Решение № 482 от 03.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Благоевград, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500024 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., в частта му в която предявения иск с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК е бил уважен от съда като основателен, като съдът е разрешил на осн. чл. 127а ал. 2 от СК на детето- Р.Р. Б., ЕГН **********, да пътува до Конфедерация Швейцария, до държавите от Европейския съюз, до Република Северна Македония, до Република Турция и до Република Сърбия, придружено само от майката Р. Н. Б., ЕГН ********** и без съгласието на бащата Р. Д. Б., ЕГН **********, за неограничен брой пътувания, като това разрешение да важи за срок от 5/пет/ години, считано от влизане в сила на настоящото решение, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. И. З. Д., пълномощник на Р. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с П., Общ. П., ул. „***“ № 43.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Излагат се доводи от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че в обжалваното решение на първоинстанционния съдът основно акцентира върху съдебна практика на ВКС, според която са залегнали критериите за пътуване в чужбина на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител. Също така се акцентира върху представени:

Решение от 21.09.2020г., влязло в сила на 27.11.2020г., постановено по дело № SF.2020.25 ns 1 сg на Районен съд- Аарау /Щвейцария/ и Решение от 29.03.2021г., влязло в сила на 26.05.2021г. на Върховен съд- Аарау /Швейцария/, постановено по дело № ZSU.2020.274 /cs/ FH (SF.2020.25), които не са признати за изпълнение от български съд и не могат да служат като основания за постановяване на настоящето съдебно решение.

Наведени са доводи с въззивната жалба, че в мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд обсъжда обстоятелства със съвсем друго правно основание, а не такива, свързани с предмета на настоящето дело. Поддържа се че от събраните доказателства пред РС П., безспорно се установява, че малолетната Р.Р. Б. има „обичайно местопребиваване” в Р България по смисъла и на Конвенцията за компетентността,приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., поради което са наведени доводи че именно българския съд е този, който следва да реши всички въпроси, свързани със защитата на правата и интересите на детето.

Отделно сочи се с въззивната жалба, че в PC П., между същите страни има образувано гражданско дело № 811/2022г., по което Р. Н. Б., в качеството си на ответник е предявила насрещен иск и претендира за предоставяне на родителските права върху детето, издръжка на същото, местоживеене и режим на лични отношения на детето с бащата Р. Д. Б..

Поддържа се с въззивната жалба по настоящото дело, че именно в производството по гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П., следва да се реши основния въпрос- на кого от двамата родители ще бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетната Р.Р. Б..

В тази връзка наведени са доводи, че обжалваното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., би предрешило спора по висящото гр. дело № 811/2022г. по описа на PC П.. Поддържа се че неправилно и несъобразено със закона е съдът да разрешава детето да пътува само с майка си до чужди държави, без съгласието на бащата, за неограничен брой пътувания, за срок от 5 /пет/ години. Твърди се с въззивната жалба, че в производството пред PC П. по гр. дело № 1083/2021г. стана ясно, че майката Р. Н. Б. желае да изведе детето от България и то да остане да живее постоянно с нея в Конфедерация Швейцария. Това предрешава спора по гражданско дело № 811/2022г. пред PC П., по което налице е спор за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете и съдът следва да разреши спора и да постанови на кой от двамата родители ще бъде предоставено упражняването на тези права и съответно къде ще живее това дете- в България или в Швейцария.

При изложените съображения с въззивната жалба, иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., с което съдът разрешава детето Р.Р. В., да пътува до Конфедерация Швейцария, до държавите от Европейския съюз, до Република Северна Македония, до Република Турция и до Република Сърбия, придружавано само от майката Р. Н. В. и без съгласието на бащата Р.

Д. В., за неограничен брой пътувания, като това разрешение важи за срок от 5 /пет/ години, като неправилно и незаконосъобразно.

2

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на депозираната въззивна жалба, от насрещната страна Р. Н. Б., ЕГН **********, на постоянен адрес: с. П., Общ. П., ул. „***“ № 15, чрез пълномощника и адв. В. П..

С отговора на въззивната жалба се поддържа от въззиваемата чрез нейния пълномощник, че за да постанови обжалваното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на РС П., съставът на първоинстанционният съд е приел, че разрешеното пътуване е в интерес на детето, като е анализирал подробно всички относими към казуса доказателства. Сочи се с писмения отговор на жалбата че житейската ситуация, стояща в основата на разглеждания правен казус е необичайна, тъй като рядкост е едно дете да бъде държано като заложник от собствения си баща, и да бъде принудително отделено от майка си, при положение, че има влезли в сила съдебни решения / макар и на чуждестранен съд, но обвързващи страните по тях/. Още повече, че вече има и съдебен акт на Софийски градски съд като първа инстанция за признаване на коментираните съдебни актове на Швейцарския съд.

Поддържа се от въззиваемата страна, че обжалваното решение на РС П. е правилно и законосъобразно и се иска от въззивния съд да го потвърди изцяло.

Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба доводите на жалбоподателя че съдът е обсъждал „обстоятелства със съвсем друго правно основание", което твърдение се определя като невярно с оглед на естеството на правния спор, като се излагат доводи че същото е израз и на неглижиране интересите на собственото дете. Поддържа се от въззиваемата страна, че всички твърдения на страните и всички доказателствени източници са обсъдени задълбочено от съдебния състав и в резултат от това е и крайният извод за основателност на молбата по чл.127а СК. Няма как в едно такова производство да не бъдат обсъдени налични, влезли в сила съдебни решения, касаещи упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, които са признати и от компетентния български съд.

Поддържа се от въззиваемата чрез нейния пълномощник по делото, че обжалваното решение на РС П. в никакъв случай не „предрешава" висящото брачно дело между страните, тъй като там макар искът по чл. 49 СК да е съединен и искове за родителки права, местоживеене и издръжка, те са недопустими, защото вече има произнасяне по тези въпроси от чуждестранен съд, които решения са признати от Софийски градски съд. Дори и да не бяха признати, тези решения имат сила по отношение на страните по тях. Освен това в брачното дело, ответника не иска изменение на вече определени мерки за родителската грижа, а иска първоначално определяне на мерки!!!.

С писмения отговор на въззивната жалба е изказано становище, че с оттегляне на даденото по-рано съгласие за пътуване на детето извън страната, въззивникът Р. Д. Б. на практика принудително задържа детето извън държавата по местоживеенето му. Макар и бащата да има уредено в закона право да оттегли по-рано дадената декларация за съгласие за пътуване на детето, то това негово право всъщност е в нарушение на правото на майката да упражнява присъдените й родителски права от съда съгласно законодателството на страната по обичайното пребиваване на детето, преди задържането. Изложени са доводи, че 3 спецификата на българското законодателство по отношение нуждата от съгласие на двамата родители за пътуване на дете в чужбина, облича в законово- незаконното задържане на детето, което изключително затруднява правото на майката да упражнява родителските права по отношение на детето Р.Р. Б..

Сочи се с писмения отговор на жалбата, че в производството по гр. дело № 811/2022г. по описа на РС П. е направено искане за спиране на производството до окончателното приключване на производството по гр. дело № 114277/2021г. по описа на СГС/сега в.гр.д. № 2874/2022г. по описа на САС/, тъй като същото е преюдициално по отношение на производство по чл.49 от СК и съединените с него искове, както по отношение на допустимостта, така и по отношение на основателността им. Това е така, тъй като прозводството пред СГС има за предмет Решение на чуждестранен съд, което пък има сила на присъдено нещо по отношение родителски права, местоживеене и издръжка на детето, и в случай на уважаване на този иск, става безпредметно обсъждането на въпросите касаещи малолетното дете на страните, тъй като детето ще заживее отново на адреса на майка си, както е според влязлото в сила съдебно решение. Излагат се доводи за очакване по направеното искане за спиране на делото, съдът да се произнесе в първото открито съдебно заседание.

С писмения отговор на въззивната жалба се излагат доводи, че безспорно към настоящия момент, въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти на детето са решени по съдебен ред- с коментираното по-горе чуждестранно съдебно решение, което вече е признато от СГС. Решението все още не е влязло в сила и предстои произнасяне на АпелатИ. съд София, но доколкото са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 118 ал. 2 от КМЧП, изказва се становище от въззиваемата страна че липсват пречки да се приеме, че съдебният акт ще бъде потвърден. Предвид изложеното излагат се доводи че даването на съдебно разрешение детето да пътува в чужбина, без съгласието на бащата, е от значение за изпълнението на решението на швейцарския съд. В противната ситуация би се стигнало до осуетяване на неговия ефект, който, както стана ясно, валидно обвързва страните, и то само поради едностранната воля на ответника.

Оспорват се твърденията на жалбоподателят Р. Д. Б., изведени с въззивната жалба, че „към настоящия момент родителските права върху малолетното дете са и на двамата родители", при положение, че има влязло в сила съдебно решение, което обвързва страните/същите са участвали в производството пред чуждестранния съд, представлявани са от защитници, В. дори се е възползвал от правото си да обжалва решението в частта за размера на определената издръжка/.

На следващо място изложени са доводи, че дори и да се пренебрегне наличието на признатото съдебно решение на чуждестранния съд, то липсват пречки да се приеме, че детето няма интерес да пътува извън страната, без съгласието на баща си и придружавано само от майка си. Този интерес на детето дори не е обусловен от това дали родителските права са предоставени на родителя, който сезира съда. Многобройна е съдебната практика по чл.127а СК, според която съдът всякога дава заместващо съгласие за пътуване на детето, 4 ако то има интерес от това.

Предвид на изложеното, иска се от състава на ОС Благоевград с писмения отговор на въззивната жалба- да потвърди изцяло постановеното Решение № 274/14.10.2022г., постановено по гр.д № 1083/2021г. по описа на РС П., както и да осъди Р. Д. Б., да заплати на въззиваемата Р. Н. Б., сторените пред въззивната инстанция разноски.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.