обстоятелства чрез назначаване на допълнителна експертиза.

2

В допълнение към жалбата се посочва, че присъдата била постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в нея са били приети фактически положения, които не са попаднали в съдържанието на внесения обвинителен акт.

Подробно са изложени и доводи в подкрепа на защитната теза за наличие на основания да бъде квалифицирано деянието на подс. В. по привилегирования състав на чл. 343а от НК, тъй като подсъдимият, съобразно моментното си състояние направил всичко нужно за оказване на помощ на пострадалия.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се преповтарят същите доводи, като се заявява оплакване и за друго допуснато според защитника съществено процесуално нарушение – присъдата е основана на заключение на допълнителна САТЕ в състав на в.л. К. и при изключване на заключението на САТЕ на в.л. Н., въз основа на което е била изградена обвинителната теза и внесен обвинителния акт.

Против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от частните обвинители П.Р. и В.Р., чрез повереника им адвокат Д.Д., в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата. Извършено е обсъждане с несъгласие на всяко от оплакванията на защитника на подсъдимия.

Жалба срещу постановената от КОС присъда е постъпила и от адв.Д.Д. в качеството му на повереник на частните обвинители П.Р. и В.Р. .

Наведени са оплаквания за несправедливост на присъдата - против определения размер на наложеното наказание и начина на неговото изтърпяване /приложението на чл.66 от НК. Изложени са съображения относно наличието на множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не са били пълноценно отчетени от първия съд. според жалбоподателите, окръжният съд е дал превес само на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наказанието било занижено.

Формулирано е искане да бъде постановено решение, с което да се измени присъдата, размерът на наказанието лишаване от свобода да бъде завишен на поне 4 години и лишаване от право на управление за поне 5 години, както и да се отмени съдебния акт в частта относно приложението на чл. 66 от НК 3

Софийският апелативен съд, при произнасянето си по чл.327 от НПК намери, че за да отговори на изложените от защитника във въззивната жалба оплаквания, свързани с налични противоречия в експертните заключения, както и за да се изяснят обстоятелствата, свързани с поведението на св. Г. при настъпване на ПТП, следва да се проведе въззивно съдебно съдебно следствие, като допусне изслушване на експерта инж. Н. по назначената и изготвена САТЕ от досъдебното производство и проф.инж. К. по ДСАТЕ назначена в съдебното производство. Вещите лица се явиха и дадоха отговори на поставени от страните и съда множество допълнителни въпроси, като в.л. проф. С. К. даде недвусмислен и аргументиран отговор и на въпросите, формулирани от защитника на подсъдимия към поисканата от него в първата инстанция допълнителна съдебна автотехническа експертиза.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Р.В. се явява лично и със защитника си адвокат И., като и двете страни поддържат въззивната жалба.

Прокурорът от САП поддържа, че след провеждане на въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, които да налагат ревизия на атакуваната присъда на КнОС.

Подсъдимият нарушил своето задължение при избиране скоростта на движение да не я превишава, като се съобрази с категорията на управляваното от него превозно средство, извън населено място 90 км/ч. Представителят на обвинението счита, че постановената осъдителна присъда е правилна, а подсъдимият е бил признат за виновен, тъй като сам се е поставил в невъзможност да избегне причиненото ПТП. Пледира за потвърждаване на съдебния акт на окръжния съд.

Повереникът на частните обвинители адвокат Д. пледира за изменение на присъдата на Кюстендилски окръжен съд, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде завишено в размер поне 4 години, както и лишаването от право да управлява МПС да бъде за срок поне от 5 години, а също така, независимо от размера на наложеното наказание, което въззивната инстанция определи, да не бъде прилаган чл. 66, ал. 1 НК.

Адв. Д. счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Освен, че 4 подсъдимият се е движел с превишена скорост към момента на удара, същият е започнал процеса на изпреварване на движещия се пред него бус от разстояние, което не му е позволявало безопасно да завърши маневрата без да нарушава правилата за движение по пътищата. Вещите лица бяха категорични, че дори и да се приеме за вярна тезата на подсъдимия, разстоянието, от което той е започнал извършване на маневрата, в това число и със скоростите, посочени от него, категорично е било недостатъчно той да я завърши. Вещите лица са установили, че опасната зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия е 127 м, което означава, че преди тази зона на видимост към наближаващия завой подсъдимият е следвало да се е прибрал обратно в пътната си лента, а според него той е започнал изпреварването на около 200-250 м, което е категорично недостатъчно, съгласно заключението и на двете вещи лица.

Отделно от това, по експертен път било установено, че независимо от поведението на шофьора на изпреварвания бус разстоянието, с което е разполагал подсъдимият за извършване на безопасна маневра е било недостатъчно и той не е следвало да я започва. Вместо да съобрази посочените за нарушения от прокурора правни норми подсъдимият продължил самоуверено и самонадеяно неправилно предприетото изначално от него изпреварване, като вместо да намали скоростта и да предотврати процесния удар той е станал единствената причина това да се случи. Тези основания повереникът изтъква, за да обоснове искането за увеличаване на наказанието и за неприлагане института на условното осъждане.

Защитникът на подсъдимия В. - адв. И.И. поддържа въззивната жалба, като моли да не бъде уважавана жалбата, подадена от частните обвинители. Подчертава, че и след провеждане на въззивно съдебно следствие все още е налице противоречие между заключенията на вещите лица по двете съдебни автотехнически експертизи приобщени по делото., като са налице две различни версии за механизма на ПТП, макар че едната експертиза е от досъдебното производство, а другата е допълнителна експертиза. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква законът и че това е достатъчно подсъдимият да бъде оправдан.

5

Адвокат И. поддържа, че от страна на шофьора на бус „Форд“ /св.И.

Г. – бележка на съда/, са били налице злоумишлени действия, като този водач е увеличавал скоростта по време на извършваната маневра изпреварване, което със сигурност е допринесло за настъпването на противоправния резултат, който дори и да е настъпил не би бил толкова тежък.

На отделно основание защитникът поддържа направеното алтернативно искане за преквалификация на деянието. Обосновава се с наличните доказателства за за действията на подсъдимия непосредствено след настъпилото ПТП. Въпреки, че В. сам е бил в тежко състояние той се е опитал да помогне на починалия от насрещно движещия се автомобил. Също така, защитникът изтъква, че подсъдимият многократно при всяко заседание е изразил съболезнованията си спрямо родителите на пострадалия Р..