Решение № 257 от 09.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500302 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.437 вр. чл.435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№308/26.01.2026г., подадена от адвокат Н.

Н., процесуален представител на Г. И. Д., в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20247170400145 по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, с рег.№717, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу отказ на частния съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка - възбрана върху 1/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в село Равда, община Несебър, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да присъди в полза на длъжника разноски в размер на 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за осъществено правно съдействие за подаване на молба за вдигане на обезпечителна мярка – възбрана, които действия са обективирани в Постановление с изх.

№8462/23.12.2025г. на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, с рег.

№717, с район на действие Окръжен съд – Варна.

В жалбата се излагат доводи, че отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен. Сочи се, че към настоящия момент няма данни длъжникът да не изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка на своите деца регулярно, поради което и наложената възбрана спрямо притежавания от него имот следва да бъде заличена. Отделно се сочи, че изпълнението е насочено спрямо несеквестируемо имущество. Допълва се, че жалбоподателят притежава единствено 1/8 идеални части от възбранения недвижим имот и чрез налагане на възбрана спрямо същия се ограничават правата на останалите съсобственици, които се явяват трети за изпълнителното производство лица. Допълва се, че незаконосъобразно му е отказано присъждането на разноски в размер на 400,00 лева, представляващи 1 адвокатско възнаграждение, доколкото на основание чл.79, ал.1, т.2 ГПК такива му се дължат. Претендират се разноски.

Не са постъпили писмени възражения от взискателя.

Частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, на основание чл.436, ал.3 ГПК, депозира мотиви, в които излага аргументи, че подадената от длъжника жалба е неоснователна. Сочи се, че към момента не са налице основания за заличаване на обезпечителните мерки, доколкото се касае за задължение за периодични месечни плащания за издръжка. Конкретизира се, че възбраненият имот е годен обект за принудително изпълнение и правата на длъжника или на трети лице не са накърнени. Отделно се допълва, че взискателят изрично се е противопоставил да бъде заличена така наложената възбрана.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело 20247170400145 по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, с рег.№717, с район на действие Окръжен съд – Варна е образувано по постъпила молба от М. Т. Лузева Д., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на Д. Г. Д. и Лея Г. Д., придружена с изпълнителен лист №2531/24.11.2023г., издаден по г.д.

№1249/2023г. по описа на ВРС, 51 състав, по което на основание чл.150 СК е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Г. И. Д., ЕГН ********** в полза на Д. Г. Д., като същата е увеличена от сумата в размер от 160,00 лева на 300,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2023г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до окончателното й заплащане, както и на основание чл.150 СК е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Г. И. Д., ЕГН ********** в полза на Лея Г. Д., като същата е увеличена от сумата в размер от 160,00 лева на 250,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2023г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до окончателното й заплащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. И. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на М. Т. Лузева – Д. сумата в размер на 331,20 лева, представляваща разноски по делото.

В хода на изпълнителното производство са наложени последователно запор върху всички валутни и левови банкови сметки на длъжника, както и възбрана върху 1/8 идеални части от УПИ XII-78, кв.6 по плана на село Равда, община Несебър, област Бургас, ведно с 1/8 и.ч. от първия жилищен етаж и гараж.

На 19.03.2024г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение. С молба от 25.03.2024г., същият представил на частния съдебен изпълнител доказателства за платена месечна издръжка за календарната 2023г., както и за месец януари, февруари и март 2024г.

С молба от 02.06.2025г., длъжникът по изпълнението, отправил искане до съдебния изпълнител да бъде заличена наложената спрямо притежавания от него недвижим имот възбрана.

2

В предоставения му от съдебния изпълнител срок, взискателят отказал да бъде отменена наложената обезпечителната мярка, излагайки съображения, че същата обезпечава събирането на дълга и занапред.

С постановление от 06.06.2025г., съдебният изпълнител отказал да вдигне наложената обезпечителна мярка – възбрана, доколкото предмет на изпълнението е периодични месечни плащания.

С молба от 17.12.2025г., длъжникът, чрез адвокат Н. Н., отново отправил молба до съдебния изпълнител за вдигане на наложената възбрана, като посочил, че същият всеки месец изпълнява своето задължение.

Конкретизирал, че изпълнението е насочено спрямо несеквестируемо имущество и възбраната се явява прекомерно ограничение на неговите права.

С молбата било отправено искане в полза на длъжника да бъдат присъдени разноски в размер на 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

В предоставения му от съдебния изпълнител срок, взискателят отказал да бъде отменена наложената обезпечителната мярка, излагайки съображения, че същата обезпечава събирането на дълга и занапред.

С постановление от 23.12.2025г., съдебният изпълнител отказал да вдигне, наложената обезпечителна мярка – възбрана, както и отказал присъждането на разноски в полза на длъжника.

С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Депозираната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

Съгласно чл.435 ГПК възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

По реда на чл.435 ГПК, отказите на съдебния изпълнител да отмени или заличи допуснати обезпечителни мерки в изпълнителното производство, както и отказът за вдигане на същите не подлежат на обжалване, освен ако няма изложени твърдения, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, какъвто е настоящият случай.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Доколкото в жалбата са изложени твърдения, че изпълнението е насочено спрямо несеквестируемо имущество, то същата се явява допустима.

В конкретния случай, обаче намира приложение разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1 ГПК, съгласно която несеквестируемостта отпада и забраните по чл.444, т.5 и т.7 ГПК не намират приложение и длъжниците по задължения за издръжка не могат да се ползват от тях. Конкретният случай е именно такъв, поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена 3 без уважение в тази част.

На следващо място длъжникът обжалва и отказа на съдебния изпълнител за присъждане в негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за оказаното му от адвокат Н. Н. правно съдействие за подаване на молба за вдигане на обезпечителна мярка – възбрана.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично предвидените 3 хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В конкретния случай не са налице посочените изключения, а и отказът на съдебния изпълнител да уважи молбата на длъжника за вдигане на обезпечителната мярка е правилен и законосъобразен, поради което и съдът намира, че на длъжника не се дължат разноски.

Относно отправеното искане за присъждане на разноски от страна длъжника, съдът намира, че разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Симеон Чаначев и Мариана Костова. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, че в производствата относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.

Предвид изложеното, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, жалба с вх.№308/26.01.2026г., подадена от адвокат Н. Н., процесуален представител на Г. И. Д., в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20247170400145 по описа на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, с рег.№717, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу отказ на частния съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка - възбрана върху 1/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в село Равда, община Несебър, както и срещу отказа на съдебния изпълнител да присъди в полза на длъжника разноски в размер на 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено правно съдействие за подаване на молба за вдигане на обезпечителна мярка 4 възбрана, които действия са обективирани в Постановление с изх.

№8462/23.12.2025г. на частен съдебен изпълнител Румяна Тодорова, с рег.

№717, с район на действие Окръжен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5