Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 860 от 10.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8642/2025
Вид
Решение № 860
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Богдана Желявска, Екатерина Стоева, Албена Ботева

Цитирани разпоредби

  • чл.428 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20251100508642 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на „Топлофикация София“ ЕАД против постановление на ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, по изп. д. № 20249230400233, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 02.09.2024г. в частта за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че не дължи таксата по т.26 от тарифата върху разноските, представляващи заплатен адвокатски хонорар от взискателите по изпълнителното дело, тъй като не е част от вземанията по изпълнителния лист и платил задълженията си в срока за доброволно изпълнение.

Взискателите Т.О.Г. и Ц.О.Ш. не са подали писмени възражения срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност с доводи, че разноските на взискателите за платено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство са за сметка на длъжника по чл.79 ГПК и съставляват подлежащо на събиране вземане, поради което и върху тях се начислява пропорционална такса по т.26 от тарифата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Т.О.И. от 30.08.2024г. въз основа изпълнителен лист от 02.08.2024г., издаден по гр.д. № 11973/2023г. по описа на СРС, 48 състав, с който „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати 850лв. съдебни разноски. На същата дата 30.08.2024г. по делото е подадена молба от Ц.О.Ш. за 1 присъединяване като взискател по чл.456 ГПК въз основа изпълнителен лист от 02.08.2024г., издаден по същото гр.дело № 11973/2023г. по описа на СРС, 48 състав, с който „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да му заплати 50лв. съдебни разноски.

Двамата са представлявани от адвокат, на когото заплатили по 200лв. възнаграждение в изпълнителното производство.

На 02.09.2024г. ЧСИ изпратил покана за доброволно изпълнение за задължение възлизащо на 1568.80лв., от които 900лв. по двата изпълнителни листа, 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 268.80лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 16.09.2024г.

След получаване поканата /10.09.2024г./ длъжникът превел по банковата сметка на съдебния изпълнител на 12.09.2024г. в срока за доброволно изпълнение цялата парична сума от 1568.80лв., а на следващия ден 13.09.2024г. подал възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите поради прекомерност и таксата по т.26 от тарифата.

С постановление от 19.09.2024г. съдебният изпълнител отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение, както и начислената такса. Длъжникът подал жалба срещу него с образувано ч.гр.д.№ 12771/2024г. по описа на СГС, ГО, IIIб състав, по което с решение от 19.06.2025г. е отменено в частта за адвокатското възнаграждение и постановено намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата 200лв., а в частта за таксата по т.26 от тарифата обезсилено с мотиви, че възражението от 13.09.2024г. има естеството на жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, по която ЧСИ няма правомощие да се произнася и върнал делото за администриране по реда на чл.436 ГПК. Указанията са изпълнени.

Предмет на настоящото производство е жалбата на длъжника „Топлофикация София“ ЕАД против разноските за такси, обективирани в поканата за доброволно изпълнение по отношение начислената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, която съдът намира за основателна по следните съображения:

По разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК таксите и разноските по изпълнението с изключение на изрично посочените в закона са за сметка на длъжника. Съгласно т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г., ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Разяснено е, че те не са материализирани в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, но възникват в течение на принудителното изпълнение и подлежат на събиране заедно с изпълняемото право, а това налага да бъдат определени с нарочен акт на съдебния изпълнител. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, които длъжникът може да оспори по реда на чл.435, ал.2 ГПК дори и да е изпълнил задължението по изпълнителния лист в срока по чл.428 ГПК.

При упражняване правомощията за определяне и събиране на таксите и разноските съдебният изпълнител е длъжен да ги посочи по основание и размер.

Таксите по изпълнението са нормативно определени в Тарифата към ЗЧСИ и независимо дали са авансово платени от взискателя или за сметка на длъжника, трябва да бъдат разграничени поотделно с посочване конкретното основание за начисляването на съответната такса и нейния размер, което произтича и от разпоредбата на чл.79 от ЗЧСИ. Ако таксите не са определени по този начин, длъжникът не може да упражни пълноценно правото си на защита по чл.435, ал.2, т.7 2

ГПК срещу постановлението за разноски, а наред с това се препятства възможността за осъществяване съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване.

Във връчената на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение е посочено задължение от 268.80лв. за такси по ТТРЗЧСИ без уточнение какво точно се включва в тази сума, основанието за начисляването и съответния размер. От приложения препис на изпълнителното дело е видно, че преди изпращането на поканата ЧСИ издал сметка на взискателя Т.О. за платени авансово такси от 90лв. с ДДС за образуване /т.1 от Тарифата/, за извършване справка на имуществено състояние /т.3/, за връчване на ПДИ /т.5/ и допълнителни разноски /т.31/, поради което може да се приеме, че са част от визираните 268.80лв. За разликата от 178.80лв. няма никакви данни за какво се отнася и по какъв начин е формирана.

Оплакването на жалбоподателя касае единствено пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, каквато според изложеното в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК на ЧСИ е била начислена, като спорът се свежда до въпроса за начина на изчисление и конкретно включват ли се разноските за адвокатско възнаграждение на взискателите или само вземането по изпълнителния лист. Отговорът предполага преди всичко яснота какъв е размерът на начислената по т.26 такса, който не е посочен в обжалвания акт или в мотивите на ЧСИ, нито в изпълнителното дело, а с оглед съдържанието на жалбата очевидно не е известен и на длъжника. При това положение, освен констатираното неизпълнение от съдебния изпълнител на задължението да уведоми длъжника за всички дължими такси по изпълнението, съдът е поставен в невъзможност да осъществи проверка за законосъобразност за възлагането по чл.79, ал.1 ГПК в тежест на длъжника на конкретната такса.

По изложените съображения, обжалваното постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 02.09.2024г., в частта за разноски за такси по ТТРЗЧСИ за разликата от 90лв. до 268.80лв. подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Независимо от изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което общия ред за присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е неприложим.

Водим от горното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23 Б, постановление на ЧСИ Г.Н., с район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 02.09.2024г. по изп. д. № 20249230400233, в частта за разноски за такси по ТТРЗЧСИ за разликата от 90лв. до 268.80лв.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4